Наследствено право
Наследственото право урежда обществените отношения във връзка с имуществото, което остава след настъпване на смъртта.
-
-
консултиране при съставяне на завещания и завети
изчисляване на наследствени дялове и запазени части
правно съдействие при откриване на наследства
водене на искове за оспорване на завещания
съдействие при разпореждане с наследствени дялове
извършване на откази от наследство
Първият ключов въпрос за наследственото право е свързан с волята на наследодателя по случай неговата смърт. Вторият ключов въпрос е свързан със запазване интересите на неговите най-близки хора, които е разумно да се очаква, че разчитат на имуществото му или са спомагали за неговото натрупване и стопанисване. В тази връзка наследственото право очертава кръга и реда от наследници, които могат да наследят, както и наследствената маса, която остава след смъртта на наследодателя. Наследствената маса включва движими и недвижими вещи, някои права и задължения, и др. Строго лични права и задължения (напр. правото на научна титла; задължението за изплащане на издръжка) не могат да се наследяват – те се погасяват със смъртта на своя титуляр.
Законът посочва кръга от наследници и установява ред, по който те имат право да наследяват. Общото правило е, че семейството и по-близките роднини изключват по-далечните, а тези от еднакъв ред наследяват по равно.
По понятни причини, на първо място към наследство се призовава съпругът на наследодателя и оставените от него низходящи по права линия – децата (или внуци, правнуци и т.н., ако децата са починали). Извънбрачните деца с установен произход, както и осиновените от наследодателя наследяват наравно с останалите.
Ако няма низходящи, на второ място се призовава съпругът на наследодателя и неговите възходящи по права линия – предците му (родители, деди, прадеди и т.н.).
Ако няма никакви роднини по права линия, на трето място се призовава съпругът на наследодателя с братята и сестрите му.
Делът на преживелия съпруг е по-голям, ако бракът е продължил 10 и повече години или ако е дал деца.
Ако няма наследници от първите три реда, преживелият съпруг наследява цялото имущество.
Частични наследствени права има и партньорът на наследодателя без брак, ако двамата са имали съжителство.
Ако няма наследници по предходните редове, нито преживял съпруг, на четвърто място наследяват роднините по съребрена линия до VІ степен включително (братовчеди, племенници и т.н.).
Ако някой извърши тежко престъпление срещу наследодателя, неговия съпруг или роднини по права линия, се обявява за недостоен и няма право да наследява – освен ако наследодателят не му е дал опрощение.
Ако няма нито един наследник, или всички призовани към наследство последователно направят отказ от наследяване, незаетото наследство се приема от държавата в качеството й на универсален правоприемник.
Наследодателят може да измени законния наследствен ред, като състави завещание. Саморъчните завещания са изписани ръкописно, лично от ръката на наследодателя, а нотариалните – съставени от нотариус под диктовката на наследодателя и съхранявани в нотариалната кантора. Чрез завещанието наследодателят се разпорежда със своето имущество с оглед на смъртта, като определя по какъв начин да бъде наследено.
Завещанието не може да засяга т.нар. запазена част, която законът защитава в интерес на най-близките наследници – низходящите, преживелия съпруг и родителите. В зависимост от реда най-близки наследници и техния общ брой, запазената част варира от 1/3 до 2/3 от цялото наследствено имущество. С останалата разполагаема част наследодателят може да се разпорежда свободно, включително и като учредява завети – своеобразни условия за получаване на части от наследството. Заветите са специални искания, отправени към наследниците и съдържащи най-често морални послания – за спазване на добродетелно поведение, за извършване на благотворителност, за реализиране на определени житейски постижения и др. Ако обаче едно завещателно разпореждане засяга запазенатата част или противоречи на добрите нрави, подлежи на съдебна отмяна.
