Не – ГЕРБ няма как да съди Бойко Рашков. Но Бойко Рашков има как да съди ГЕРБ
Политическа партия ГЕРБ заплашва да съди министъра на вътрешните работи Бойко Рашков заради изявленията му във връзка с най-тежки корупционни престъпления, вероятно извършвани от бивши ръководни партийци. Истината е, че подобна заплаха няма как да се осъществи. Независимо от имунитета на Рашков.
(04.01.2022) Днес в позиция на официалния си сайт ГЕРБ заплаши министъра на вътрешните работи Бойко Рашков със съд, защото „за пореден път (...) лъже и хвърля в общественото пространство обвинения[,] без да посочи доказателства за тях“. Става дума за изявлението на министъра пред медиите след разпита му в Софийска градска прокуратура (СГП), че „около 30-40% от авансово платените между 50 и 80 млн. лв. за строителството на лотовете на магистрала „Хемус“, са се връщали в ГЕРБ“; и, че „[Бойко] Борисов нищо чудно да стане обект на интерес от страна на самата Прокуратура“.
1. Единствена Прокуратурата има правомощието да повдига обвинения (във вр. с което е и една от основните критики към нея от десетилетия – че редица случаи, за които са налице убедителни индикации за извършени престъпления, се замитат под килима с неподлежащото на последващ контрол прокурорско постановяване на отказ от привличане към наказателна отговорност.
2. Изявлението на Рашков, че „около 30-40% от авансово платените между 50 и 80 млн. лв. за строителството на лотовете на магистрала „Хемус“, са се връщали в ГЕРБ“, е свидетелско показание; а изявлението му, че „Борисов нищо чудно да стане обект на интерес от страна на самата Прокуратура“, е лично мение и предположение (вероятно повече или по-малко обосновано).
3. Рашков не само, че не е длъжен „да посочи доказателства“ за своите твърдения пред медиите, но дори няма право да го извършва: налице е следствена тайна – арг. от чл. 198, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – и произтичаща от това забрана за разгласяване на материалите по разследването без разрешение на прокурора.
4. Не само Борисов, но и всеки друг може в един момент „да стане обект на интерес от страна на самата Прокуратура“ – ако последната прецени, че са налице достатъчно предпоставки за привличането му към наказателна отговорност; нито Борисов, нито който и да било друг може да се ползва с „имунитет“ срещу подобна възможност.
5. Ако Рашков лъже, това би могло в определени случаи да му ангажира отговорност за някое от престъпленията „набеждаване“, „обида“ или „клевета“; или извъндоговорна отговорност за непозволено увреждане.
а) Престъплението „набеждаване“ предполага набеждаването пред надлежен орган на някого в престъпление (когато невинноста му е известна); или представянето на неистински доказателства срещу него – арг. от чл. 286, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Доколкото атакуваните от ГЕРБ изявления на Рашков не са давани пред „надлежен орган“ (напр. Прокуратурата), а пред медиите в коридора на Съдебната палата, следва автоматично да изключим тази хипотеза.
б) Престъплението „обида“ предполага изричането / извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие – арг. от чл. 146, ал. 1 от НК. Доколкото показанията пред Прокуратурата не са давани в присъствието на „обидените“, следва автоматично да изключим и тази хипотеза.
в) Престъплението „клевета“ предполага разгласяването на позорно обстоятелство за другиго или приписването да е извършил/а престъпление – арг. от чл. 147, ал. 1 от НК. Изразът „за другиго“ следва да се разбира твърдо като адресиран единствено към човешката личност, не към организация (пък била тя и политическа партия ГЕРБ). Правото признава единствено на човека чест и достойнство, и способност да се почувства унизен, обиден, оклеветен. Безспорно организациите имат репутация, но посегателствата срещу тази репутация не са в такава степен обществено укорими, че да ангажират наказателна отговорност.
– В изявлението си министър Рашков твърди, че „около 30-40% от авансово платените между 50 и 80 млн. лв. за строителството на лотовете на магистрала „Хемус“, са се връщали в ГЕРБ“ – което вероятно засяга репутацията на една партия, но не и честта и/ли достойнството на някоя човешка личност.
– В изявлението си министър Рашков твърди още, че „Борисов нищо чудно да стане обект на интерес от страна на самата Прокуратура“ – което може и да създава известно напрежение на бившия министър-председател; може това напрежение и да не е заслужено; но привикването в Прокуратурата (като свидетел, заподозрян, обвиняем или подсъдим) само по себе си не е престъпление и не може да се разглежда нито като набеждаване (пред надлежен орган), нито като (клеветническо) приписване на (неизвършени) престъпления.
г) Извъндоговорната отговорност за евентуално причинено непозволено увреждане е единствената правна защита, която организациите могат да търсят за незаконосъобразни посегателства срещу тяхната репутация. Политическа партия ГЕРБ се предполага, че не е стопански субект и дейността ѝ не е с цел генерирането на печалба. В такъв случай тя трудно би могла да докаже размера на евентуално причинените загуби и/ли пропуснати ползи, за да получи подобна защита.
6. Друг е въпросът обаче какво може да докаже министър Рашков. Предвид безупречната му биография на юрист, изключваме предположението да не е наясно с горните азбучни юридически построения и от там – да не е премерил думите, които може да изрече публично спрямо дейностите на един от най-големите политически субекти в държавата. Остава единствено Прокуратурата да изпълни най-после задълженията си, като убеди цялото общество, че действа „за точно и еднакво прилагане на законите и защита на законните права и интереси на гражданите, юридическите лица и държавата“.
