Вероятен бъдещ Главен прокурор отрича фундаментите на съвременната демокрация
Само в рамките на няколко минути, публично, в ефира на БНТ, прок. Иван Гешев (вече формално кандидат (единствен кандидат) за поста „Главен прокурор“) наруши всякакви етични правила и демонстрира брутално неуважение към устоите на демокрацията и върховенството на закона.
(22.04.2019) Фундаментът на съвременната демокрация (и най-трудния политически, конституционен и институционален въпрос) е възспирането на властта; недопускането на една власт да се извиси над всички други власти и да ги премаже със своеволията си. Като ефективна мярка срещу риска от подобен произвол съвременните учения за държавата и съвременните конституционноправни системи предлагат принципа за Разделение на властите – където Законодателната, Съдебната и Изпълнителната власт взаимно се контролират и възспират, за да не бъде допуснат произвол. Демокрацията е нещо крехко; ако бъде нарушен балансът между властите, е много лесно държавната машина да бъде употребена за налагането на авторитарен или дори тоталитарен режим; последният, охраняван с инструментите на държавната машина, заплашва да погълне всичко; и тласка обществата към сблъсъци, оплискали с кръв не една и две страници от човешката история.
В разбирането именно на горния баланс е една от тънките разлики между юриста (който още от първи курс като студент се учи да преценява добро и зло) и професионалиста, възпитаван в силовите ведомства (където по необходимост се работи под стриктни ограничения и правото на подобна преценка до голяма степен е отнето). Независимо от дългата си практика като юрист, прок. Гешев е получил юридическото си образование във Висшия институт за подготовка на офицери (както по онова време се нарича сегашната Академия на МВР) и първоначалния си професионален опит е натрупал в системата на Вътрешното министерство. В тази връзка възниква въпросът (извън настоящата тема) за това доколко изобщо е допустимо и целесъобразно под ръководството на МВР да се подготвят юристи и такива юристи да заемат позиции в Съда и Прокуратурата (ако последната се разглежда като част от Съдебната власт, какъвто е случаят с българската Конституция).
Защо „първото“ интервю на прок. Иван Гешев, вече формално като кандидат (единствен кандидат) за поста „Главен прокурор“ (излъчено сутринта на 23.07.2019 г. по БНТ), е толкова важно? Първата причина е, че постът „Главен прокурор“ е практически най-могъщата, най-безконтролната и основополагаща (не само за Правосъдието) позиция в българската Конституция. Такава не е позицията нито на президента, нито на председателя на Народното събрание, нито на министър-председателя. Всеки от тях, с каквато и власт да разполага, може да бъде държан отговорен за постъпките си. Дори Негово Светейшество Патриархът може да бъде предаден на Църковен съд и детрониран (чл. 51 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 1 от Устава на БПЦ). Не така обаче стои въпросът за Главния прокурор, който остава недосегаем за времето на мандата си (и това е сред основните критики срещу съвременния български конституционализъм). Втората причина за важността на това интервю е, че в него, от висотата на номинацията си за Главен прокурор, прок. Гешев недвусмислено погазва както основите на демокрацията, така и голяма част от етичните норми на своята професия. Допустимо ли е подобен кандидат да бъде номиниран (и още по-малко избран) за Главен прокурор?
В станалия вече нарицателен израз от интервюто: „не споделям виждането на, да ги наречем „десните екстремисти“, че Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт трябва да са разделени“, съзираме директно посегателство от страна на прок. Гешев срещу един от фундаментите на демокрацията. С този израз са нарушени и правилата за етично поведение на българските магистрати (чл. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) във вр. с т. II.2.1 от Кодекса за етично поведение вменяват политическа неутралност и забраняват на магистратите да изразвяат каквото и да било политическо пристрастие). Увлечен в това, прок. Гешев атакува поименно и конкретни политици (извън работата по поверените му прокурорски преписки и по повдигнати и поддържани от него обвинения в Съда). Прок. Гешев отправя обидни квалификации и по адрес на Адвокатурата, като отново поименно засяга професионалната чест на конкретен адвокат (нарушение на т. „Вежливост и толерантност“ от Кодекса). Не е пощадена дори Презумпцията за невинност (основополагаща за Наказателното право и в частност за работата на Прокуратурата), с квалифицирането като „престъпници“ на лица, за които няма влязла в сила Присъда; или с цитирането на „доказателства“ за вината на лица, срещу които все още изобщо не е повдигнато обвинение или то не е преминало преценката на Съда (нарушение по т. II.2.3 от Кодекса). Капак в цитираното интервю е отправянето на недвусмислена заплаха към определени лица „да внимават“, неумело завоалирана със следващите думи от интервюто.
Въпреки горните порочности, проявени само за няколко минути в ефира на БНТ, прок. Гешев е характеризиран от Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (от Пленума на който очакваме да избере новия Главен прокурор) като „спазва[щ] стриктно правилата за етично поведение“; като „независим, безпристрастен и справедлив магистрат“; като „показва[щ] вежливост, толерантност, почтеност и спазва[щ] изискванията за благоприличие“. Въз основа на тези констатации (преписващи почти буквално съдържанието на Кодекса) Етичната комисия е намерила, че прок. Гешев „притежава необходимите нравствени качества за заемане на длъжността административен ръководител на Специализираната прокуратура“. Със същата фразеология очакваме Пленумът да намери, че са налице необходимите нравствени качества и за заемане на поста „Главен прокурор“. Възниква обаче въпросът защо наблюдаваме такова диаметрално разминаване между цитираните констатации и дори само една публична изява като цитираната по-горе? Кое в крайна сметка е обективната истина, на която прок. Гешев (ако вярваме на интервюто) толкова много държи?
