Кога (и защо) прокуратурата решава да действа – Енимехмедов, Рашидов, Сидеров
Въпреки, че случаят с Енимехмедов е цялостно документиран (побоят е заснет от десетки гледни точки едновременно), цяла година по-късно досъдебното производство продължава да отлежава „срещу неизвестен извършител“. След като Рашидов разби през 2001 г. носа на униформен полицай, прокуратурата прекрати досъдебното производство с твърдението, че „престъпленията не са извършени“ – въпреки записите от две камери. Очевидно има случаи, в които прокуратурата отказва да образува досъдебно производство – дори и да са налице неопровержими доказателства за извършените престъпления и за самоличността на техните извършители. Но има и такива случаи, в които прокуратурата проявява учудваща акуратност и под прожекторите на внушително количество медии стоварва „цялата строгост на закона“ срещу... Срещу кого?
Независимо от очевидните доказателства за самоличността на извършителите и за съставомерността на извършеното, 1 година след цитираните престъпления прокурорската преписка продължава да бъде „срещу неизвестен извършител“ и вероятно изчаква да изтече погасителната давност за наказателно преследване. Досъдебното производство се води от Софийска районна прокуратура (СРП), след като тогавашният Градски прокурор Николай Кокинов отказа да образува производство, защото „в крайна сметка за обезвреждане на един такъв нападател неминуемо се причиняват някакви така необходими щети или вреди“. Възниква въпросът какво точно е „необходимото“ в едно групово пребиване от бой на повален на пода и разоръжен човек, и доколко Кокинов злоупотребява очевидно неприложимия в случая институт на неизбежната отбрана; дали и самият Кокинов не следва да отговаря по чл. 288 от НК като орган на съдебната власт, който с действията си осуетява без правно основание наказателното преследване? И не на последно място – защо за Министерството на вътрешните работи (МВР) се оказва „непосилно“ вече цяла година да идентифицира по десетките видеозаписи и фотографии самоличността на извършителите?
Следващият случай, на който ще се спрем, също остана без внасяне на обвинителен акт в съда – вероятно по сходни на неизложените по-горе причини – независимо от категоричните доказателства за самоличността на извършителите и за съставомерността на извършеното.
На 29.11.2001 г. към 11:00 ч. на ул. Московска в столицата Вежди Летиф Рашидов (тогава общински съветник от Формация „Другите за София“) разби носа на униформения полицай Венцислав Павлов от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), който си позволил да му направи забележка за неправилно паркирания личен автомобил. Деянието е заснето от екип на телевизия „Евроком“ и от охранителна камера на сградата на Столична община. На записите се вижда как Рашидов удря полицая в лицето, а след това и Емил Додов (общински съветник от ОДС) му нанася удар с глава и го събаря върху един от паркираните автомобили. Носът на полицая е разбит, което налага хирургическа интервенция. Извършителите са арестувани и на следващия ден е образувано досъдебно производство по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 131, ал. 1, т.т. 1 и 12 от НК за причинена по хулигански подбуди телесна повреда на длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения. На 05.04.2002 г. прокуратурата прекрати производството, с мотива, че „престъпленията не са извършени“, а Бойко Борисов (тогава главен секретар на МВР) поднася личните си извинения за арестуването на бъдещия културен министър и го награждава с пистолет. През следващия месец побойникът е отличен и с Орден „Стара планина“ – „за изключителния му принос към българската култура и по случай неговата 50-годишнина“. Очевидно в някои случаи посегателствата срещу униформени полицаи не са съставомерни деяния. Въпросът е – в кои случаи?
Общото между цитираните престъпления е, че и двете включват насилие и неуважение към обществения ред, извършени са от ноторно известни лица, заснети в реално време от поне няколко зрителни ъгъла – което по принцип позволява бърза, недвусмислена и безспорна криминалистична идентификация както на извършителите, така и на извършеното. Въпреки това обаче в единия случай се оказва, че Вежди Рашидов „не е извършил“ заснетото престъпление и дори през 2012 г. давността за наказателното му преследване е изтекла, а в другия случай биячите на Енимехмедов вече цяла година не могат да бъдат разпознати по десетките видеозаписи и стотиците фотографии от криминалистите на МВР, и прокуратурата не предприема нищо за това да ги стимулира да си свършат работата.
