Може ли да възникне internet-валута, независима от банките и правителствата?
Допустимо ли е банките и правителствата да се вклиняват между хората като задължителен посредник? Отговорите, свързани с гарантиране на вложенията и законова защита на паричния пазар се сриват заедно с финансовите кризи, стопяващи без особени усилия стойността на активите, натрупвани с труда на хората от десетилетия.
Получените BitCoin могат да се котират спрямо конвенционалните валути и да се използват като децентрализирано платежно средство (подобно на обикновените електронни пари, но без намесата на банкови и правителствени институции). Контролът върху криптовалутата и поддържането на сетълмент в реално време се осигурява от компютрите на потребителите, които „признават“ и „верефицират“ извършваните транзакции на мрежови принцип, чрез система от публични и частни криптоключове. Никой не може да проследи конкретна транзакция, но нейната сигурност се гарантира от цялата мрежа. Проектът няма собствена инфраструктура и работи от компютрите на своите потребители, посредством свободен софтуер, който всеки може да си свали от internet, да провери как работи, да използва и да подобрява.
Пускането в действие на виртуалната криптовалута BitCoin привлече общественото внимание и постави редица правни въпроси след изумителното повишаване на нейната стойност и реализирането на обороти в порядъка на стотици милиони долари. Продавана за не повече от $7 към края на 2012 г., цената на единица BitCoin надхвърли $1'000 към края на 2013 г. (при достигнат ръст от 400% за по-малко от месец), за да се срине след това на половината от достигнатата стойност. Така неконтролируемите и непредвидими флуктуации в котировките на криптовалутата поставиха на изпитание всякаква икономическа логика. Въпреки това идеята за пускане в обръщение на независима от банките и правителствата парична единица, която запазва анонимността на своите собственици и им позволява да извършват непроследими разплащания, без да дължат за това транзакционни такси и комисионни, привлича много хора и придава на виртуалната валута най-ценния ресурс – доверието на нейните потребители.
Експерти от Bank of America оценяват BitCoin-икономиката на около $13 млрд. и идентифицират възможност виртуалната криптовалута „да стане предпочитано средство за разплащане в електронната търговия [и] да се превърне в сериозен конкурент на традиционните средства за финансови транзакии“. Експертите признават, че сегашните технологии за обмен на BitCoin-единици позволяват една транзакция да се финализира за около 50 минути, в което време стойността на криптовалутата може да флуктоира значително и да се отрази неблагоприятно на страните. Във връзка с това експертите очакват правителствата да потърсят начин за регулиране на BitCoin и за намаляване на риска от злоупотреби. В този контекст експертите не изключват възможността виртуалната криптовалута да се утвърди като универсално разплащателно средство поне в рамките на internet.
Въпреки тези положителни очаквания, финансовите власти в щата Калифорния изискаха от BitCoin Foundation (организация с идеална цел, която поддържа криптовалутата) да спре всичките свои транзакции, докато не получи лиценз като доставчик на платежни услуги. Подобни искания са предявявани и спрямо други организации, които се занимават с виртуални транзакции и по този начин всичките биват приравнявани от властите (главно във Виржиния, Ню Йорк и Калифорния) на платежни институции и дружества за електронни пари. Американските власти проявяват засилен интерес към BitCoin още от пролетта на 2012 г., когато Звеното за борба с прането на пари (FinCEN) при щатското Министерство на финансите въведе изискване компаниите, които осъществяват операции с виртуална валута, да събират данни за клиентите си и да докладват на властите при нареждане на необичайни транзакции. Тогава излезе и доклад на Федералното бюро за разследване (ФБР) относно схемите, по които анонимността и непроследимостта на BitCoin е използвана с престъпни цели (търговия със забранени стоки и услуги, финансиране на тероризъм, пране на пари). Въпреки тези рискове обаче, щатското Министерство на правосъдието призна виртуалната валута като „легитимно средство за обмяна“.
Германия е първата страна в Европа, която през лятото на 2013 г. зае официална позиция относно BitCoin, като ѝ призна статут на „единица за финансова отчетност“. По този начин, макар да не е приравнена на действителна валута, BitCoin беше призната за материален актив и някои от търговските дейности, свързани с виртуалната криптовалута, бяха обложени с данъци. Малко след това Тайланд произнесе абсолютна забрана за осъществяването на каквито и да било операции с виртуалната криптовалута на своя територия – всякакви транзакции, обмен с други валути, генериране или дори просто притежаване на единици BitCoin. Китайската Централна банка също изрази рестриктивна позиция, която обаче обхваща само финансовите институции в страната, на които беше забранено да използват BitCoin поради нейната нестабилност и риска от злоупотреби. BTC China (най-голямата китайска борса за обмен на BitCoin) и Китайската Централна банка понастоящем обсъждат възможността да бъдат изготвени правила за управление на виртуалните пари.
