„Съвест и интелект“ – последната дума на подсъдимия в делото Алексей Навални
Може би сега ви се струва, че аз съм луд, а вие всичките сте нормални. Защото не може да се плува срещу течението. А на мен ми се струва, че вие сте полудели. Вие имате един единствен живот, даден от Бога – и за какво сте решили да го използвате? Да сложите на раменете си [съдийски и прокурорски] тоги, и на главите си тези черни маски, за да защитавате онези, които ви ограбват? За да помагате на този, който има десет двореци, да си построи единадесети?
(23.07.2023) Преди дни приключиха съдебните прения в поредното наказателно дело срещу руския опозиционер и дисидент Алексей Навални, обвинен „със задна дата“ в „екстремизъм“¹ (196 тома „доказателства“, до които дори не му е осигурен достъп). Прокуратурата пледира за осъждане на 20 години лишаване от свобода при специален режим (отделно от друго предстоящо дело за „тероризъм“, където ще се пледира за доживотна присъда). Показателен е фактът, че делото не беше гледано в заседателните зали на Московския градски съд (компетентен да гледа това дело), а в изнесени заседания в Затворническа колония №6 край с. Мелехово във Владимировска област (на 235 km източно от столицата Москва), където подсъдимият изтърпява досегашните си присъди с общ размер 11 години и 6 месеца лишаване от свобода (за „злоупотреба с парични средства“). Делото отново беше при закрити врати (единствено адвокатът и родителите на подсъдимия са допуснати до залата) и бяха положени максимални усилия да няма никакъв обществен отзвук. Журналистите са можели да следят процеса само от екран в друго помещение, почти без никакъв звук. До обществеността достигнаха само откъслечни податки за процеса от адвоката на Навални и негови близки.
Поради впечатляващата ѝ сила, публикуваме в цялост български превод на последната дума на подсъдимия – разпространена след съдебните прения по делото от екипа на Навални и прочетена публично от руски интелектуалци, общественици, родолюбци:
На всеки в Русия е известно, че този, който търси справедливост в Съда, е съвършено беззащитен. Положението на такъв човек е безнадеждно. Ако нещата са стигнали до Съда, това означава, че зад този човек не стои никаква сила. Защото в държава, управлявана от престъпници, спорните въпроси се решават със сделка, власт, подкуп, измама, предателство и други механизми от реалния живот – а не с някакви си там закони; което беше блестящо демонстрирано през последните дни – когато онези, които бяха обявени за изменници на Родината и за предатели, сутринта убиха няколко офицери от руската армия пред очите на цяла изумена Русия, а към обяд се договориха за нещо с някого и се разотидоха по домовете си, за да разделят помежду си куфарите с парите. При това не от онези, металните куфари, а най-обикновени, съвременни. Дори ги показаха по руската телевизия!²
Така посочиха за пореден път къде е мястото на Закона и на Справедливостта в Русия. И това място не е никак престижно. В Съда няма да ги намерите със сигурност. Като цяло Съдът отдавна се е превърнал просто в трибуна, където гражданинът може само да произнесе последната си дума – без (и тази фраза се повтаря стотици пъти в моя обвинителен акт) „съгласуване с органите на държавната властта“.
Вярно, за особено хитрите, които злоупотребяват с възможностите на съдебните прения и последната дума на подсъдимия, първо измислиха закрит процес, а след това измислиха закрит процес на територията на затвора³.
Въпреки това трябва да се използва всяка възможност за изказване. Говорейки сега пред аудитория от осемнадесет души, седем от които са сложили на главите си черни маски⁴, които покриват лицата им, искам не само да обясня защо продължавам да се боря с това безсъвестно зло, което нарича себе си „държавна власт на РФ⁵“; но и да ви призова да правите същото заедно с мен. Защо не? Може би сте сложили тези маски, защото се страхувате, че човешкото у вас може да се изпише на лицата ви, непокрити с балаклава⁶? Например надзирателят на затвора, който сега стои зад мен, е служебно дължен да знае пред какви съдилища ми предстои да се изправя. И ето – обяснявам му за поредното наказателно дело, за предстоящия съдебен процес и за новата присъда, която ме заплашва. Всеки път той кима с глава, затваря очите си и казва: „Не Ви разбирам аз Вас и никога няма да Ви разбера.“ Длъжен съм да опитам да му обясня!
Въпросът „Как да постъпваме?“ е основeн въпрос на човечеството. В крайна сметка всичко наоколо е толкова сложно и толкова неразбираемо! Хората се изтощиха от търсене на формула за това как да постъпват правилно; от търсене на това, върху което да можеш да се опреш, когато вземаш решение. Много ми харесва формулировката на нашия сънародник, доктор на филологическите науки, проф. Лотман. Говорейки пред студенти, той веднъж каза: „Човекът винаги се намира в непредвидена ситуация. И тук той има два крака: съвест и интелект.“ Струва ми се, че това е много мъдра мисъл. И човек трябва да се опира именно на тези два крака.