Развитието на обвинението в горните два случая поставя в особена светлина решимостта на главния прокурор Сотир Цацаров да стовари цялата тежест на закона срещу евентуалното посегателство спрямо униформен полицай от страна на Волен Сидеров. Наблюдението, че това се случва тъкмо в момента, в който част от народните представители на ГЕРБ напуснаха парламентарната група на своята партия и създадоха условие за заобикаляне на АТАКА при търсенето от страна на БСП и ДПС на така необходимия „121-ви глас“, вероятно е случайно.
Безспорно е установено, че на 06.01.2014 г. Волен Сидеров (председател на АТАКА) и още 6 народни представители се качват на борда на самолет на въздушния превозвач „BulgariaAir“ за редовен вечерен полет „София-Варна“, с цел да вземат участие в протест на утрешния ден срещу областния управител на Варна.
По-нататък се твърди, че по време на полета народните представители от АТАКА се държали неприлично, като се смеели и говорели на висок тон, а Сидеров стоял на пътеката между седалките и се заяждал с близкостоящите пътници. Стефани Дюмортие – френска гражданка, аташе за сътрудничество към Френското посолство и ръководител на Alliance Française (Френския алианс) във Варна – направила забележка за поведението на Сидеров, при което той ѝ отправил обиди и заплахи във връзка с френската ѝ националност; извадил картата си на народен представител и настоявал тя да му се представи с документ за самоличност, като я наричал „терористка“ и „лъжкиня“ (защото една французойка не можела да владее чужди езици). Според твърденията на анонимен „очевидец“, разпратени до някои електронни медии, Сидеров отнел документа за самоличност на Дюмортие и стюардесата го молила да ѝ го върне.
Скандалът продължил и в автобуса, отвеждащ пътниците от самолета към терминала. Анонимният „очевидец“ разказва, че Сидеров хванал за реверите един от пътниците и започнал да му крещи: „Какви българи сте вие, вие сте путьовци! Ти на мен „простак“ ли ще казваш!“. Твърди се, че един от пътниците (Димитър Бахнев) бил удрян и ритан. На терминала служители от „Гранична полиция“ и от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) взели отношение, като Костадин Колев (28-годишен полицай от ГДНП) опитал да предотврати поредния сблъсък и бил ударен от Сидеров отляво в лицето. Според Главния прокурор от записите на видеокамерите на летище „Варна“ е видно и от разпита на 22-ма свидетели (пътници, служители на летището и полицаи) е установено, че председателят на АТАКА е нанесъл удар в лицето на униформения полицай Колев. Твърди се, че народните представители (от които като идентифицирани се посочват освен Сидеров, също Деница Гаджева и Десислав Чуколов) са отправяли обиди и изисквали полицаите да им окажат съдействие за снемане на данни от личните документи на граждани.
Пътникът Димитър Бахнев е освидетелстван от съдебен лекар, който констатира кръвонасядания на долния клепач на дясното око (удар отдясно в лицето). Освидетелстван е и полицай Костадин Колев, при когото е констатиран травматичен оток и кръвонасядане на лявата скула (удар в лицето отляво). Назначени са съдебно-медицински експертизи за потвърждаване на констатациите. Твърди се, че народните представители от АТАКА са счупили и мобилния телефон на гражданин, който снимал по време на произшествието.
Сидеров твърди, че той и колегите му разговаряли нормално по време на полета, когато пътуваща на седалката зад него френска гражданка Стефани Дюмортие му казала да не стои пред нея с тази мръсна значка на ревера си (партийна значка с логото на АТАКА). Сидеров ѝ отправил забележка да не обижда българските символи (на значката е изобразен националният трибагреник и глаголическата буква „Азъ“), на което французойката му отвърнала, че „Българите сте прости и не заслужавате да сте в ЕС“. Тогава Сидеров представил своята карта на народен представител и поискал дамата да се легитимира, за да ѝ търси съдебна отговорност за нанесената обида. Тя отказала, започвайки да говори на словашки, а накаря и на английски: „Fuck yourself!“ (Шибай се!).
По-нататък Сидеров твърди, че след кацането на летище „Варна“, докато автобусът отвеждал пътниците към терминала, към него се приближил Димитър Бахнев и казал, без да е предизвикан с каквото и да било: „Простак, мръсник, ще те смачкам!“. При тези думи Сидеров и придружителите му попитали защо ги обижда, а Бахнев започнал да вика силно: „Не ме удряйте!“ (въпреки, че никой не го е удрял). Когато стигнали на терминала, Бахнев бил посрещнат от баща си, който дотогава говорел дружески с полицаите и налетял на бой. Полицаите Колев, Недев и Каталиев отказали да окажат съдействие за установяване самоличността на Стефани Дюмортие и Димитър Бахнев, за да може Сидеров да подаде жалба за нанесените обиди. Вместо това започнали да му извиват ръцете, а след като полицай Костадин Колев подробно разгледал картата му на народен представител с фенерче, го ударил в диафрагмата. Бранейки се от неговите удари, Сидеров го отблъснал, но по никакъв начин не бил го удрял в лицето.
