Авторско право
Авторското право (или по-прецизно – правото на интелектуалната собственост) урежда обществените отношения по повод възникването и използването на творби – художествени, научни, индустриални.
-
-
искове за установяване на авторството
защита при нарушени авторски права
патентоване на изобретения
регистрация на полезни модели
търговски марки и индустриален дизайн
сключване на продуцентски договори
сключване на договори за разпространение
съставяне на общи условия за ползване
В общия случай създателят на едно произведение е негов автор – без значение какви са художествените, научините или индустриални качества на това произведение. Възможно е две или повече лица да бъдат съавтори на едно общо произведение. Възможно е определено предприятие да организира създаването на произведения, които, макар и създадени от наетите работници и служители, да се считат за интелектуална собственост на предприятието-работодател (типичен в тази връзка е случаят с разработването на софтуер). Възможно е работата по създаване на произведения да бъде възложена и на външни подизпълнители (например при т.н. продуцентски договори), където интелектуалната собственост отново принадлежи на възложителя, не на авторите. Но авторите при всички случаи остават носители на правото на бащинство – правото да бъдат признавани като действителни автори на създаденото произведение.
Подобни на авторските произведения са изобретенията и полезните модели. За да бъдат обаче признати като такива, те трябва да бъдат проучени от експерти в областта и да бъде доказано, че представляват реален принос към познатата до този момент техника. След извършване на необходимите експертизи този вид произведения могат да бъдат защитени от техния приносител пред Патентното ведомство.
Общата законова постановка е, че никой не може да използва авторските произведения и защитени изобретения и полезни модели, ако притежателят на интелектуалната собственост не разреши това. Изключения се допускат във връзка с националната сигурност, научноизследователски дейности и в някои случаи – за лично, некомерсиално използване на копия от произведения. Извън това – всяко едно преписване, изобразяване, излъчване, показване или използване по какъвто и да е друг начин, следва да се осъществява след получаване на разрешение.
Някои части от интелектуалната собственост могат да бъдат преотстъпвани – временно, за определен период или завинаги; за определена територия, за разпространяване по определен начин, за определен брой копия/излъчвания и т.н. При всички случаи защитата трае за определен брой години, след което интелектуалната собственост може да бъде използвана свободно от всекиго.
Стандартната авторскоправна концепция забранява всяко използване, освен „изрично разрешеното“ от носителя на авторските права или от самия закон. Съществуват обаче алтернативни лицензи за разпространяване на авторски произведения, каквито са например GNU Public License или Creative Commons, които се отказват от формулировката „всички права запазени“. Това води до освобождаване на достъпа до информация и достижения на цивилизацията, и до по-интегриран културен диалог. Въвеждането на подобни лицензи позволява свободен обмен на идеи и е израз на човешка взаимност. Например Вие можете свободно да копирате и да използвате съдържанието на www.Advocati.org, без да е необходимо да искате разрешение от нас и без да дължите каквото и да било плащане – стига да обозначите ясно нашето авторството и да предоставите на Вашите потребители свободата, която сте получили от нас (съгласно правилата на GNU Free Documentation License).
Свободни лицензи e нашата монография за алтернативно софтуерно лицензиране. Можете да свалите в .pdf формат и да ползвате, надграждате и разпространявате свободно.
