Съвременно мъченичество – християнка бива осъдена на смърт заради своята вяра
Напрежението в Судан спрямо християнското изповедание се засили особено след 2011 г. – ислямските власти в Хартум провеждат систематично етническо и религиозно прочистване в териториите под техен контрол, като гоненията срещу християнското население наподобяват по мащабите си раннохристиянските мъченичества.
Мериам е привлечена към наказателна отговорност по сигнал от роднините на баща ѝ, които твърдят, че тя е отстъпила от исляма и е извършила прелюбодеяние. Според техните твърдения Мериам се е родила като мюсюлманка (с ислямското име Адраф Ал-Хади Мохамед Абдула, което по-късно била сменила с християнско си име). Адвокатът на подсъдимата доказва в съдебното производство, че представените от роднините документи са фалшиви, но това се игнорира от Съда. В рамките на наказателното право на Судан, повлияно в значителна степен от Шариата (ислямски религиозни правила), на мюсюлманите е забранено под страх от смъртно наказание да преминават към друга религия. Също така на Судан ските жени-мюсюлманки е забранено да встъпват в брак с иноверци. Децата съгласно Судан ското законодателство трябва задължително да приемат вярата на своя баща, ако той е мюсюлманин.
„Вината“ на Мериам се изразява в това, че баща й е мюсюлманин. Съгласно Шариата това обстоятелство задължава дъщерята да приеме вярата на баща си (да стане мюсюлманка). Бащата обаче напуснал семейството рано и момиченцето било възпитавано от майка си (православна християнка от съседна Етиопия). Така Мериам възприела православието, което властите в Судан квалифицират като вероотстъпничество, наказуемо със смърт. Многобройните свидетелски показания, според които Мериам никога не е изповядвала исляма и следователно няма как да е отстъпила от него, са игнорирани от Съда, който я осъжда за „вероотстъпничеството“ на смърт чрез обесване. Тъй като подсъдимата се е омъжила за „неверник“, Шариатът я осъжда и на 100 удара с камшик, тъй като е встъпила в брачни отношения при условията на „нищожен“ брак (такъв с немюсюлманин, което се прирявнява на прелюбодеяние). „Съдът превиши властта си – категоричен е адвокатът, – като определи брака на Мериам за незаконен. Видимо те повече мислят за шариатските правила, отколкото за държавните закони“. Адвокатът на подсъдимата е категоричен, че ще обжалва пред Суданския Конституционен съд (който действа като Касационна инстанция).
Тъй като Мериам е бременна, Суданският съд допуска отлагане изпълнението на присъдата (насрочена за 15.05.2014 г.): боят с камшик ще се приложи веднага, след като родилката се възстанови от раждането, а смъртната присъда – веднага, след като новороденото бъде откърмено и навърши 2-годишна възраст. Това време Мериам ще прекара в затвора заедно с двете си деца, за да може да се грижи за тях.
Въпреки, че първородният син се е разболял от лошите условия в затвора, властите отказват да преместят осъдената в болница, където да се предоставят по-подходящи условия за детето и родилката. Властите отказват и това да предадат 20-месечното дете на неговия баща, тъй като той е християнин. По същата причина съпругът Даниел дори не е допуснат да присъства на процеса срещу своята съпруга. Самият той е безпомощен без жена си, тъй като има увреждания и е обездвижен. „Без помощта ѝ за мен няма живот“, заявява той. Двамата имат 20-месечен син – Мартин, а Мериам е бременна в осмия месец с второто им дете.
Самият процес срещу Мериам започва на 11.05.2014 г. и приключва след 4 дни. „Дадохме ти 3 дни да се върнеш в лоното на исляма, но ти отказваш да направиш това. Затова те осъждаме на смърт чрез обесване“ – аргументира своето решение Суданският съдия Абас Мохамед ал Халифа. „Дадохме на подсъдимата достатъчно време да премисли и да се отрече от християнската вяра – обосновава присъдата шариатският съдия пред чуждестранни медии. Тя обаче беше непреклонна и не пожела да се върне към исляма“. Съдията припомня, че преди да произнесе най-тежката присъда, е дал последни 30 минути на подсъдимата да разговаря с ходжа (ислямски свещеник), който да я убеди да се отрече от християнството и да приеме исляма. След това от подсъдимата скамейка Мериам възкликнала (сякаш в театрална възстановка от животоописанията на християнските мъченици): „Аз съм християнка и никога няма да предам вярата си“. Осъдената приела присъдата без да пророни сълза.