Да се опираш само на съвестта е интуитивно правилно. Но абстрактната мисъл, която не отчита човешката природа и реалния свят, ще се изроди или в глупост, или в злодеяние, както се е случвало неведнъж. А опирането само върху интелект без съвест е това, което сега стои в основата на руската държава. Първоначално тази идея изглеждаше логична за елита. Използвайки нефт, газ и други ресурси, ние ще изградим безсъвестна, но хитра, съвременна, рационална, безпощадна държава. Ще станем по-богати от царете в миналото. А и петролът у нас е толкова много, че и за населението ще остане нещичко. Използвайки света на противоречията и уязвимостта на демокрацията, ние ще станем лидери и ще бъдем уважавани; или ако не – поне ще се страхуват от нас. И се случва това, което се случва навсякъде. Интелект, който не е ограничен от съвест, нашепва: „Отнеми! Открадни! Ако си по-силен, тогава твоите интереси винаги са по-важни от правата на другите.“
Не искайки да се опре на съвестта си, моята Русия направи няколко големи скока, разбутвайки всички наоколо. Но след това се подхлъзна и с гръм и трясък, разрушавайки всичко, рухна. И сега се въргаля в локва ту от кал, ту от кръв, със счупени кости, с бедно и ограбено население. А наоколо лежат десетки хиляди загинали в най-глупавата и безсмислена война на XXI век⁷. Но рано или късно, несъмнено тя отново ще се изправи. И от нас зависи на какво ще се опира в бъдеще. Аз постъпвам така, както ми се струва правилно. Без никаква драма. Аз обичам Русия.
Моят интелект ми казва, че е по-добре да живееш в свободна и просперираща страна, отколкото в корумпирана и бедна. А когато стоя тук и гледам този Съд, моята съвест ми казва, че в такъв Съд няма да има справедливост – нито за мен, нито за другиго. А държава, в която няма справедливо Правосъдие, никога няма да бъде просперираща. Така че – сега говори отново интелектът – ще бъде разумно и правилно от моя страна да се боря за независим Съд; за честни избори; да съм против корупцията. Защото тогава ще постигна целта си и ще мога да живея в моята свободна, просперираща Русия.
Може би сега ви се струва, че аз съм луд, а вие всичките сте нормални – защото не може да се плува срещу течението. А на мен ми се струва, че вие сте полудели. Вие имате един единствен живот, даден от Бога. И за какво сте решили да го използвате? Да сложите на раменете си мантии и на главите си тези черни маски, за да защитавате онези, които ви ограбват? За да помагате на този, който има десет дворци⁸, да си построи единадесети?
За да дойде на този свят един нов човек, двама души трябва предварително да се разберат, че ще направят някакви жертви. Ще се наложи новият човек да се ражда в родилни мъки, след това да се прекарват безсънни нощи с него, а след това и куче да си вземете заради него. След това и да разхождате това куче. По същия начин – за да се роди нова, свободна и богата страна, тя трябва да има родители; такива, които я искат; които я чакат; и са готови да направят жертви в името на нейното раждане; съзнаващи, че тя го заслужава. Съвсем не е задължително всеки да мине през затвора. По-скоро това е лотария и аз изтеглих такъв билет. Но всеки трябва да направи някаква жертва, да положи някакво усилие.
Аз съм обвинен в подбуждането на омраза към представители на властта и специалните служби, към съдии и към членове на партия „Единная Русия“⁹. Но не – аз не насаждам омраза. Аз просто помня, че човек има два крака: съвест и интелект. И когато ви омръзне да се подхлъзвате с тази власт, разбивайки челото си и бъдещето си; когато най-накрая разберете, че отхвърлянето на съвестта ще доведе до изчезване и на интелекта – тогава може би ще застанете на тези два крака, на които човек трябва да стои. И заедно ще можем да доближим прекрасната Русия на бъдещето.
____________
¹ обвинен „със задна дата“ в „екстремизъм“ – предявено е обвинене в множество престъпления, свързани със създаването на екстремистка организация, осъществяване на екстремистки дейности и нарушаване правата на гражданите чрез тези екстремистки дейности. Следва да се отбележи, че голяма част от цитираните обвинения са за действия, извършени по времето, когато в руското наказателно законодателство все още не съществуваше цитираното понятие за „екстремизъм“. Следователно обвинението се крепи върху своеобразно ретроактивно действие на наказателния закон (действие назад във времето), което съвременната наказателноправна доктрина допуска само ако прилагането на съответния закон „със задна дата“ е по-благоприятно за извършителя
² Дори ги показаха по руската телевизия! – става дума за въоръжения метеж на водената от Евгений Пригожин частна военна компания „Вагнер“, която малко преди да достигне до столицата Москва (до този момент без сблъсъци с редовна руска армия) просто преустанови своя марш и частите ѝ се изтеглиха към Беларус, вероятно не без посредничеството на беларуския президент Александър Лукашенко
³ закрит процес на територията на затвора – нарушен е основен принцип на наказателното правосъдие: делото да се гледа публично и всеки желаещ гражданин да може лично да го проследи и да се убеди в неговата обективност, всестранност и безпристрастност
⁴ които са сложили на главите си черни маски – нарушен е основен принцип на наказателното правосъдие: всички участници в делото да застанат открито с имената и лицата си в подкрепа на своите позиции и по този начин да осигурят непосредственост на убежденията при произнасяне на присъдата
⁵ РФ – Российская Федерация (официалното название на страната)
⁶ балаклава – тактическа шапка, чиято периферия при необходимост се смъква надолу и покрива като качулка цялата глава, оставяйки отвори само за очите, носа и устата. Предпочитан аксесоар в армията, полицията и специалните части, когато извършват специални операции, изискващи запазване анонимността на служителите. Очевидно случаят в съдебната зала няма как да е точно такъв
⁷ най-глупавата и безсмислена война на XXI век – става дума за т.нар. „специална военна операция“; пълномащабната война, с която Русия нахлу в Украйна
⁸ този, който има десет дворци – става дума за Владимир Путин, президента на РФ, чието имуществено състояние беше обект на множество разследвания от страна на екипа на Навални
⁹ партия „Единная Русия“ – основната политическа сила в РФ, която от 2003 г. насам почти напълно владее цялостния държавен апарат в страната
