Търговско право
Търговското право урежда статута на търговците, особеностите на стопанския оборот и несъстоятелността.
-
-
правно консултиране на бизнес-концепции и програми
учредяване и преобразуване на търговски дружества
прехвърляне на търговски дружества и предприятия
правно консултиране воденето на търговски дейности
изготвяне на договори за управление и контрол
съдействие при провеждане на търговски преговори
консултиране при извършване на търговски сделки
съдействие при събирането на дългове от търговци
производства по несъстоятелност и ликвидация
Търговската дейност се свързва с предлагането на стоки или услуги, професионално, по занятие, с цел извличането на печалба. Търговец е всяко лице, което се е вписало като такъв в Търговския регистър при Агенцията по вписванията (АВ) или фактически извършва търговски сделки. Качеството „търговец“ задължава лицето да води своите дела „с грижата на добрия търговец“ – като поддържа високо ниво на професионализъм, води търговски книги за нуждите на отчетността и поема пълната отговорност за вреди, настъпил от неговата дейност. Търговецът е длъжен да обявява ежегодно своето финансово състояние и други данни, позволяващи да се направят обосновани изводи за неговото икономическо и организационно състояние.
Едноличните търговци по българския закон са физически лица, които са заявили, че ще действат като търговци и отговарят с цялото си имущество за осъществяваната от тях търговска дейност.
Търговските дружества по българския закон могат да бъдат събирателни, командитни, акционерни, такива с ограничена отговорност.
Предвиждат се специални правила, свързани с търговското представителство, посредничество, пълномощия. За осъществяването на някои търговски дейности законът изисква регистрирането като търговец под точно определена форма и придобиването на допълнителни административни разрешения. Например търговските банки могат да бъдат само акционерни дружества с определен в закона минимален капитал и вписани в регистъра при БНБ.
Съществуват редица специални правила, които забраняват нелоялната конкуренция между търговците, защитават правата на потребителите, определят минимални изисквания и отговорности при упражняването на някои търговски дейности. За разлика от обикновените гражданскоправни субекти, търговците не могат да се позовават на основания за освобождаване от свои отговорности като незнание, крайна необходимост, явно несъответствие между даденото и полученото, и пр.
Несъстоятелността е друг ключов търговскоправен въпрос. Ако един търговец забави своите плащания, може да се счита, че е изпаднал в неплатежоспособност. Ако задълженията на търговеца надвишават неговите активи, е налице свръхзадлъжнялост. Всеки от кредиторите на търговец, който е забавил без основание своe плащанe, може да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Съдът преценява наличието на основания за това и ако намери, че са налице сериозни затруднения в платежоспособността на търговеца, открива исканото производство. Търговецът, ако настъпи голям дефицит в баланса му, е длъжен сам да инициира такова производство. Производството по несъстоятелността има за задача да наложи мерки за оздравяване на търговеца, ако това е възможно, да предотврати разпиляване на имуществото му и ако е необходимо, да осъществи ликвидация на търговеца, като разпредели имуществото между кредиторите съгласно установения в закона ред. Останалото имущество (ако остане такова след удовлетворяване на задълженията), се връща на търговеца. Ако останат неудовлетворени кредитори, търговецът се заличава и лицата, които са били свързани с управлението на търговската дейност, загубват правото си да заемат отново подобни отговорни позиции.