Най-богатата страна в Европа – Норвегия – зае позиция, подобна на германската – виртуалната криптовалута BitCoin не се признава за разплащателно средство, но се признава за материален актив и се облага с данък върху печалбата. Малко след това Финансовият регулаторен орган на Кралство Дания предупреди своите граждани, че регулаторният орган няма необходимите правомощия да се справи с евентуални злоупотреби с BitCoin и заради това се нуждае от законодателни промени. Майкъл Ландберг, главен съветник на Финансовия регулаторен орган: „Кралство Дания планира да се обедини с други държави за създаването на правна рамка, която да се справя със „сивите зони“, създадени от системите за виртуална валута. (...) BitCoin не е забранена в САЩ и Великобритания. Тя е тук и ще продължи да бъде тук. Просто трябва да бъде регулирана. Предизвикателството пред нас е как да го направим“. Бени Енгелбрехт, говорител на парламентарната Комисия за финансов надзор от управляващата Социалдемократическа партия: „Определено има ясни проблеми пред употребата на BitCoin и има нужда от регулация; това не е нещо, което можем да направим сами. То трябва да бъде извършено на европейско и глобално ниво“.
Поради рестриктивната позиция на далекоизточните страни и колебанията в Европа, големи IT-компании като Apple също проявяват предпазливост – превид политиката им да спазват законодатеството във всичките страни, в които предлагат своите продукти. От Apple отказват да поддържат приложения и услуги, обвързани по какъвто и да било начин с BitCoin. По-различна е политиката на Google, където на този етап се разработват свободно приложения и услуги, свързани с BitCoin – включително и такива за генериране на BitCoin.
Към края на 2013 г. Европейският банков орган (ЕБО) също предупреди за рисковете, произтичащи от използването на BitCoin. В свой доклад по темата ЕБО предупреждава гражданите на Европейския съюз (ЕС), че при използването на подобни разплащателни средства потребителите не са защитени по никакъв начин от правото на ЕС. BitCoin не се гарантира от никоя централна банка или правителство, или от какъвто и да било физически актив. Стойността на виртуалната криптовалута зависи изцяло от доверието на хората. Изявлението – макар да е политически коректно – поражда редица въпроси за „гарантираността“ на конвенционалните валути, които до преди време бяха обезпечени „със злато и всички активи на банката“, но от години вече не са – и единственият актив, който стои реално зад тях, е доверието на хората и законовите регулации. Специално за България все още е жив споменът от 90-те години на миналия век, когато контролирани верижни фалити на банките ликвидираха спестяванията на вложителите в конвенционална валута. Две десетилетия по-късно, на фона на т.нар. Световна финансова криза остава актуален въпросът за това каква гаранция може да предостави в случай на икономически срив която и да било институция и какво друго остава, освен... доверието на вложителите в определена валута?
В контекста на горните разсъждения интерес представляват някои от най-големите измами, извършени чрез криптовалутата BitCoin. Сред тях без съмнение се нарежда безследното изчезване на виртуалната борса „BitCoin GBL“, която стартира работа през месец май 2013 г. с официален адрес на управление в Хонконг. Още тогава виртуалната борса събуди подозрение с това, че сървърът ѝ беше позициониран в китайската столица Пекин. Независимо от тази подробност обаче, за половин-годишното си съществуване BitCoin GBL привлече близо 1'000 инвеститори от Хонконг с вложения в BitCoin-единици на обща стойност над $4,1 млн., а от септември 2013 г. започна да емитира и акции – въпреки, че не беше получила лиценз за предоставяне на платежни услуги. В края на октомври 2013 г. компанията внезапно изчезна от internet, а всичките ѝ публични адреси се оказаха фалшиви. Досега няма данни за собствениците на борсата и за съдбата на вложенията, направени в нея. Друга крупна измама с BitCoin-единици беше извършена съвсем наскоро в online-магазина за нелегални стоки и услуги „Sheep Marketplace“, явяващ се основен конкурент на затворения от ФБР преди месеци „Silk Road“. (Цитираните internet-пространства са част от .onion мрежата, която е недостъпна за обикновените internet-потребители и посредством криптографски методи не позволява установяването на това къде се намират самите сайтове и кой извършва съответните операции в тях.) Пробив в сигурността на Sheep Marketplace позволи неправомерното източване на 5,4 хил. BitCoin-единици (с приблизителна стойност около $6 млн.), като след този инцидент online-магазинът изчезна безследно от internet. Няма данни каква част от намиралите се в обръщение по онова време 96 хил. BitCoin-единици (на стойност около $100 млн.) са върнати на притежателите им.
