Близки на загинали в терористичните атаки в Брюксел и Париж ще съдят Twitter
Близки на загинали американски граждани в терористичните атаки от 13.11.2015 г. в Брюксел и от 22.03.2016 г. в Париж са подали колективен иск срещу Twitter – с обвинение, че не е попречил на терористите от „Ислямска държава“ да обменят съобщения и да координират действията си. Ефектът от такъв иск може да бъде смразяващ за internet.
(19.01.2017) Близки на загинали американски граждани в терористичните атаки от 13.11.2015 г. в Брюксел и от 22.03.2016 г. в Париж са подали колективен иск пред Федералния съд на Ню Йорк срещу Джак Дорси (основател и изпълнителен директор на социалната медия Twitter) – с обвинение, че той не е оказал дължимата грижа, за да попречи на терористите от „Ислямска държава“ да обменят съобщения и да координират действията си чрез Twitter; в резултат на което според ищците е станало невъзможно терористичните атаки да бъдат осуетени и близките им са загинали в тези атаки. Ищците считат, че ответникът Джак Дорси е отговорен за нарушения на антитерористичното законодателство на САЩ и това според тях ангажира отговорността му да им изплати обезщетения за причинените вреди. Сред ищците е деловият партньор на Александър Пинкзовски (загинал заедно със сестра си Саша при експлозиите от 22.03.2016 г. в зала „Заминаващи“ на летище „Завентем“ в Брюксел), както и близките на студентката Ноеми Гонзалес (загинала на 13.11.2016 г., докато вечеряла в едно ресторантче в парижкото предградие Сен Дени).
Ищците обвиняват социалната медия Twitter в „съзнателно предоставяна поддръжка на терористични групи и функциониране като оръжие на тероризма“, и аргументират своите претенции така: „Социалната медия Twitter и нейните услуги предоставят на „Ислямска държава“ изключително средство и инструмент за свързване на нейните членове, улеснявайки възможностите на терористичната група да общува, да наема последователи, да планира и да провежда атаки, да насажда страх сред своите врагове. „Ислямска държава“ използва Twitter, за да култивира и поддържа образа на бруталност, да внушава още по-голям страх и да изглежда неудържима.“ Като илюстрация на позицията си ищците изтъкват обстоятелството, че при атентатите в Брюксел и Париж „Ислямска държава“ е използвала Twitter, за да отправя заплахи, а след това да обяви и да отпразнува постигнатите резултати.
Искът е допустим (предявен е от лица, които действително са претърпели вреди и имат правно основание да търсят компенсация), но е неоснователен. Няма никакви доказателства за това социалната медия Twitter да е съпричастна към дейностите на „Ислямска държава“, нито пък има доказателства за това, че администрацията на Twitter е можела да филтрира съобщенията на терористите и да ги спре. Като всяка социална медия от подобен мащаб, Twitter опосредства комуникацията между милиони потребители (по данни от 2016 г. – 320 млн. активни потребители с общо 3,2 млрд. акаунта, между които всеки ден се обменят по 500 млн. туита или по 6'000 за секунда). Подобен поток информация не може да бъде обработен по начин, гарантиращ, че всяко „терористично“ съобщение ще бъде разпознато своевременно и блокирано. Въпреки това, от 2016 г. насам Twitter и другите социални медии предприемат редица стъпки за ограничаване на възможностите платформите им да бъдат използвани за терористична комуникация и пропаганда. Така например, след атаките в Брюксел и Париж са блокирани повече от 360 хил. акаунта в Twitter – заради популяризиране на терористични идеи и практики. В своя блог социалната медия изтъква в тази връзка, че „остава твърдо решена да премахва съдържание, свързано с насилие и тероризъм“. Независимо от това, обаче, остава спорно дали е възможно да се осигури надежден филтър срещу подобно съдържание. Така например, изразът „тероризъм“ може да бъде изписан като 'tероризъм' или като 'терори3ъм' (главната буква във втория пример всъщност е цифрата '3') и по този начин да остане незабележим за евентуален машинен филтър. Дори и да бъдат приложени мощни технологии за лингвистичен и поведенчески анализ, базирани на технологии за изкуствен интелект и дълбоко машинно обучение, е спорно доколко хората (които при терористичните организации по правило са малък брой, добре организирани, дисциплинирани и сливащи се със заобикалящата ги среда) няма да се окажат по-изобретателни по подобие на приложения пример с изопачено изписване.
Отделно от горните технологични съображения, прилагането на механизми за повсеместно следене и анализ на потребителите поставя край на личната неприкосновеност и концентрира в специалните служби информация и власт, които в ръцете на един авторитарен режим могат да се окажат унищожителни за демокрацията и свободата. Показателно в тази връзка е обстоятелството, че огромният ресурс, влаган от американските правителства за проследяване на internet и телекомуникациите в продължение на десетилетия, не е довел до разкриването и предотвратяването на нито един терористичен акт. Освен индикатор за засрамваща неефективност, това може да е индикатор и за наличието на съвсем други цели на проследяването, стоящи твърде далеч от декларациите за противодействие на тероризма (каквито могат да бъдат например справянето с конкуренти, опозиционни лидери, дисидентски движения; не случайно контролът спрямо internet е най-стриктен в държави като Иран, Китай, Саудитска Арабия, Северна Корея).
Ако Twitter все пак загуби делото и основателят му Джак Дорси бъде осъден да изплати претендираните обезщетения, ефектът за другите социални медии и за internet като цяло ще бъде смразяващ. Това означава всичките публично достъпни информационни и комуникационни системи да бъдат държани отговорни за действията на техните потребители и принудени по този начин или да паспортизират internet (да не можете да се регистрирате, освен с документално доказана самоличност), или да наложат повсеместен контрол над съдържанието (като блокират всяко нещо, което някой може да интерпретира като „лошо“). Крайният резултат би бил автоцензура и прекратяване развитието на най-голямата, безпрецедентна със своята свобода и възможности медия, съществувала до този момент. Това обаче няма да попречи на терористите да обменят завоалирани съобщения помежду си през който и да било от официално разрешените канали. Ограничаването на свободата не само, че няма да даде сигурност, но дори напротив: ще доведе несигурност, като лиши хората (които в мнозинството си не са терористи) от тяхната неприкосновеност и ги изложи на благоволението на институции, неспособни да гарантират по никакъв начин собствената си надеждност.
