Прокуратура и Полиция убиха две млади жени на метростанция „Европейски съюз“
С издадени над 50 наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, извършителят Георги Семерджиев шофира необезпокояван из центъра на столицата с отнето свидетелство за правоуправление от 2009 г. насам; системно под въздействието на наркотици; с фалшива шофьорска книжка и с фалшиви регистрационни табели на автомобила; със синя лампа и полицейска стоппалка в колата; и с гадже-служителка на МВР, с която минават на червено с 200 и която защитава храбво правотата му във Facebook... Звучи като от „жълт“ вестник, но уви – не е!
(09.07.2022) Извършителят е 35-годишният несполучил футболист от ФК „Спортист“ (Своге) Георги Семерджиев, с издадени над 50 наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Последно на 11.06.2022 г. му е отнето фалшивото швейцарско свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство (СУМПС), заради шофиране под влиянието на наркотици (амфетамини и метаамфетамини). Неизвестно защо тогава не е задържан от служителите на Софийското 07.РУП за образуване на наказателно производство за деяние по чл. 343б, ал.ал. 3 или 4 от Наказателния кодекс (НК), където се предвижда лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1'500 лв. (или – при повторно деяние – лишаване от свобода до 5 години и глоба отново до 1'500 лв.); вместо което Семерджиев просто се качил в автомобила си (дрогиран и с отнета фалшива книжка) и продължил пътуването си (!).
Последиците от отказа на Полицията да осъществи своевременно превантивните си функции (чл. 6, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 30а, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) спрямо Семерджиев стават крайно очевидни към 23:00 ч. на 05.07.2022 г., когато той се придвижва заедно с гаджето му (Симона Радева, служителка на столичното 01.РУП на МВР) в автомобил Ауди Q7 по бул. Черни връх, в посокоа от НДК към кв. Лозенец. Автомобилът преминава може би с над 200 km/h през червения светофар на бул. Арсеналски/бул. Св. Наум (незаконна гонка с мотор, който обаче спира на светофара) и на кръстовището удря таксиметров автомобил, отклонява се от посоката си на движение и помита стоящите на тротоара пред входа на метростанция „Европейски съюз“ две жени на 22 и 26-годишна възраст (убива ги на място), за да се вреже накрая в асансьора на метростанцията (за щастие в този момент съоръжението не се използва). Семерджиев и полицейската служителка излизат невредими от останките на автомобила и бягат от местопроизшествието под погледите на многобройните охранителни камери, разположени в района. При огледа в раздробения автомобил са намерени 2 бр. сини сигнални лампи и 1 бр. полицейска стоппалка (Семерджиев е известен с многобройните си фотографии (и вероятно не само), на които парадира с полицейски атрибути и символи). Немските регистрационни табели на автомобила се оказват фалшиви. Семерджиев се укрива в продължение на няколко часа след произшествието (вероятно подпомогнат от полицейската служителка Радева), като в крайна сметка двамата са задържани и разпитани, а Радева след това е освободена (?!).
Конкретното деяние е съставомерно по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с чл. 342 от НК, като впечатление прави наличието на практически всичките квалифициращи (утежняващи) обстоятелства, предвидени алтернативно от Законодателя: причинена е смъртта на повече от 1 лице; деянието е извършено в състояние след употреба на наркотични вещества или техни аналози; деецът е избягал от местопроизшествието; управлявал е без да има необходимата правоспособност; и смъртта е причинена на лица, намиращи се в пешаходна зона пред метростанцията. Алтернативното изброяване на квалифициращите обстоятелства води до извод, че всяко от тях е само по себе си достатъчно за подвеждане на извършителя по квалифицирания (утежнения) състав, а наличието на всичките обстоятелства едновременно е аргумент за налагане на наказание, клонящо към законоустановения максимум (в случая – 20 години лишаване от свобода).
Горното е осъществено в съвкупност с други престъпления – използване на фалшиви регистрационни табели на автомобила (деяние по чл. 345а, ал. 1 от НК, предвиждащо до 10 години лишаване от свобода и глоба до 10 хил. лв.); използване на фалшиво свидетелство за правоуправление (деяние по 308, ал. 2 от НК, предвиждащо до 8 години лишаване от свобода); и вероятно шофиране в срока на изтърпяване на административно наказание лишаване от правоуправление или в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството (деяния по чл. 343в от НК, предвиждащ до 3 години лишаване от свобода и глоба до 1'200 лв.). Аргумент за налагането на наказание, клонящо към законоустановения максимум са и многобройните допълнителни отегчаващи вината обстоятелства: участие в гонка по отворен за обществено ползване път (деяние по чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащо лишаване от правоуправление до 12 месеца и глоба до 3 хил. лв.); наличие на сини сигнални лампи в автомобила (вероятно подготовка към деяние по чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, отново предвиждащо лишаване от правоуправление до 12 месеца и глоба до 3 хил. лв.); многобройни предходни нарушения по ЗДвП, в следствие на които свидетелството за правоуправление (истинското, издадено в България) е отнето още преди 16 години (и от тогава извършителят кара без книжка).
