www.Advocati.org

Осигурително право

Осигурителното право урежда обществените отношения във връзка с настъпването на осигурени социални рискове и обезпечаването на социална сигурност за осигурените лица.

    • сключване на пенсионни/осигурителни договори

    • обезщетения при бременност и майчинство

    • общо заболяване, инвалидност и смърт

    • трудови злополуки и професионални заболявания

    • експертиза на работоспособността (ТЕЛК)

    • консултиране и обезщетения при безработица

    • пенсионни и здравноосигурителни въпроси

    • съдействие при процедури за пенсиониране

Осигурителното право разглежда различните осигурени социални рискове, при които не е възможно или е обществено неоправдано едно лице да издържа себе си и близките си чрез своя личен труд, или поради болест/увреждане е необходимо провеждането на скъпо лечение. Например обществената значимост на бременността, раждането и отглеждането на дете е оправдание майката да не полага труд, но през това време е необходима издръжка за нея и за детето й. Издръжка е необходима също при настъпване на общо или професионално заболяване, трудова злополука, инвалидност, старост или смърт – когато работоспособността намалява или се изгубва напълно, когато лицето се нуждае от лечение или когато близките му са засегнати пряко от неговите страдания или от загубата му. Още един пример за необходимост от издръжка е безработицата, при която лицето е работоспособно и активно търси работа, но не по своя вина не може да намери такава.

Осигурителната общност, базирана върху солидарността, е ключов въпрос за осигурителното право. Всеки член на обществото участва в тази общност със свои здравни и пенсионни вноски, които се натрупват в специални осигурителните фондове. Натрупаните средства при необходимост покриват осигурените социални рискове – чрез отпускане на предвидените в закона обезщетения и пенсии.

Осигуровките, дължими към задължителното Държавно обществено осигуряване, се начисляват като установен в закона процент от трудовите възнаграждения, от доходите по граждански договори и от служебни правоотношения на държавните служители.

В осигурителното правоотношение от едната страна застава осигурителният орган, а от друга страна – осигурителят и/ли осигуряваното лице. Обикновено ролята на осигурител се поема от работодателя (при трудово правоотношение), от държавата (при служебно правоотношение) или самостоятелно от изпълнителя (при облигационни правоотношения).

Осигурителят внася по сметка на осигурителния орган дължимите осигурителни вноски в полза на осигуряваното лице (работник, служител, изпълнител). В някои случаи (при упражняване на свободна професия или занаят, при дейност на едноличните търговци и управителите на търговски дружества, при земеделските производители и др.) фигурата на осигурителя се слива с тази на осигуряваното лице, което се превръща в самоосигуряващо се лице и се задължава да превежда самостоятелно дължимите в негова полза осигурителни вноски).

С постъпване на следващите се за едно лице осигурителни вноски се натрупва осигурителен стаж и възникват осигурителни права в негова полза, които могат да бъдат реализирани при настъпване на предвидените в закона социални рискове. Неплащането на дължими осигурителни вноски редуцира правата на лицето (например здравноосигурителните права се прекъсват, различните обезщетения, на които лицето има право намаляват по размер или напълно се изгубват и т.н.).

Фондовете на Държавното обществено осигуряване се управляват от Националния осигурителен институт (НОИ), а фондовете на Задължителното здравно осигуряване – от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Дължимите и невнесени осигуровки към тези фондове подлежат на принудително изпълнение по реда за събиране на държавните вземания.

Като „втори стълб“ към осигурителната система действа т.нар. задължително допълнително пенсионно осигуряване, което се осъществява от специализирани пенсионноосигурителни дружества. Тези дружества управляват универсални и професионални пенсионни фондове. Средствата в тях се натрупват по индивидуални партиди на осигурените лица, които се откриват въз основа на осигурителен/пенсионен договор (или въз основа на служебно разпределение, ако такъв договор не е бил сключен).

Към пенсионните осигурителни дружества могат да се учредяват и фондове за доброволно обществено осигуряване, които действат като „трети стълб“ към осигурителната система. В доброволните фондове всяко лице може да се осигурява или да бъде осигурявано допълнително, по свое желание или по инициатива на неговия работодател.