„Мериам не е паднала духом – разказва Мохамед Джар Елнаби, адвокатът. Тя по никакъв начин няма да се отвърне от християнството и се надява присъдата да не бъде изпълнена, и един ден да се върне при съпруга си“. Защитникът признава пред чуждестранните медии, че срещу него са отправяни заплахи за линчуване и дори за убийство, защото е дръзнал да защитава „неверница“. „Страхувам се за живота си, но не мога да пренебрегна дълга си и да не помогна на една невинна жена. Тук става въпрос за вяра и за принципи. Длъжен съм да подкрепям онези, които са в беда – дори това да ми струва живота“.
Страни като Великобритания, Германия, Канада, Нидерландия, САЩ, Франция, Холандия и други, както и редица международни правозащитни организации отправиха чрез своите посолства и представителства в столицата Хартум остри критики против присъдата и против режима в Судан като цяло, призовавайки към зачитане правото на религиозна свобода, прогласено през 2005 г. във временната Конституция на африканската държава (която редом с всичко останало прогласява Шариата като основа на Суданската правна система). Американски сенатори отправиха призив към властите в САЩ да предприемат дипломатически мерки по казуса „Мериам Ибрахим“ (която се явява съпруга на американски гражданин) в посока на това да ѝ бъде предоставено политическо убежище. Международната правозащитна организация Amnesty International нарече присъдата „въпиющо нарушение на правата на човека“. Според Манар Идрис (активист на организацията), „фактът, че жена може да бъде осъдена на смърт заради избораната от нея религия и да бъде бита за това, че се е омъжила за човек от различна вяра, е ужасяващ“. Според Катрин Пъркс (активист от Африканския център за правосъдие) „с присъдата (...) Судан нарушава собствената си Конституция и ангажиментите, които е поел според регионалното и международно право“. Присъдата предизвика остри протести и в столицата Хартум.
Отделно от спора дали Мериам е отстъпила от исляма и е извършила прелюбодеяние, в самата ислямска правна доктрина съществува спор дали отстъпването от исляма е престъпление. Ключов аргумент за либералните виждания по въпроса е стих от Свещения Коран, според който „не трябва да има принуждаване в религията“. По-консервативните схващания по въпроса се аргументират с друг стих от Корана, според който „не се допуска проливане кръвта на един мюсюлманин, освен в три [случая]: при [погубването на] живот; при прелюбодеянието на човек, встъпил в брак; и при изоставяне на вярата и отделяне от [мюсюлманската] общност“. Последното е доминиращо схващане в по-консервативните ислямски държави като Пакистан, Саудитска Арабия и Судан.
Напрежението в Судан спрямо християнското изповедание се засили особено след 2011 г. Тогава Южен Судан (с концентрирано население от християни и анимисти) се отдели в самостоятелна държава и ислямските власти в Хартум започнаха да провеждат систематично етническо и религиозно прочистване в териториите под техен контрол. Във връзка с това на територията на африканската държава се провеждат мащабни гонения срещу християнското население, наподобяващи раннохристиянските, а случаи като този с православната Мериам съвсем не са изолирани.
(31.07.2014) С благодарност към Бога отбелязваме, че на 26.06.2014 г. православната християнка Мериам е била изведена от затвора и получила убежище в американското посолство в Судан. След инфарктни преговори с америански дипломатически представители ѝ е разрешено да напусне африканската държава и на 24.07.2014 г. италиански правителствен самолет я е отвел до италианската столица Рим, в безопасност. Въпреки, че смъртната присъда не е отменена, отказът да бъде приведена в изпълнение е своеобразно признание за допуснатата съдебна грешка – отделно от масирания международен натиск, на който беше подложен Судан заради намарението една жена да бъде екзекутирана заради нейната вяра.
