Правнуците на Райна Княгиня призовават ДПС да целуне Знамето заедно с тях
Въпреки пускането в действие на Единна електронна работна среда между ВАС и регионалните административни съдилища, все още отворен остава въпросът за външния достъп до системата, за участието на страните и процесуалните им представители в електронното правораздаване, за гарантиране сигурността и надеждността на системата, и не на последно място – за приемането на редица изменения и допълнения в относимата нормативна уредба, които да позволят системата да заработи наистина.
(30.09.2015) Потомците на Райна Попгеоргиева (известна като Райна Княгиня) отправиха публична покана до лидерите на Движението за права и свободи (ДПС) да изпълнят собствения си призив за „единство“ и „заедност“, като в единство и заедно с всички родолюбиви българи целунат Знамето, извезано от великата българка. Знамето на Райна Княгиня е издигнато от панагюрските въстаници в Априлската епопея от 1876 г. и по този начин се превръща в символ на порива на българския народ към „Свобода или смърть“, удавен в кръв от Османската власт и довел до руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. „Няма нищо по-хубаво от това – декларира вчера от трибуната на българското Народно събрание Лютви Местан (председател на Движението) – избирателите на ДПС да пеят песента за Райна Княгиня, защото байракът, ушит от нея, е и нашето знаме. Всички стоим под този байрак.“ Като се позовават на тази декларация от председателя на ДПС, Иван Филов и Здравчо Здравчев (правнуци на Райна Попгеоргиева и ръководители на Родовия комитет „Райна Княгиня“) призовават лидерите на Движението да претворят на дело своята декларация, като „се срещнем в музея на Райна Княгиня в Панагюрище в най-скоро време и под съпровода на песента на български заедно целунем знамето на Райна Княгиня и българския флаг“.
Повод за реакцията на наследниците на Райна Княгиня е провокацията на ДПС от 26.09.2015 г., когато предизборната кампания в гр. Исперих беше открита с изпълнение на турския певец Фарук Йълмаз, който под турцизиран музикален съпровод изпя първите строфи от известната българска песен „Кой уши байрака“, посветена на панагюрската светиня и продължи с турска еротична песен за хубавицата Райме, чиято мелодия наподобява българската. По-късно Йълмаз си призна, че дори не знае значението на българската песен, а просто е наизустил първите строфи и ги е изпълнил механично. Никола Белишки (кмет на Панагюрище за периода 2011-2015 г.) в свое открито писмо до Лютви Местан окачестви проявата като „грозно зрелище, което предизвиква категоричното възмущение у мене, жителите на община Панагюрище и милиони българи в страната и чужбина“, и „поругава честта и достойнството на една светиня за панагюрци, и нагло се опита да използва личността й за политически цели“. В знак на протест неформални групи от София, Пловдив, Варна, Копривщица и други градове се организират в инициатива за масови демонстрации пред офисите на ДПС с публично изпълняване на песента „Кой уши байрака“.
От Родовия комитет „Райна Княгиня“ категорично заявяват, че не застават зад никоя политическа сила и не желаят да стават част от предизборната кампания, но настояват лидерите на ДПС – като целунат Знамето на Райна Княгиня – да покажат на дело, че са едно с родолюбивите българи и заедно с тях „стоят под този байрак“.
От чисто юридическа гледна точка въпроси поражда както демонстративното „турцизиране“ на една българска възрожденска песен, така и декларацията на Местан, че „байракът, ушит от нея [от Райна Княгиня], е и нашето знаме“. Кои ние? Очевидна е тенденцията за отделяне на определена група хора и обособяването им като нещо различно от българите, наречено в декларацията на Местан „вътрешно малцинство“. Подобно изявление влиза в пряко противоречие с чл. 11, ал. 4 от Конституцията, забраняваща образуването на политически партии „на етническа, расова или верска основа“. Ако ДПС не е образувана на такава основа, възниква въпросът защо лидерите на Движението така упорито нарушават чл. 181, ал. 2 от Изборния кодекс (ИК), забраняваща предизборната кампания да се води на езици, различни от българския, като поздравяват своите симпатизанти непременно на турски език и наричат този език „майчин“, и използват „турцизирани“ версии на български възрожденски песни? Дали декларацията им, че те също „стоят под този байрак“, не е откровена лъжа, ще видим недвусмислено в Панагюрище, докато целуваме Знамето на Райна Княгиня.
