Вещно право
Вещното право урежда обществените отношения по повод собствеността и нейното придобиване, държане, владеене, ползване и разпореждане.
-
-
искове за установяване на собственост
защита на нарушено владение
определяне точните граници на имот
доброволна и съдебна делба
обстоятелствени проверки за собственост
учредяване право на строеж
учредяване право на ползване
договори за жилищностроителни кооперации
управление на етажната собственост
сделки с недвижими имоти
Понятието за собственост е ключово за вещното право. Собствеността е право на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда с определена вещ, като същевременно всички останали се задължават да не му пречат. Владение (posesio) е упражняването на фактическа власт върху вещта, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя – за разлика от простото държане, при което вещта бива държана не като своя (напр. при наем). Ползване е правно признатата възможност на едно лице да получава присъщите на вещта добиви (наемната цена за отдаден под наем имот, реколката от овощна градина, резултата от изчисленията на криптовалутен сървър и пр.). Разпореждане е правно признатата възможност на едно лице да отчужди своето право на собственост върху определена вещ (напр. чрез продажба, замяна, дарение и т.н.).
Освен неограничено право на собственост, е възможно да съществуват и ограничени вещни права, каквото е правото на строеж (суперфиция), правото на ползване (usus fructus), различните видове сервитути (задължението на един имот да търпи дейността и използването на съседен имот – напр. за преминаване, за прокарване на водопровод). В някои случаи тези ограничени вещни права имат самостоятелен живот (напр. пожизнено право на ползване), а в други са обусловени от основното право на собственост.
Освен еднолична собственост (едно лице да е собственик на вещта) е възможно да съществува и съсобственост между няколко лица (всяко от които притежава дялове в общата вещ). Класически примери за съсобственост е етажната собственост в сграда със самостоятелни обособени обекти; съпружеската имуществена общност при сключен граждански брак; наследствената съсобственост при оставени няколко наследника; съсобствеността върху вещ, създадена с общите усилия на няколко лица – било автори на произведение, било занаятчии по многостранен договор. При всички случаи съсобствеността може да бъде прекратена от всеки от съсобствениците – чрез доброволна делба или (ако няма разбирателство) – чрез съдебна делба.