Цитираните измами поставят актуалния въпрос за доверието в безналичните плащания, каквито в частност са плащанията чрез BitCoin. Първоначално хората са се разплащали чрез проста размяна на стоки и услуги (бартер) или чрез определени скъпоценни активи, чието количество е ограничено и поради това има висока стойност (раковини, благороден метал и други). Впоследствие се появяват парите в брой, които първоначално представляват обикновени разписки за депозирани количества скъпоценен актив, а на следващ етап придобиват днешния вид на банкнотите. Появата на парите въвежда необходимостта от доверие – доверието в това, че срещу разписката (или банкнотата), която сама по себе си не струва нищо, ще бъде получена действителна стойност. Обезпечаването на банкнотата „със злато и всички активи на банката“ е начин хората да бъдат накарани да вярват на парите и да ги разменят срещу реални стоки и услуги. Постепенно обаче златното обезпечение придобива все по-фиктивен характер и накрая напълно изчезва от банкнотите (днес не можете да представите своите банкноти в банката и да изискате срещу тях да ви бъде измерено следващото се количество злато), а накрая започват да изчезват дори и самите банкноти: появяват се т.нар. безналични плащания, извършвани чрез електронни пари. Използването на кредитни и дебитни карти предполага доверие в банковата система, която поддържа електронни записи на сметките на вложителите и ги оторизира да извършват транзакции със записаните в сметките им стойности. Без такова доверие съществуването на банките не би било мислимо и финансовата система би се сринала за часове, а хората биха се върнали към най-старите налични форми на бартерно разплащане с реални стоки и услуги.
За да може да се гарантира доверие в електронните пари и безналичните разплащания, държавите създават системи от законодателства, които поставят редица изисквания към доставчиците на платежни услуги (банки, платежни институции и дружества за електронни пари). Редица изисквания се поставят и към поддържаните от доставчиците платежни системи и към осъществяваните от тях платежни услуги. Релевантен към тази тематика в България е Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), който до голяма степен възпроизвежда разрешенията на европейското законодателство в тази материя. Съгласно чл. 4 от ЗПУПС, платежни са тези услуги, които са свързани с внасянето (т. 1) и тегленето (т. 2) на пари по платежна сметка; изпълнението на платежни операции (т. 3), включително със средства по отпуснат кредит (т. 4), което включва директен дебит, операции чрез платежни карти или други подобни инструменти и кредитни преводи (б.б. „а“-„в“); издаването на платежни инструменти и/ли приемането на плащания с такива инструменти (т. 5); осъществяването на налични парични преводи (т. 6) и на платежни операции посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство (т. 7). Съгласно чл. 7 от ЗПУПС е забранено платежни услуги да бъдат извършвани без лиценз. Чл. 5 от ЗПУПС определя като „платежна институция“ такова юридическо лице, което e „получило от компетентния орган на държавата-членка по произход (за България това е БНБ – бел. www.Advocati.org) лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги (...)“. За да бъде издаден лиценз, чл. 10 от ЗПУПС изисква бъдещата платежна институция да осигури капитал със законен и прозрачен произход, чийто размер зависи от конкретния вид платежни услуги и от техния обем на годишна база; да подготви за прилагане всеобхватни и съответстващи на естеството, мащаба и сложността на платежните услуги правила за управление, включващи ясна организационна структура, прозрачни и последователни правила за отговорност, ефективни процедури за управление на рисковете, механизми за вътрешен контрол, надеждни административни и счетоводни процедури, мерки срещу изпирането на пари. По-нататък чл. 10 от ЗПУПС изисква да бъде представен бизнес-план и прогнозен бюджет, от които да е видно, че бъдещата платежна институция ще бъде в състояние да извършва надлежно дейностите си и да прилага надеждни мерки за защита средствата на ползвателите и на използваните от тях платежни инструменти. Лицата, които ще управляват и ще представляват платежната институция, трябва да притежават необходимата квалификация, професионален опит и добра репутация, а притежателите на квалифицирано дялово участие в капитала трябва да докажат своята надеждност с оглед гарантиране стабилното и разумно управление на платежната институция.
