Административно право
Административното право урежда обществените отношения по повод статута, функционирането и правомощията на публичната администрация в различните сфери на държавно управление.
-
-
проучване изискванията за дейности с особен режим
кандидатстване за лицензии, концесии, разрешителни
процедури за вписване в административни регистри
извършване на проверки и упражняване на контрол
представителство в административни производства
оспорване на административни актове
Административното право изяснява устройството и функциите на изпълнителната власт, която от своя страна привежда в изпълнение разпоредбите на закона – включително и чрез административна принуда, ако е необходимо. Централните органи на изпълнителната власт (напр. Министерски съвет) действат за територията на цялата страна и задават общите насоки в държавната политика. Местните органи (напр. Кметовете) действат в рамките на определен регион или селище и осъществяват държавната политика по места. Компетентността определя кръга от правомощия, с които административният орган разполага. Компетентността може да бъде обща (напр. Областния управител) или специализирана (напр. инспекция по труда, пътна полиция, строителен контрол); може да бъде отраслова (напр. здравеопазване, отбрана, промишленост) или функционална (напр. финанси, хигиена, метрология и т.н.).
Административните органи са йерархично взаимосвързани в системата на изпълнителната власт. Техните правомощия не зависят от самостоятелните им преценки и решения. Доколкото административният орган се ползва с определена самостоятелност, то е само и единствено за съобразяване точното прилагане на закона. Административният орган е длъжен да действа по реда на административното производство и да издава предвидените в закона административни актове. За държавната администрация работят държавни служители по служебни правоотношения, които гарантират изпълняване функциите на интересите на държавната служба.
Нормативните административни актове (наредби, правилници, инструкции) са подзаконови регулации, в които бива конкретизиран законът и се дават оперативни насоки за прилагането му. Индивидуалните административни актове (решения, заповеди, постановления и др.) се издават по отношение на конкретен случай и свързаните с него конкретни лица. Общите административни актове се отнасят до определен конкретен случай, но засягат по-голяма група адресати (например всичките жители на селище, поставено под карантина).
Административните актове подлежат на контрол за тяхната законосъобразност и целесъобразност, и е предвидена възможност за тяхното оспорване в рамките на административния процес – пред самия орган, издал акта, пред йерархично висшестоящия административен орган или пред административните съдилища.
За осъществяването на дейности, обикновено свързани с повишен риск, законът предвижда особени административни режими. Разрешителните режими задължават лицата предварително да се снабдят с разрешение от компетентния административен орган, за да могат да осъществяват съответната дейност (напр. разрешително за носене на огнестрелно оръжие). Регистрационните режими задължават лицата да заявят вписването им в нарочни регистри (напр. регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при АВ). Съществуват и особен род лицензионни режими, където освен преценката за наличие или липса на законови пречки, административният орган прави и преценка по целесъобразност.
След проверка на предвидените в закона обстоятелства, исканото разрешение се издава / заявеното вписване се извършва. Ако бъде установена законова пречка, компетентният административен орган отказва да издаде разрешение / да извърши вписване; или отнема вече издадено разрешение / заличава вече направено вписване. Така взетите решения (освен в някои случаи) могат да бъдат оспорвани от засегнатите лица по административен или административно-съдебен ред.
