Ето какви са находчивите „Анти Covid мерки“ на Върховния административен съд
„Анти Covid мерките“ на ВАС принуждават адвокатите, останалите юристи и гражданите да стоят струпани в 1/3 от пространството в коридорите пред съдебните залите, без прозорци и без адекватно проветряване. Защо административните ръководители на съдилищата допускат подобно безобразие?
(22.12.2021) От установяването на т.нар. „извънредна епидемична обстановка“ българските съдилища възприеха редица промени в реда за посещаване на съдебните сгради и за участие в съдебните заседания, насочени към ограничаване на рисковете от Covid-19 за съдиите, съдебния персонал, адвокатите, останалите юристи и гражданите. Бяха допуснати включително някои отстъпления от процесуалното право (напр. ограничаване на публичното начало в процеса*), като се търсеше баланс между рисковете за здравето и необходимостта съдебните спорове да протичат законосъобразно.
В усилията „против“ Covid-19 се включиха всички съдилища, съгласно общите указания на Висшия съдебен съвет (ВСС) и специфичните разпореждания на техните административни ръководители, които определят мерките в съответните съдилища. Логично, Върховният административен съд (ВАС) не прави изключение от този процес: въведе се изискване за ползване на предпазни маски, издигнаха се стъклени прегради, при влизане се измерва температурата, осъществяват се регулярни дезинфекции и т.н.
Тъй като се стремим да решаваме повечето спорове извънсъдебно, колеги от нашата кантора рядко се налага да се явяват в съдебната сграда на ВАС, но преди няколко дни това все пак се наложи и бяхме втрещени от находчивите „Анти Covid мерки“, които заварихме там.
Както е известно, ВАС се намира на бул. Ал. Стамболийски в централната част на столицата. Съдебните зали са 3 на брой и са разположени по една на всеки от първите три етажа – вляво от стълбите, в дъното на съответния коридор. Отдясно еднокрила врата води към съдийската трибуна в залата, а отляво (където има леко разширение заради сервизните помещения и няколко места за сядане на изчакващите граждани) двукрила врата (на която традиционно работи само едното крило) води към банките на страните и пейките за публиката, която следи заседанията. Залите са просторни, с големи прозорци. За сметка на това коридорът е вътрешен и единствената светлина (и единственият приток на свеж въздух) идва от входната врата на партера и евентуално от витражните прозорци по стълбището (които обикновено са затворени).
За да ограничим присъствието си в публичната сграда, уговорихме нашите доверители да се явят точно навреме пред сградата на Съда и влязохме буквално на минутата за явяване в открито съдебно заседание. Пред залата имаше струпани множество хора, чиито дела (приблизително десетина на брой) се оказаха насрочени от Касационна инстанция всичките за същия час. Това автоматично означаваше, че част от хората (сред които и ние) ще се наложи да чакат струпани в сградата, без да вършат нищо полезно, защото няма как дела да се гледат едновременно. Може би е могло делата да се разсредоточат за различни часове, но Върховната инстанция не си е дала труд да въведе подобна организация (въпреки изричните указания в този смисъл).
Направи ни впечатление, че никой не влиза в залата, а и на таблото нищо не беше отбелязано. От изчакващите хора научихме, че Съдебният състав все още не е дошъл и вътре не се гледат никакви дела – въпреки, че обявеният начален час преваляше.
Направи ни впечатление и друго: на всеки от трите етажа по дължината на коридора (широк около 3 m) са издигнати високи стъклени прегради, които разделят пространството в приблизителна пропорция 2:1, като по-широката част (гледаща към дясната еднокрила врата за съдийската трибуна в залата) е отделена за Съдиите и съдебния персонал, а по-тясната част (гледаща към лявата двукрила врата за банките на страните и пейките за публиката) е за всички останали: адвокати, други юристи, вещи лица, граждани. Ако делата наистина са били точно 10; ако за всяко от тях се явява един-единствен прокурор; и ако за всяко от делата се яви по един адвокат или юрисконсулт и по един представител на всяка от двете заинтересувани страни (приемаме, че за никое от тези дела няма да се явяват други заинтересувани страни), това прави 41 души! В тясната част на коридора!
След двадесетина минути тричленният съдебен състав дойде, величествено отделен от стъклената преграда в широката част на коридора; зае местата си на съдийската трибуна в залата и започна да вика страните по съответните дела.
Мислите ни бяха прекъснати от повикване за гледане и на нашето дело – пробихме си път между останалите изчакващи и влязохме в залата. В просторното пространство вътре бяха единствено тримата Върховни съдии и прокурорът. На второ повикване противниковата страна не се яви и не беше изпратила представител. Председателят на съдебния състав ни покани да излезем отвън за „второ четене“**. Попитахме дали не може да останем да чакаме в залата, но ни беше обяснено, че „не ни дават заради Covid“ и трябваше да се върнем сред навалицата в коридора, докато продължат повикванията за дела, за които са се явили и двете страни.
След около час отново дойде ред за нашето дело (противниковата страна отново не се яви и не беше изпратила представител) и този път (логично) се даде ход на делото, като заседанието протече съгласно установените процесуални правила.
Описаното по-горе няма да впечатли никой юрист, който има дори бегъл процесуален опит в условията на „извънредна епидемична обстановка“. Положението с „Анти Covid мерките“ е подобно в повечето български съдилища (като единствен по-специфичен момент е може би стъклената преграда, раздвояваща коридора). Следва обаче да отбележим, че подобни „Анти Covid мерки“ не само не подобряват нещата, а напротив – влошават ги. Критично. Преди да настъпи „извънредната епидемична обстановка“, всички можеха например да седят в съдебната зала. Както вече споменахме, залите на ВАС са огромни и с много прозорци; няма пречка да се проветряват постоянно и посетителите да стоят на по-големи отстояния един от друг. След раздвояването на коридорите изчакващите пред залите са принудени да се струпват на 1/3 от пространството, с което разполагаха преди (без да броим залата, в която част от тях също можеха да се разсредоточат). Така се осигурява налудничаво комфортна пътека за неколцина Съдии и съдебни служители, като всички останали биват концентрирани в опасно тясното пространство пред залата. И преди, и сега проблем остава насрочването на множество дела за един и същи час, което също допринася за ненужно струпване на хора и задържането им един до друг за неопределено дълго време, в което не правят нищо полезно.
Дали административните ръководители на съдилищата изобщо си представят какво причиняват със своите „Анти Covid мерки“? И дали длъжностните лица от Районните здравни инспекции (РЗИ), твърде заети да налагат административни санкции на дребни магазинчета за допуснат клиент без маска, някога са надзърнали да видят какво се случва в коридорите на съдилищата?
____________
* публично начало в процеса – включва редица мерки, насочени към осигуряването на общодостъпност и прозрачност на съдебната процедура и целящи да не остава нищо скрито от обществото; в изпълнение на които мерки до преди „извънредната епидемична обстановка“ всеки имаше право да наблюдава откритите съдебни заседания по делата, без значение дали е процесуално легитимиран по тях или ги следи по друга причина
** „второ четене“ – професионален жаргон, изразяващ неформалното отлагане на делото „за след малко“; това се случва, когато за един и същи час са насрочени няколко дела и по някое от тях не са се явили всичките страни; делото се оставя настрана и с предимство се разглеждат останалите дела, насрочени за същия час, за да се даде шанс на неявилата се страна да вземе участие в заседанието, ако „на второ четене“ все пак се яви за делото