От казаното дотук е очевидно, че Георги Семерджиев се (е) ползва(л) от особени протекции, осигуряващи неговата арогантна безнаказаност; овластяваща го да стигне до вечерта на 05-ти юли, когато отне живота на две нищо неподозиращи жени и „даде микрофон“ на гаджето си (полицейска служителка) да заплашва във Facebook тези, който са си позволили да изразят възмущение. Всеки шофьор би потвърдил, че без грубо служебно неглижиране на системните противоправни деяния на Семерджиев, възможностите му да продължава в същия дух биха били отрязани на много по-ранен етап – което очевидно е пропускано да се извърши поради определени неизказани причини. Опитите да се внушава, че той е под прокурорска защита „заради участието му като свидетел срещу организирана престъпна група за разпространение на наркотици“ са несъстоятелни – защитата на свидетелите по наказателни дела не включва никакви привилегии на пътя и никакви „права“ за нарушаване на правилата за движение; още повече, че системните и ароганти нарушения на Семерджиев по време предхождат значително делото, по което той е призован като свидетел. Несъстоятелни са и опитите цялата вина да бъде хвърляна върху Полицията.
Във връзка с последното впечатление правят „аргументите“ на прок. Желева от Софийската районна прокуратура (СРП), която през 2014 г. постановява отказ от образуване на досъдебно производство срещу Георги Семерджиев за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК, предвиждащ до 3 години лишаване от свобода и глоба до 1'200 лв. – тъй като още тогава шофирал в срока на изтърпяване на наложено административно наказание лишаване от правоуправление. На 18.01.2014 г. малко след полунощ Семерджиев (тогава 27-годишен) е спрян за проверка на ул. Екзарх Йосиф в центъра на София. Съставен му е акт по ЗДвП за шофиране без свидетелство за правоуправление. Полицейската проверка обаче установява, че Семерджиев е изгубил всичките си контролни точки и свидетелството му е отнето още на 22.09.2009 г., като след това не е възстановил правоспособността си. Установява се наличието и на още едно наказателно постановление от 30.05.2012 г. – отново за шофиране без свидетелство за правоуправление (извършено на 08.01.2011 г., постановлението връчено неприсъствено на 02.09.2013 г. и влязло в сила на 10.09.2014 г.). Следователно още на този етап е имало основание за привличане към наказателна отговорност по чл. 343в, ал. 2 от НК и преписката е изпратена от ресорното 05.РУП на МВР до СРП с мнение за предаване на Съд.
Вместо това обаче, прок. Желева постановява своя отказ, тъй като „... липсват данни Георги Семерджиев да е знаел, че е наказан с наказателно постановление, което е влязло в сила“. Според Прокуратурата „действително се установява, че Георги Семерджиев е знаел за обстоятелството, че не притежава Свидетелство за правоуправление на МПС и същият е неправоспособен водач (...), но в субективните представи на дееца е следвало да има съзнание, че управлява МПС в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателното постановление“ [за да е налице съставомерност по чл. 343в, ал. 2 от НК]. Следва да се отбележи, че неприсъственото връчване на наказателното постановление поражда основание за прилагане на юридическата презумпция за известност както за факта на връчването, така и за факта на наказването (по арг. от чл. 58, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), приложим „когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен“ – естествена санкция срещу неизпълненото задължение нарушителят (или който и да било гражданин) да поддържа действителен адрес, на който да получава връчваните му книжа; и логична преграда срещу укриването на недобросъвестни лица от Правосъдието). Дори да приемем аргументите на т.р.№1 от 07.06.2016 г. по т.д.№1 от 2016 г. на ОСНК при Върховния касационен съд (ВКС) за неприложимост на презумпцията сама по себе си, следва да вземем предвид и това, че не намира житейско оправдание „предположението“, че деецът „просто не е знаел“ за наложеното наказание; свидетелството му е отнето и му е връчен акт за установяване на административно нарушение; а и както отбелязват в диспозитива си Върховните съдии, узнаването „подлежи на доказване чрез всички способи на доказване (...) и с всички доказателства и доказателствени средств“ – нещо, от което прок. Желева не се е възползвала в дължимата степен. Поради някаква причина (за която вероятно всички читатели се досещат) привличането на Семерджиев към наказателна отговорност е трябвало да бъде осуетено – което от своя страна направи напълно резонни и очаквани последиците от 05-ти юли.
