„Тефтерите на Василев са в пъти по-опасни от тефтерите на Златанов.“ За кого?
Едва ли банкерът Цветан Василев би се оставил без резервен механизъм за гарантиране на собствената му сигурност – макар и във време, в което не може да се гарантира сигурността включително на структури като КТБ. От какво обаче се притеснява Главният прокурор, след като толкова упорито отказва да изслуша главния обвиняем по може би най-голямото дело на десетилетието – освен ако пред итова обвиняемият не е прибран (може би „обезвреден“) в следствения арест?
Уви, Главният прокурор (който между другото прокламира шумно поредното пускане на решаващия и липсващ на България антикорупционен орган) упорито отказва да прочете (и обсъди) доказателствата, с които от много време насам Василев претендира, че разполага и настоява да бъде изслушан. „Всеки има право да казва това, което мисли и във формата, която си избере“, коментира Цацаров – като че той самият има право да разследва това, което си избере, без да се интересува от думите на една от главните страни в производството. В тази връзка напомняме, че за реализиране правото на обвиняемия да дава обяснения, съществуват процесуални възможности за разпит по делегация (от разстояние – например чрез местен прокурор съгласно чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 115, ал. 2 от НПК); за стенографски запис (чл. 237, ал. 2 in fine от НПК) и фонографски запис (чл. 238 и сл. от НПК); за разпит чрез видео-конферентна връзка (per argumentum e contrario от чл. 115, ал. 2 и чл. 138, ал. 7 от НПК) и редица други способи и технологии, гарантиращи (доколкото е възможно) процесуално-следствената непосредственост и (в пълна степен) необходимата автентичност и обективност на гласните доказателства. Доскорошният притежател на една от най-мощните и свързани с редица интереси финансово-индустриални структури в българската икономика, превърнала се очевидно в предмет на едно от най-големите финансово-политически престъпления на десетилетието, вероятно има какво да каже по много от въпросите, интересуващи както държавното обвинение, така и по-широката общественост. Уви, главният прокурор отказва да вземе предвид опитите на обвиняемия да упражни правото си по чл. 55, ал. 1, хипотеза втора във вр. с чл. 115, ал. 3 от НПК да дава обяснения и показания, и да участва в процеса срещу себе си; не само като задържано лице в българския арест.
Кадиев апелира „тефтерите“ на Василев да бъдат направени публично достояние незабавно – за да не чакаме Василев да умре, преди да чуем евентуалните сензационни разкрития на нотариусите. Според Кадиев такова незабавно и пълно разкриване е своеобразен „катарзис“ за българския преход, и пресичане на възможността определени задкулисни интереси да продължават да го контролират чрез компроматите му. „Те [обясненията на Василев] са доказателства за престъпления по Наказателния кодекс (НК), не просто гаранция за нечий живот*. Те са краят на българския преход“, завършва позицията си Кадиев. Остава въпросът – сред изтеклите от редица медии буквени съкращения и абревиатури, от неизслушаните обяснения и от непрочетените (или дори крадени) „тефтери“ с доказателства – за кого точно са опасни и кога българското гражданско общество ще стане свидетел на политически „катарзис“, причинен от разкриването им в техния истински мащаб? И ако в показанията на Василев няма нищо „смущаващо“ за главния прокурор – на какво се дължи упоритият отказ на държавния обвинител да признае правата на обвиняемия като главна страна в процеса срещу себе си да участва в него и да дава обяснения във връзка с него? Едва ли му пречи [само] фактът, че обвиняемият Василев не се намира в българския следствен арест. Следва съобщението на Кадиев в оригинал:
Представям си на колко политици, съдии, прокурори, полицаи и т.н. са в несвяст заради откровенията на Цветан Василев, депозирани при двама нотариуси от две различни държави.
Колкото и да ме убеждават в тайната на отношения клиент-адвокат или клиент-нотариус, абсолютно съм убеден, че поне две разузнаванета имат достъп до тези показания плюс доказателствата към тях.
Което означава пълно компрометиране на националната сигурност. Нали си представяте как всеки с тази информация може да манипулира най-важните хора в държавата. Тефтерите на Василев са в пъти по-опасни от тефтерите на Златанов. Затова е по-добре да излязат на бял свят сега. Те са доказателства за престъпления по НК, не просто гаранция за нечий живот. Те са краят на българския преход. Необходимата чаша с цианкалий, за да започнем начисто.
____________
* гаранция за нечий живот – твърди се, че Цветан Василев е депозирал при двама нотариуси своите обяснения под условие същите да се отворят в случай на неговата смърт; което може да е опит за защита срещу евентуално посегателство от страна на засегнати лица, които биха искали да убият Цветанов, но се страхуват от посмъртно разкриване на депозираните обяснения
