Процесуално право
Процесуалното право (гражданско, административно и наказателно) урежда обществените отношения във връзка с процедурите за реализиране правата и задълженията на лицата.
-
представителство по граждански и търговски дела
административни процедури и административни дела
досъдебни производства и наказателни дела
делби, колективни искове, брачни производства
съдействие при арбитражни процедури и медиация
осъществяване на охранителни производства
заповедни и изпълнителни производства
Процесуалното право разглежда способите за упражняване/защитаване на признатите от материалния закон права и интереси. Стриктното спазване на една ясна процедура, предоставяща равни възможности на страните да обосноват своите претенции и да се противопоставят на насрещни неоснователни твърдения, е гаранция за върховенството на закона. Заедно с това процедурата лишава недобросъвестните страни от възможност да затрудняват ефективното решаване на правния спор и по този начин да бламират установения законов ред.
Съществуват различни правила и процедури, в зависимост от естеството на засегнатите интереси.
Гражданският процес намира приложение при спорове между равноправни субекти, каквито са гражданите и техните организации. Особени граждански производства са брачните, търговските, обезпечителните, колективните, заповедните и други, които намират приложение в предвидени специфични случаи.
Административният процес се прилага при разглеждане спорове, в които страна чрез своите органи е държавата – в качеството й на специфичен публичноправен субект.
Наказателният процес се прилага при дирене на наказателна отговорност от лица, за които се твърди, че са извършили престъпления. В тази връзка в досъдебното производство се събират основните доказателства за установяване на евентуалната наказателна отговорност.
Многобройни видове охранителни производства се осъществяват без наличието на правен спор, но с цел определени факти и обстоятелства да бъдат надлежно установени и скрепени (признаване собствеността върху недвижим имот чрез обстоятелствена проверка, удостоверяване съответствието със закона при регистрация на търговско дружество, установяване на волята при отказ от наследство и т.н.).
Накрая, в изпълнителното производство волята на компетентния орган бива осъществявана на практика чрез съдействие от съдебните изпълнители – ако е необходимо и чрез принуда.
За някои правни спорове е предвидена възможност страните да се споразумеят чрез извънсъдебен способ, който спестява процесуални разходи и време, дава повече възможности за гъвкавост и се отразява благоприятно на гражданския оборот. Постигането на спогодба при всички случаи може да послужи за прекратяване например на едно гражданско или търговско дело, ако спогодбата е законосъобразна, справедлива и етична. За някои спорове страните могат да се споразумеят въобще да не ги отнасят за решаване от Съда, а да ги решат по пътя на медиацията. Възможно е страните да уговорят арбитражна клауза, по силата на която бъдещият или настоящ спор да се отнесе за решаване от арбитражен съд по правилата на специална арбитражна процедура (както сме постъпили и ние в www.Advocati.org).
Независимо от всякакви споразумения обаче, равенството на страните пред закона е неотменимо и ако това бъде нарушено (напр. чрез въвеждането на неравноправна клауза), спорът в повечето случаи подлежи на преразглеждане по общия съдебен ред.