www.Advocati.org

ЕСПЧ: Лустрацията спрямо сътрудници на тоталитарните тайни служби е оправдана

ЕСПЧ постанови отказ да признае като дискриминативно лишаването на лице, работило в репресивния апарат на тоталитарния режим, от възможността да заеме държавна служба. Европейските съдии са единодушни, че „една демократична държава има легитимен интерес да изисква от своите държавни служители демонстрация на лоялност към конституционните принципи, на които се основава“.

(22.10.2014) Трети съдийски състав при Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови единодушно своето Решение по Жалба №38162 от 2007 г. „Naidin v. Romania“, с което отхвърля искането на румънския гражданин Петре Наидин да бъде признато нарушаване на правата му по Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), изразяващо се в незачитане на личния и семейния му живот (чл. 8 от Конвенцията) и в допусната спрямо него дискриминация (чл. 14 от Конвенцията). Твърдените от жалбоподателя нарушения на неговите права са резултат от приетите през 2003 г. изменения и допълнения на чл. 50 от Закон №188/1999 за статута на държавните служители в Румъния, където беше въведен лустрационен текст и различно третиране на кандидатите за заемане на държавна служба на база установена принадлежност към службите за сигурност на комунистическия режим. На осн. цитираната разпоредба, Националната агенция за държавните служители на Румъния постановява на 01.10.2004 г. отказ срещу искането на Наидин да встъпи в служебно правоотношение – тъй като за него е установена по съответния ред принадлежност към Секуритате (комунистическата Държавна сигурност на Румъния). Наидин обжалва отказа пред Апелативния съд в Букурещ, а след това и пред Касационния съд на Румъния, но жалбата му е отхвърлена като неоснователна. Съдът изтъква, че „достъпът до държавна служба не е право, гарантирано по националното законодателство или по силата на Конвенцията“, и обосновава лустрационния закон със съществуващото „обективно и разумно оправдание, а именно – изискването за лоялност на държавните служители към демократичния режим“. Искането на Наидин да бъде разгледана незначителната според него степен на неговата обвързаност с тоталитарните служби и естеството на сътрудничеството, което е осъществявал за тях и което според него не е нанесло вреда на трети лица, е оставено без уважение.

В резултат на горното Петре Наидин завежда Жалба №38162 от 2007 г. „Naidin v. Romania“ пред ЕСПЧ, с искане да бъде признато нарушаване на правата му по чл.чл. 14 и 8 от Конвенцията (зачитане на личния и семейния живот, и недопускане на дискриминация). Според жалбоподателя, недопускането му до държавна служба заради установената принадлежност към тоталитарните тайни служби е „оскърбление за неговия личен живот“, което го превръща в „жертва на необоснована дискриминация по отношение възможностите му за заетост в публичния сектор в сравнение с други лица, упражняващи сходни професии и дейности“.

Според ЕСПЧ, различното третиране на жалбоподателя и други сътрудници на Секуритате преследва оправдана, легитимна цел – защита на националната сигурност, обществената безопасност и правата и свободите на другите. „Регулирането на достъпа до държавна служба – разсъждава Съдът, – трябва да се осъществи в политическия и социалния контекст на Румъния, дълбоко белязана от вредното действие на бившия комунистически режим“. По-нататък Съдът съобразява, че „за да избегне повторение на миналия опит, румънската държава трябва да бъде основана на демокрацията и да бъде в състояние да се защити“ [от реставрация на практики и политики, осъществявани по време на тоталитарния режим].

Съдът намира процесната лустрационнна норма за пропорционална (необходима, достатъчна и съизмерима с поставената цел), тъй като „е обоснована от необходимостта да се създадат и поддържат новите демократични основи на държавата“. Още повече, че жалбоподателят има неограничени възможности да постъпва на работа в частния сектор и дори при работодатели, които имат потенциална обвързаност с държавните интереси в областта на икономическите въпроси или политиките по сигурността; жалбоподателят не е лишен дори от възможността да заема позиции в публичния сектор, стига да не са свързани непременно с упражняването на публична власт.

При своето произнасяне ЕСПЧ взема предвид и Решение от 24.01.2006 г. на румънския Конституционен съд, според което забраната за заемане на държавна служба от сътрудници на тоталитарните тайни служби е оправдано „поради очакванията към всички държавни служители за лоялност към демократичния режим“. Съдът потвърждава правото на всяка държава да регулира служебните правоотношения във връзка с носенето на държавна служба в публичния сектор: „една демократична държава има легитимен интерес да изисква от своите държавни служители демонстрация на лоялност към конституционните принципи, на които се основава“ – заключават европейските съдии и на това основание оправдават лустрационните ограничения, наложени от румънския законодател спрямо сътрудниците на репресивния апарат.

Постановеното от Трети съдийски състав при ЕСПЧ решение е важен пример за значението на лустрационните закони и за целите, които те трябва да си поставят. Председателят на съдебния състав Josep Casadevall (Андора) и европейските съдии Alvina Gyulumyan (Армения), Ján Šikuta (Словакия), Dragoljub Popović (Сърбия), Luis López Guerra (Испания), Valeriu Griţco (Молдова) и Iulia Antoanella Motoc (Румъния) при съдебния секретар Marialena Tsirli прокарват ясна отграничителна линия между необоснованото лишаване от права и напълно легитимния стремеж на държавите да скъсат със своето тоталитарно минало, като поставят основите на демократичен ред, включително и лишавайки от достъп до ръководни позиции лицата, явяващи се повече или по-малко съпричастни към тоталитарната машина. Последното – упорито отказвано на българското общество в т.нар. „преход“ – е една от основните причини за безпътицата на страната ни и за нейното все по-безнадеждно отдалечаване през последните години от каквато и да било реална перспектива за подобряване.