Съдът намери сили да признае, че канабисът е лекарство при някои заболявания
Отказът на Законодателя да признае медицинския потенциал на канабиса и ниската степен на обществена опасност при използването му, несъответстваща на сериозността на наказателното правосъдие, обслужва преди всичко безсилието на фармацефтиката спрямо множество „нелечими“ заболявания и защитава интересите на престъпния наркобизнес, който повече от всички би пострадал при евентуална декриминализация.
Съдът признава случая като маловажен, тъй като деянието е извършено при условията на крайна необходимост – деецът страда от множествена склероза и не може да облекчава симптомите си по друг начин, освен като приема специално приготвен екстракт от канабис. Според Съда, „причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените“; и воден от това, оправдава обвиняемия, като постановява на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК отнемане на откритите в дома му 58,305 грама „наркотични вещества“ в полза на държавата, за да бъдат същите унищожени след влизане на Съдебното решение в сила.
Обвиняемият страда от множествена склероза, диагностицирана през 2002 г. и след това освидетелствана с 60% намалена работоспособност от ТЕЛК. През 2011 г. е настъпил сериозен пристъп на заболяването и се е наложила хоспитализация в гр. Плевен. Предписано е конвенционално лечение с медикамента „Копаксон“. Едновременно с това и във връзка със заболяването си Калчев започнал да издирва алтернативни методи за лечение. В тази връзка попаднал на множество публикации в internet, а и от контакти с други болни, разбрал, че неговото заболяване много добре се повлиявало от употребата на марихуана. Започнал да експериментира с трева, като си купувал от различни дилъри. След положителен ефект от употребата, решил да започне сам да отглежда необходимите му растения.
През месец април 2013 г. в Сектор „Борба с организираната престъпност“ при ОДМВР-Ловеч е получен оперативен сигнал, че обвиняемият е изградил в дома си инсталация за отглеждане на канабис. Извършен е оглед и намерените растения са иззети. Извършена е съдебна физико-химична експертиза (Протокол №Н-65 от 16.05.2013 г.) на вещото лице инж. В. Спасова – химик в Базовата научно-техническа лаборатория при ОДМВР-Плевен – която е дала заключение, че представената за изследване растителна маса – обект № 1, 29, 10, 20 по морфология и по наличие на канабиноиди се определя като наркотичен коноп (марихуана, канабис) – 2 бр. растения с общо тегло 59,101 гр. зелена маса от съцветие и листа на конопено растение с концентрация на тетрахидроканабинол 0,3-2,7%, на обща стойност 354,62 лв.
При така изяснените фактически обстоятелства, наблюдаващият прокурор е приел, че с извършеното деяние обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 354в, ал. 5 във вр. с ал. 1, хипотеза втора от НК, и следва да бъде привлечен към наказателна отговорност.
Според адв. Калин Ангелов, защитник на подсъдимия Марин Калчев, „здравето е лично благо, което [обвиняемият] има право да преследва с всякакви средства, които по никакъв начин не засягат други лица, тъй като живее ежедневно със симптоматиката на своето заболяване“ – независимо, че „в България по една или друга причина потенциалът на това растение (канабис) за лечение не се използва“.
По искане на защитата на 12.02.2014 г. е назначена тройна съдебно-медицинска експертиза, която ангажира трима специалисти по нервни болести при столичната МБАЛНП „Свети Наум“, натоварени със задачата да дадат отговор на следните въпроси: 1. Страда ли подсъдимият от множествена склероза? 2. Съществуват ли методи на лечение на симптоматиката на това заболяване чрез употреба на коноп (марихуана)? 3. Употребата на марихуана повлияла ли е на здравословното състояние на обвиняемия?
