Европейско право
Европейското право е резултат от политическите реалности на нашия континент, довели до формирането и развитието на единен Европейски съюз.
-
-
консултиране упражняването на права в ЕС
искове за нарушени човешки права в ЕСПЧ
искове за нарушения на институции в Съда на ЕС
консултиране и администриране на европроекти
съдействие във връзка с единния европейски пазар
анализ на национални и европейски норми
Историята на Европейския съюз започва с три международни договора. С първия от тях (1951) се учредява Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС), която обединява тежката индустрия и военната промишленост на Франция, Италия, Федерална република Германия, Белгия, Холандия и Люксембург. С останалите два договора (1957) се учредяват съответно Европейската икономическа общност (ЕИО) и Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ). Това поставя началото на единен европейски пазар и обща ядрена енергетика. Трите договора с допълненията към тях по-късно ще придобият известност като „първично право“ на ЕС. С договора за сливане изпълнителните органи на трите общности (1965) започва формирането на единна Европейска общност (1967). Присъединяват се Дания, Ирландия и Великобритания (1973). Създава се европейската валутна система (1978) с фиксирани курсове и обща валутна единица (ЕКЮ). Присъединява се Гърция (1981). Присъединяват се Испания и Португалия (1986) и се приема Единен европейски акт, който ускорява формирането на единен пазар и укрепва Европейската общност. С обединяването на Германия се присъединява и нейната източна част (1990). Договорът за Европейски съюз от Маастрихт (1992) установява икономически и валутен съюз, обща политика във външните работи и сигурността, и сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи. Присъединяват се Австрия, Финландия и Швеция (1995) и се подписва Шенгенското споразумение за премахване на контрола по вътрешните граници в ЕС. Договорът за Европа от Амстердам (1997) увеличава правомощията на ЕС и задълбочава интеграцията между страните-членки. Еврото (€) влиза в обръщение (2002). Присъединяват се Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия (2004). Претърпява неуспех опитът да се приеме „Европейска конституция“. Присъединяват се България и Румъния (2007). Договорът за реформи от Лисабон утвърждава международната правосубектност на ЕС и установява неговото съвременно институционално устройство (2009).
Европейският съюз е последица от т.н. „европейска интеграция“, по силата на която страните-членки прехвърлят части от своя суверенитет в безпрецедентна система от общи наддържавни институции. Съвместно Европейският парламент (представители на европейските народи) със Съвета на ЕС и след предложение на Европейската комисия приема законите и годишния бюджет; избира Европейския омбудсман и разпуска при необходимост Европейската комисия. Европейският съвет (министър-председателите на страните-членки или президентите им с изпълнителни правомощия) формулира политиката на ЕС и осигурява единство между страните-членки. Съветът на министрите (по един ресорен министър от всяка страна-членка) приема съвместно с Парламента и след предложение на Европейската комисия законите и годишния бюджет. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи, сигурността и отбраната (позицията е учредена с Лисабонския договор) представлява ЕС на международно ниво и председателства Съвета на министрите при обсъждане на ресорен за него въпрос. Европейската комисия (одобрени от Европейския парламент представители на страните-членки) следи за спазване на общото европейско законодателство и за изпълнение на решенията, и осъществява законодателна инициатива. Съдът на европейските общности (по един Съдия от всяка страна-членка, подпомагани от Генерални адвокати) следи за еднаквото тълкуване и прилагане на европейското законодателство от европейските институции и от страните-членки. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) консултира въпросите в областта на заетостта, социалните разходи, потреблението, екологията. Комитетът на регионите (представители на местното и регионално управление в страните-членки) консултира въпросите от местно значение. Европейската централна банка (ЕЦБ) определя основния лихвен процент и осигурява стабилността на европейската валута. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предоставя заеми за проекти с европейско значение в областта на инфраструктурата, екологията и др., като дава приоритет на бедни райони, страни-кандидатки за членство и развиващи се страни. Сметната палата упражнява финансов контрол за икономично и целесъобразно разходване на европейските средства, и може да одитира всяка организация или лице, които боравят със средства на ЕС.
Със задълбочаване на европейската интеграция и с увеличаване правомощията на европейските институции постепенно започва да се генерира т.н. „вторично право“ на ЕС – актове на самите институции с обвързваща сила за страните-членки. Европейското право има примат и директен ефект в страните-членки, и измества националните законодателства, ако му противоречат. Регламентите, приемани от европейските институции, задължават страните-членки със силата на закон. Директивите задължават страните-членки с постигането на определен резултат, но не и със средствата за постигането му, които всяка страна избира съобразно своите вътрешни особености. Решенията се отнасят до конкретни лица и случаи, и действат като индивидуални административни актове. Препоръките и мненията нямат задължителна сила, но формулират консултативни становища на европейските институции по определен въпрос. Съдът на Европейския съюз съчетава международна, конституционна, административна и гражданска компетентност, които упражнява на всичките официални езици в ЕС. Към него действат три юрисдикции: Съд (за тълкуване на европейското право и за дела срещу нарушаване на това право от страна на европейските институции и страните-членки); Общ съд (за дела срещу действия и актове на европейските институции); Съд на публичната служба (за дела на европейски служители срещу европейските институции). Всяко човешко право, признато от европейското законодателство, може да бъде защитено пред Европейския съд по правата на човека, ако неговата закрила е отказана на национално ниво.
