Семейно право
Семейното право урежда обществените отношения във връзка с брака, родството, осиновяването и отношенията между най-близките хора.
-
-
консултиране и изготвяне на брачни договори
консултиране при осиновяване на деца
консултиране и съдействие при домашно насилие
разводи по взаимно съгласие и по исков ред
искове за издръжка и за родителски права
искове за разваляне на осиновяването
искове за установяване на произход
Понятието за граждански брак е ключово за семейното право. Българското семейно право разглежда брака като доброволен и равноправен съюз между мъж и жена, сключен по определен от закона ред, с цел да се създаде семейство. Бракът може да се уреди при законов режим на имуществена общност, законов режим на имуществена разделност или договорен режим, определен от съпрузите чрез подписването на брачен договор.
Разводът е следващ основен въпрос, свързан с прекратяване на брака поради причини, настъпили след неговото сключване. Съществуват разводи по взаимно съгласие, при които Съдът не се произнася за евентуалната вина на съпрузите; и разводи по исков ред, при които вината е съществен елемент. При всички случаи разводът туря край на брака и поражда въпроси, свързани с упражняването на родителските права, претенциите за издръжка, имуществените отношения между съпрузите и т.н.
Произходът и осиновяването са други ключови въпроси на семейното право. Произходът е биологична връзка между две лица, при която едното е баща или майка на другото. Съществуват хипотези, при които произходът е неизвестен и може да се установява по исков ред или чрез припознаване от страна на предполагаемия родител.
Осиновяването е заместител на биологичния произход, който позволява едно дете да бъде отгледано от хора, които не са неговите биологични родители. При пълното осиновяване връзката с биологичните родители се прекъсва изцяло (във връзка с което дори се съставят нови актове за гражданско състояние), докато при непълното осиновяване тази връзка се запазва. Възможно е при определени условия осиновяването да бъде прекратено – напр. при извършването на престъпление.