Според заключението на експертите, Марин Калчев „страда от заболяването „Множествена склероза – цереброспинална форма, с хроничен пристъпно-ремитентен ход“. Невролозите правят историческа ретроспекция на използването на канабиса за медицински цели и посочват редица национални и международни организации, асоциации и internet-сайтове, свързани с прилагането на канабис с лечебна цел, като описват множество проучвания и изследвания в световен мащаб за въздействието на марихуаната върху болни с множествена склероза. Изброяват редица медикаменти, създадени въз основа на двата главни компонента на канабиса – тетрахидроканабинол и канабидиол (C21H30O2) – както и държавите, в които тези медикаменти са разрешени за използване. След личен преглед на подсъдимия и анализ на начина, по който приготвя своя екстракт от канабис, експертите достигат до извод, че „деецът получава субективно подобрение от употребата на марихуана с лечебна цел, изразяващо се в значително намаляване на чувството за умора и „скованост“ в долните крайници при физическо натоварване, което му позволява да измине свободно пеша двойно по-голямо разстояние. Освен това използваният екстракт от канабис повлиява благоприятно общото настроение на Калчев, леката депресивност и синдрома на хронична умора, наблюдавана много често при болните от множествена склероза.“
На въпрос на Съда: „Оправдано ли е използването на марихуана за лечение?“, доц. Димитър Георгиев без колебание отсича: „О, абсолютно! (...) Алтернатива винаги има, особено при тежки заболявания, при които няма стандартно ефективно лечение.“ Експертите посочват, че „марихуаната се използва освен при множествена склероза, също при глаукома, епилепсия, ракови и психични заболявания“. Медицинският институт на САЩ е провел обширно изследване през 1999 г. по поръчка на Конгреса заради големия обществен интерес, заключението от което е, че „медицинската марихуана не е панацея, но е средство на избор при редица симптоми и заболявания“. Множество изследвания и в Европа доказват благоприятния ефект на марихуаната. „В Германия и Чехия – споделят експертите – са разрешили медицинското ѝ използване, а нашите [българските] лекари в това отношение са в дълг към пациентите си“. От експертизата става ясно, че медицинската марихуана е разрешена за употреба в Австрия, Великобритания, Германия, Израел, Испания, Канада, Холандия, Чехия, Финландия.
Според експертите „едва около 30% от болните от множествена склероза се повлияват при лечение с лекарството „Ребиф“, с което Калчев е лекуван в продължение на 2 години, а при останалите около 70% болни – пристъпната честота не се повлиява“. Съдебно-медицинската експертиза достига до извода, че „при пациенти със заболяването Множествена склероза медицинският канабис се използва основно за симптоматично лечение на мускулната спастичност и при дифузия на пикочния мехур“. След откриването на двата главни компонента на канабиса – тетрахидроканабинол и канабидиол, са създадени три медикамента – „Donabinol“, „Nabinol“ и „Sativex“, които ги съдържат. Първите два медикамента се използват като антиеметици при химиотерапия и са разрешени за използване в САЩ, Канада, Мексико, Нова Зеландия и Великобритания, а третият медикамент намира ограничено приложение при болни с множествена склероза за повлияване на мускулната спастичност, невропатната болка и дизфункцията на пикочния мехур, и е разрешен за употреба в 23 страни в света, включително членуващи в ЕС, като последно присъединена към тях е Швейцария. Нито един от посочените медикаменти обаче не е разрешен за използване в България – съобразява Съдът – следователно обвиняемият Калчев не е имал възможност за лечение и с тези медикаменти; съответно „за дееца не е съществувал друг начин да се бори със симптомите на болестта си“. Доц. Иво Райчев заключава, че „екстрактът [на обвиняемия Калчев] е с медицински цели, тъй като той използва мастен разтвор на активните съставки на марихуаната за мастноразтворими, т.е. има [медицинска] логика в начина му на приготовление.“
Воден от горните заключения, Съдът определя, че „деянието на Марин Калчев не е общественоопасно, тъй като е извършено при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК“. Съдът се позовава на наказателно-правната теория, според която „за да се приеме, че едно деяние е извършено при условията на крайна необходимост, (...) на първо място трябва да е налице състояние на непосредствена опасност, независимо от кого и как е предизвикана. Тежкото и нелечимо неврологично заболяване на Калчев представлява именно такава опасност за здравето и относително нормалния му живот. На второ място, действията при крайната необходимост трябва да са насочени към спасяване на обществени интереси или блага, които могат да бъдат както лични, така и имотни“, като Съдът намира, че „по-ценно лично благо от здравето и живота на човека не съществува“.