Лиценз не се издава, а издаденият се отнема, ако някое от горните условия не е налице или бъде нарушено, или ако се установят тесни връзки на лицата, които управляват и представляват платежната институция и които могат да компрометират осъществяване на ефективен надзор и контрол. Издаденият лиценз се отнема и тогава, когато по преценка на БНБ „платежната институция би могла да застраши при продължаване на дейността си стабилността на платежна система, в която участва“ (чл. 15, ал. 1, т. 8 от ЗПУПС).
Съгласно чл. 74, ал. 1, т.т. 1-3 от ЗПУПС електронни пари могат да бъдат издавани само от банките, от лицензираните дружества за електронни пари, от Европейската централна банка (ЕЦБ) и от националните централни банки на страните-членки. чл. 76, ал. 3 от ЗПУПС задължава дружествата за електронни пари, които възнамеряват да издават електронни пари, да получат лиценз за това преди започване на своята дейност. Издаването и отнемането на лиценза се урежда от чл.чл. 10-17 от ЗПУПС, относими и за платежните институции. Банките получават своя лиценз съгласно Закона за кредитните институции (ЗКИ), който в най-общ план наподобява изискванията за лицензиране на платежните институции (със завишени изисквания откъм финансова и организационна стабилност).
Независимо от вида им, доставчиците на платежни услуги поддържат помежду си платежни системи по смисъла на чл. 79 от ЗПУПС, в условията на които системи осъществяват платежните операции и поддържат сетълмент (най-общо казано – координирано „изтриване“ на стойността от сметката на наредителя и „записване“ на същата в сметката на получателя при запазване на точния общ брой валутни единици в системата). Платежната система задължително се поддържа от оператор по см. на чл. 94 от ЗПУПС, който е лицензиран съгласно чл. 95 от ЗПУПС (при изисквания и условия, наподобяващи до голяма степен разгледаните по-горе).
В обобщение може да се твърди, че законът предвижда изключително сериозни изисквания за допускане на една институция до възможността да издава електронни пари, да извършва платежни услуги, да участва в платежна система или да управлява такава система. Изискванията ограничават достъпа до подобни дейности за лица, които не могат да осигурят значителни капитали, организационни ресурси и квалифициран персонал, и които не могат да убедят централната банка на съответната държава в своята надеждност. Обемът на настоящото изследване не позволява обсъждането на ясно формулираната в закона възможност централната банка да взема по своя преценка своеобразни политически решения за това да допусне ли определен кандидат да действа като доставчик на платежни услуги в рамките на платежна система (като банка, като платежна институция или като дружество за електронни пари или като оператор на платежна система). Законът позволява създаването и обмяната на пари да се ограничи до определен кръг от институции, определени (извън формалните законови изисквания) на политическо ниво и натоварени със задачата да поддържат установения финансов ред. BitCoin излиза извън този ред чрез идеята „пари“ да бъдат „създавани“ от хората, независимо от банките, правителствата и законите. Тази идея нямаше правна и икономическа стойност до момента, в който не стана ясно, че огромни парични потоци циркулират през internet в криптиран вид и позволяват децентрализираната обмяна на милиони долари; при това – без законови ограничения, без такси за транзакция, без проследяване. Подобна независима и анонимна обмяна не атакува пряко финансовия суверенитет на държавите, но заплашва да го изпразни от съдържание – ако достатъчно голям брой хора започнат масово да предпочитат BitCoin (или друга виртуална криптовалута) пред конвенционалните пари на банковата система. Ето защо някои държави вече подават сигнали за намерението си да търсят начин BitCoin да се регулира чрез закон. Друг е въпросът как ще бъде наложена регулацията – при положение, че виртуалната криптовалута съществува в шифрован вид, обменя се почти непроницаемо анонимно и е доста трудно да бъде проследена от органите на властта. И не на последно място – остава открит въпросът допустимо ли е да бъде ограничавана със закон възможността на хората да създават свои независими платежни системи и да ги използват така, както намерят за добре? Допустимо ли е банките и правителствата да се вклиняват между хората като задължителен посредник? Отговорите, свързани с гарантирането на вложенията и законовата защита на паричния пазар се сриват заедно с финансовите кризи, стопяващи без особени усилия стойността на активите, натрупвани с труда на хората от десетилетия.
