www.Advocati.org

Облигационно право

Облигационното право урежда обществените отношения във връзка със сключването, изменението, изпълнението и прекратяването на договорите, и свързаните с тях права и задължения.

Облигационното право изследва договорите и произтичащите от тях права и задължения. Самото понятие 'obligatio' на български се интерпретира като „обвързаност“, „задължение“, „договорка“. Договорът е съглашение между две или повече страни, които се съгласяват да уредят определени отношения помежду си. По силата на договора възниква една правна връзка между страните, която се състои от права и задължения; правото да се иска изпълнение и задължението да се удовлетвори правото.

В случай, че едно договорно задължение не бъде изпълнено или бъде изпълнено лошо (некачествено, в по-малки количества, по-късно от уговореното), правото по договора се накърнява и неговият носител придобива ново право – да търси обезщетение за понесените неблагоприятни последици. Облигационното право урежда размерите, до които може да се простре отговорността, както и условията за освобождаване от отговорност (възражение за неизпълнен договор, прихващане, погасяване по давност, опрощаване и др.).

Особен въпрос на облигационното право е извъндоговорната отговорност, която се поражда от непозволено увреждане (деликт), от произшествия, причинени заради собствени вещи на отговорното лице и др.

Залогът, ипотеката и поръчителството са правни възможности договарящите страни да гарантират допълнително своите интереси чрез уговарянето на съответни обезпечения.

Съществуват правни възможности за прехвърляне на вземания (цесия), встъпване или заместване в дълг, заместване на един дълг с друг (новация) и т.н.

В практиката и теорията се среща голямо разнообразие от граждански договори, в зависимост от характера на урежданите отношения. Покупко-продажбата е класически пример за двустранен договор, при който едната страна се задължава да предостави определена вещ, а другата страна – да плати уговорената цена. Типични двустранни договори са наемът, заемът, влогът, изработката, поръчката (последните два често наподобяващи трудовия договор). Пример за едностранен договор е дарението, тъй като задължение има само за едната страна – дарителя. Многостранни са дружествените договори, тъй като при тях две или повече лица се съгласяват чрез съвместни усилия да преследват обща цел (напр. като търговско дружество). Реален е напр. договорът за превоз – за неговото сключване е необходимо освен договарянето, също така и реалното качване на товара или пътниците в превозното средство. Консенсуален е договорът за наем, тъй като за сключването му е достатъчно постигането на съгласие. Формален е договорът за покупко-продажба на кораб или самолет, или брачният договор, тъй като за сключването на такива договори законът изисква специална нотариална форма. Договор „на добрия шанс“ е продажбата на бъдеща реколта, тъй като към момента на сключването не можем да знаем със сигурност какъв ще бъде урожаят. Типичен договор „с оглед на личността“ е поръчката за адвокатско съдействие, тъй като личността на конкретния юрист е от съществено значение.

Поначало законът позволява страните да уреждат отношенията си свободно, стига да не нарушават закона и добрите нрави. Ето защо съществува и неизброимо количество от „ненаименувани договори“, които страните могат да сключват помежду си, удовлетворявайки своите потребности. Те съдържат най-различни специфики, които обаче стъпват върху логиката на по-горе изброените типични форми на договаряне.

• Как да се ориентирам дали преговарям с когото трябва?

• При промяна на „Общите условия“ променя ли се и моят договор?

• По какъв начин функционира записът на заповед?

• Искам да задам своя въпрос лично и да получа отговор на e-mail.