„За да е налице крайна необходимост – продължава разсъжденията си Съдът – трябва да са изпълнени още две кумулативно дадени предпоставки – да не съществува друг начин за избягване на опасността и причинените от деянието вреди да са по-малко значителни от предотвратените“. Систематичното място на чл. 354в от НК е в Глава XI „Общоопасни престъпления“, Раздел ІІІ „Престъпления против народното здраве и против околната среда“. Законодателят е включил към престъпленията против народното здраве и тези, свързани с наркотичните вещества и техните прекурсори, към които спада и засяването и отглеждането на растения от рода на конопа в нарушение на установените в ЗКНВП правила. Съгласно чл. 2 от ЗКНВП, целта на закона е „да уреди обществените отношения, свързани с контрола върху наркотичните вещества и прекурсорите“. Съдът съобразява, че „с деянието по чл. 354в от НК се увреждат обществени отношения, свързани не толкова със самото здраве на хората, а по-скоро с контрола върху тези вредни за здравето вещества. (...) В същото време, с действията си Калчев е целял да предотврати вредните последици от заболяването си върху собствения му живот и видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е успял да подтисне симптоматиката на множествената склероза. Следователно вредите, които Калчев е причинил с деянието си (като е нарушил реда за контрол върху наркотичните вещества – бел. www.Advocati.org), са по-малко значителни от предотвратените“.
Воден от тези съображения, „Съдът призна обвиняемия Марин Калчев за невиновен в това, че на 26.04.2013 г. в собственият си дом, находящ се в гр. Ловеч (...), отглеждал 2 бр. растения от рода на конопа – наркотичен коноп /марихуана, канабис/ с общо тегло 59,101 гр. зелена маса от съцветие и листа на конопено растение с концентрация на тетрахидроканабинол от 0,3% до 2,7% на обща стойност 354,62 лв., в нарушение на установените в чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП правила, като случаят е маловажен, тъй като е извършил деянието при условията на крайна необходимост – да спаси свое лично благо – здравето от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин и причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК във вр. с чл. 13, ал. 1 от НК го оправда по предявеното обвинение за извършено престъпление по чл. 354в, aл. 5 във вр. с ал. 1, хипотеза втора от НК“.
Независимо от горните си заключения, Съдът прилага чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК – „тъй като безспорно притежаването на наркотични вещества е забранено от закона“ и отнема в полза на държавата отглежданите от Марин Калчев растения, за да бъдат същите унищожени след влизане на решението в сила. Независимо, че крайната нужда на Калчев е констатирана по безспорен начин и независимо, че конвенционалната медицина не може да му предложи по-добро решение, Съдът изземва средствата, с които Калчев се лекува – тъй като те са определени от закона като „наркотични вещества“ и притежаването им е забранено. Строго юридически, позицията на Съда е правилна – но разкрива дълбоката сгрешеност на българското законодателство по отношение на канабиса. Нещо повече. Въпреки широкото отразяване на случая от медиите, българската Съдебна система не е прецедентна – което означава, че никой български съд не е обвързан от решението на районен съдия Галя Маринова по н.а.х.д.№58/2014 г. Следователно, при напълно идентични казуси е възможно да бъде постановено съвсем друго решение или дори – осъдителна присъда – съобразно вътрешните убеждения на Съдията, който прилага разпоредбите на закона. Напълно е възможно крайната необходимост да не бъде отчетена, наличието на тежко заболяване да не бъде съобразено или случаят да не бъде признат за маловажен – което може да изправи пред „цялата строгост на закона“ хора, които се лекуват от тежки заболявания, лишени от адекватно решение според конвенционалната медицина. В този случай, дори самият закон се превръща в криминогенен фактор – като лишава такива хора от легален източник на средства за лечение и ги принуждава да съучастват в криминални мрежи за производство и разпространение на наркотици. В този смисъл, отказът на Законодателя да признае медицинския потенциал на канабиса и ниската степен на обществена опасност при използването му, несъответстваща на сериозността на наказателното правосъдие, обслужва преди всичко безсилието на фармацефтиката спрямо множество „нелечими“ заболявания и защитава интересите на престъпния наркобизнес, който повече от всички би пострадал при евентуална декриминализация.