Като доказателство за горното Сидеров представи на своя извънредна пресконференция от 12.01.2014 г. фотография, направена според него от колегите му 30 минути след инцидента – на фотографията се вижда в профил от ляво лицето на полицай Колев, по което няма след от нанасянето на какъвто и да било удар. „Аз не съм удрял с юмрук в лицето полицая Костадин Колев, заявява Сидеров, – той ме удари мен. Полицай Колев е лъжесвидетелствал и аз няма да оставя нещата така; ще го съдя, защото върху неговата лъжа се крепи цялата медийна кампания против мен. (...) Политиците ни са свикнали да васалстват. Политиците, Външното министерство не реагират, когато обиждат българите. Когато аз защитавам българското достойнство, това е хулиганство“. Сидеров изразява съмнение, че скандалът е организирано срещу него „активно мероприятие“ (преднамерена компрометираща провокация), но признава, че не може да го докаже.
Независимо от горните противоречиви твърдения, Главният прокурор Сотир Цацаров внесе на 08.01.2014 г. искане до Председателя на Народното събрание (НС) Михаил Миков за снемане имунитета на Сидеров – по подозрение за извършване на хулиганство съгласно чл. 325, ал. 2 от НК и за нанасяне на телесна повреда на полицай по чл. 131, ал. 2 от НК. Искането на Главния прокурор е внесено по предложение на Софийска градска прокуратура (СГП), според която: „Оказвайки физическа и словесна съпротива срещу полицейските служители при упражняване на правомощията им, Волен Сидеров открито се е противопоставил на установения правен и обществен порядък. По време на целия инцидент, който траел около половин час, поведението на народния представител Волен Сидеров било изключително скандално и цинично. То е демонстрация на грубо неуважение към обществото и неприкосновеността на отделната личност. Непровокираното нападение срещу свидетеля Димитър Бахнев от страна на Волен Сидеров е грубо погазване на общественоприетите норми за общуване и незачитане на достойнството и личната неприкосновеност на гражданите. Физическото посегателство спрямо свидетеля Костадин Колев е осъществено целенасочено и при упражняване на служебните му правомощия“.
Пропускаме спекулациите относно това дали наистина Сидеров е извършил приписаните му престъпления – или това е „политическа поръчка“ срещу него, както самият той твърди. Факт е, че са налице противоречиви свидетелски показания, а записите от камерите на летището и съдебно-медицинските експертизи биха могли да установят недвусмислено какво се е случило. За нас обаче остава без отговор друг въпрос: Кога (и защо) прокуратурата решава да действа? Както проследихме, случаят с Енимехмедов е много по-цялостно документиран (побоят от самото му начало до неговия окончателен край е заснет от десетки гледни точки едновременно), но въпреки това цяла година по-късно досъдебното производство продължава да отлежава „срещу неизвестен извършител“, а отказа на тогавашния Градски прокурор Кокинов да образува досъдебно производство и изявлението му, че подобни щети и вреди са „така необходими“, остават без да е потърсена каквато и да било отговорност. „Ако народните представители имат такова отношение към някой в униформа – пита реторично Главният прокурор във връзка със случая Сидеров, – то накъде отива тази държава?“. Съгласяваме се с Главния прокурор за недопустимостта униформен полицай да бъде удрян, но във връзка с това питаме поверената му прокурорска институция защо след като Вежди Рашидов разби през 2001 г. носа на униформен полицай, прокуратурата прекрати досъдебното производство с твърдението, че „престъпленията не са извършени“ и въпреки записите от две камери, тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов лично поднесе извинения на Рашидов и го награди с пистолет? Очевидно има случаи, в които прокуратурата отказва да образува досъдебно производство – дори и да са налице неопровержими доказателства за извършените престъпления и за техните извършители. Има и такива случаи, в които прокуратурата проявява учудваща акуратност и под прожекторите на внушително количество медии стоварва „цялата строгост на закона“ срещу... Срещу кого?
