Добра новина за корупцията и измамите в ЕС: Европейската прокуратура заработи
Европейската прокуратура ще работи в тясно сътрудничество със съществуващите съюзни органи в областта на наказателноправното сътрудничество и защитата на финансовите интереси на ЕС — Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Eurojust) и Европейската полицейска служба (Europol), а Европейските делегирани прокурори ще бъдат независими от националните прокурорски институции.
(01.06.2021) Днес официално започна работа Европейската прокуратура – независим наднационален орган по обвинението, който ще осъществява разследвания и ще привлича към наказателна отговорност за злоупотреби, измами и престъпления срещу финансовите интереси на Европейския съюз (ЕС). Това включва всякакви приходи, разходи и активи, които са резултат (пряко или косвено, изцяло или отчасти) от бюджета на ЕС; от бюджетите на европейските институции, органи, служби и/ли агенции; от бюджетите, управлявани и/ли контролирани от тези институции, органи, служби и/ли агенции; и/ли от ДДС-операции между няколко страни-членки на обща стойност над €10 млн. Обхванати са различните форми на присвояване, измама, подкуп, изпиране на пари, участие в организирана престъпност – вкл. подбуждането, съучастието и опитът за извършване на такива престъпления (съгласно Директива (ЕС)2017/1371 от 05.07.2017 г. относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред).
Европейската прокуратура стана факт на осн. чл. 86 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който „в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура на основата на [Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие] Евроюст“. По реда на цитираната разпоредба беше приет Регламент (ЕС)2017/1939 от 12.10.2017 г. за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура. Беше предвидено европейският орган по обвинението да заработи паралелно и независимо от националните прокурорски органи на страните-членки, първоначално под формата на засилено сътрудничество. На този етап в Европейската прокуратура се включиха Австрия, Белгия, България, Германия, Гърция, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Холандия, Хърватия и Чехия. Засега извън засиленото сътрудничество по тази тема остават Дания, Ирландия, Полша, Унгария и Швеция.
Всяка от участващите страни-членки има право на 1 Европейски прокурор, който ще работи на централно ниво в седалището в Люксембург, под прякото ръководство на Главния Европейски прокурор. В зависимост от оперативните разчети на Главния Европейски прокурор, всяка от участващите страни-членки има право и на определен брой Делегирани Европейски прокурори (общо за цялата институция 140), които ще участват в разследванията и ще поддържат обвиненията в Съда на собствените си държави. За нашата страна са предвидени 10 Делегирани Европейски прокурори (което в съответствие с мащабите на България навежда към очакване за значителен брой наказателни производства). За сравнение, предвидените Делегирани Европейски прокурори за Италия и Германия (с население съответно 60 млн. и 83 млн. души) са 20 и 15, а за Естония, Люксембург, Финландия и Хърватия са по 2.
На 14.10.2019 г. след драматична съпротива (особено в собствената ѝ страна), като първи Главен Европейски прокурор беше избрана румънката Лаура Кьовеши (Laura Kövesi). От редови прокурор, Кьовеши се издигна до позицията Главен прокурор на Румъния и оглави Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК), която под нейното ръководство отбеляза значителни успехи в преследването на корупцията по високите етажи на власта. Управляващото мнозинство в Румъния доведе страната до ръба на конституционна криза, за да отстрани Кьовеши от НДБК – въпреки многохилядните граждански протести и широкия международен отзвук. В стремежа Кьовеши да бъде отстранена от борбата с корупцията, в Румъния беше образувано дело срещу нея за „злоупотреба със служебно положение“ и беше призована да се яви на разпит тъкмо в деня на изслушването ѝ пред Европейския парламент (ЕП). „Против“ нея се изявиха и част от българските представители в ЕП – Асим Адемов и Емил Радев (ГЕРБ), Сергей Станишев и Георги Пирински (БСП), Филиз Хюсменова и Неджми Али (ДПС). Въпреки това Кьовеши беше избрана с убедително мнозинство, като единствена от тримата кандидати беше аплодирана по време на изслушването.
Доста срамно нашата страна се представи и при номинирането на юристите, които трябваше да попълнят определената ни квота от 10 Делегирани Европейски прокурори. Съгласно простичките критерии за допустимост по чл. 17, §2 от Регламент (ЕС)2017/1939, „тяхната [на номинираните] независимост трябва да е извън съмнение и те трябва да притежават необходимата квалификация и съответния практически опит в своите национални правни системи“. Нашата страна не намери сили да номинира достатъчно адекватни кандидатури, до степен, че едва 3 от 10-те номинации бяха одобрени на първо четене и в крайна сметка 6 от номинациите са отхвърлени окончателно. Беше направен опит като Европейски делегирани прокурори от наша страна да бъдат назначени съдия по гражданско и търговско право (който се е занимавал с наказателно право само 2 години) и няколко следователи (които нямат професионално касателство с внасянето и поддържането на обвинителен акт в Съда). Въпреки отправената покана, България все още не е предложила други номинации и засега остава под въпрос дали квотата ни ще бъде запълнена.
Всеки гражданин или организация може да подаде сигнал, включително и електронно, на който и да било от официалните езици на ЕС (вкл. български) за престъпление, което ощетява съюзните финансови интереси. За разлика от други ресорни европейски институции, Европейската прокуратура ще работи независимо от останалите европейски институции и от националните юрисдикции; сама ще взема своите решения за провеждане на разследвания, а ако намери основание за това – ще привлича към наказателна отговорност, като повдига обвинения и ги поддържа пред съответните съдилища в страните-членки.
Лаура Кьовеши: „Поставянето днес на началото на работата на Европейската прокуратура е исторически миг. Носим огромна отговорност, работата ни е пряко свързана с правата на европейските граждани. (...) Нашата цел са икономическата и финансовата престъпност – най-голямата заплаха за всяко демократично общество; подценявана, недостатъчно съобщавана, често дори поощрявана в полза на организирани престъпни групи, работещи за подмяна на законната власт. Ще имаме работа с хора, които не се спират пред изключителна жестокост, за да си осигурят безнаказаност.“
Европейската прокуратура ще работи в тясно сътрудничество със съществуващите органи на ЕС в областта на наказателноправното сътрудничество и защитата на финансовите интереси на Съюза — Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската агенция за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Eurojust) и Европейската полицейска служба (Europol). А обстоятелството, че Европейските делегирани прокурори ще бъдат независими в работата си от националните прокурорски институции, дава надежда, че в борбата с едрата политическа корупция и престъпленията по високите етажи на властта ще бъдат мобилизирани координирани трансгранични ресурси, способни да обърнат тренда на пропадащата Европейска държавност. От все сърце пожелаваме значителни професионални успехи в тази нелека задача!
