Съдебна реформа чрез случайно разпределяне на делата и чрез лична отговорност
Две съмсем прости и лесни за въвеждане мерки биха решили значителна част от най-болните проблеми на Правосъдието: истинско случайно разпределяне на делата и отговорност на магистрата за постановените актове, обвързваща неговото кариерно развитие със степента на обжалваемост и отменяемост на тези актове от по-горна инстанция.
(20.06.2015) В последните месеци въпросът за необходимата на българското общество Съдебна реформа придоби особена актуалност. Политическата риторика за променяне на Конституцията и за Съдебна реформа обаче в повечето случаи се ограничава до „променянето“ и до „реформирането“ само по себе си, без да посочат с имената им и с необходимата обосновка, конкретните промени и реформи. Въпросът е от особено значение, тъй като популизмът и политическата безотговорност са в състояние да тласнат обществото в невероятни разрушителни сценарии, насочени към обсебване или допълнително отслабване на и без това проядената от корупция и безсилие Съдебна система – ведно с всички античовешки, антиобществени и антидържавни последици от това. В тази връзка желаем – като израз на обществената позиция на www.Advocati.org – да представим два основни (по наше мнение) приоритета за Съдебната реформа, които – ако не изцяло, то поне в голяма степен – биха дали решение на някои от най-наболелите проблеми в Правосъдието.
Не е необходимо да се впускаме в големи разсъждения, за да посочим, че основен проблем на Правосъдието е отстъплението от принципа за Върховенство на закона, което отстъпление позволява делата с определен интерес да се решават не съгласно събраните доказателства, закона и безпристрастното вътрешно убеждение на Съда, а на базата на нерегламентирани връзки, зависимости и корупционни схеми. Последните в повечето случаи остават скрити и по неписано правило никога не се преследват (освен когато корупционните групировки си нанасят удари една на друга). По този начин Правосъдието се задушава през годините и днес нещата са достигнали до там, че дори самото споменаване на понятия като „добро“ и „справедливо“ кара повечето „професионалисти“ да се подсмихват заради наивността им. Твърде лесно е да твърдим, че причината за всичко това е отсъствието на морал у юристите. Моралът обаче е изцяло вътрешно изживяване и като такова не се поддава на наблюдение и контрол, и следователно не е онова, чрез което можем да гарантираме Върховенството на закона.
В последните години на няколко пъти въпросът за случайното разпределяне на делата влизаше в епицентъра на публичното внимание, като определени групи в Правосъдието съвсем очевидно положиха категорични усилия този въпрос да не се разреши ефективно. Този въпрос е от първостепенна важност, защото случайното разпределяне позволява делото да постъпи за решаване при магистрат, който е твърде възможно да не принадлежи към „нашата“ корупционна клика – и поради това да бъде решено без предубеждение. Да корумпираш отделен човек (бил той и магистрат) е сравнително лесно, но да корумпираш цялата колегия е твърде трудно – особено в големите градове, където колегиите са многобройни и където са концентрирани повечето дела. Ето защо създаването на надежден алгоритъм за случайно разпределяне е от ключово значение за гарантиране Върховенството на закона. Освен за борбата с корупцията, случайното разпределяне на делата би спомогнало и за борбата с административния произвол – позволяващ на административния ръководител в сегашната ситуация да „смачка“ всеки неудобен за него магистрат от подвластната му колегия, като например му разпредели невъзможен обем тежки дела и започне да го наказва за неспазване на процесуалните срокове.
Да се създаде надежден алгоритъм за случайно разпределяне на делата е толкова лесно, колкото и неудобно за корупцията в Правосъдието. Дигитални генератори на случайни числа („случайни“ не в абсолютния математически смисъл на думата, но достатъчно случайни за разпределяне на делата) са измислени отдавна и не са скъпи за прилагане. Не е скъпо да се разработи софтуерен продукт, който да генерира такива „случайни“ числа за нуждите на случайното разпределяне – при спазване параметрите на натовареност, профилираност и пр. в съответните магистратски колегии. Този софтуер може да осъществява гарантирано своята функция, само ако не е достъпен за манипулации от страна на административните ръководители в съдилищата, прокуратурите и следствените служби. Ето защо би трябвало сървърът да бъде централизиран и позициониран примерно в Министерството на правосъдието (МП) или във Висшия съдебен съвет (ВСС), и от там да разпределя постъпващите в съответните регистратури входящи номера. Правилното функциониране на софтуера може да се гарантира само при условие, че е със Свободен код (например съгласно свободния софтуерен лиценз GNU Public License) – което означава, че всеки заинтересуван може да верифицира функционалността на изходния код и софтуерът не е зависим от един разработчик с изключителни права.
Както стана дума по-горе, корупционните схеми и злоупотреби в Правосъдието в повечето случаи остават скрити и никога не се преследват. Това е довело до чувство на недосегаемост, безотговорност и безнаказаност у голяма част от магистратите, които си позволяват все повече формалност, повърхностно отношение към службата и откровен произвол. Да се вмени лична отговорност на магистратите за техните решения е възможност за противодействие на тези пороци, позволяващи постановяването на очевидно неправилни актове – било поради незаинтересуваност, било поради стремеж да се обслужи корупционна цел. Вменяването на лична отговорност в никакъв случай не бива да се смесва с посягане срещу независимостта на Съдебната система – поради което трябва да бъде извършено крайно премерено и обосновано. Няма обаче никакво оправдание освобождаването от всякаква отговорност на магистратите, при положение, че с властта и действията си те пряко засягат правната сфера на гражданите.
Вменяването на лична отговорност може да се развие чрез отразяване степента на обжалване/протестиране пред и отменяне от по-горна инстанция на постановените от съответния магистрат актове във възможността на магистрата изобщо да остане на заеманата от него позиция като младши съдия, младши прокурор или следовател, впоследствие да придобие статут на „несменяем“ и накрая да получи възможност за кариерно израстване. Обвързването на кариерата с отговорност за постановените неправилни (и съответно отменявани) актове би се превърнало в сериозен гарант за Върховенството на закона – защото конкретният магистрат ще бъде зависим от обосноваността и съобразеността на своите актове със закона и с доказателствата по делото. Съчетана с механизъм за гарантирано случайно разпределяне на делата (който механизъм води до несигурност, че на следваща инстанция делото ще попадне „в наши ръце“), личната отговорност би се превърнала в сериозна стъпка към „принуждаването“ на магистратите да спазват закона и към очистване на Съдебната система от тези от тях, които не го съблюдават в достатъчна степен.
Нито една от предложените мерки – гарантирано посредством централизиран свободен софтуер случайно разпределяне на делата и вменяване на лична отговорност у магистратите за законосъобразността на техните актове – не би струвала скъпо на Правосъдието. Предложените мерки са лесни за прилагане от техническа и организационна гледна точка, и изискват преди всичко наличието на автентична воля за Съдебна реформа. Ето защо считаме, че могат да се приложат – дори в значително по-скромен формат от този, който политическият елит си е възложил, но не с толкова скромни последствия за утвърждаване Върховенството на закона.
