Конституцията не определя изборите да бъдат задължително с хартиени бюлетини
Конституцията не препятства гласуването с машини – стига да бъде осигурено всеобщо, равно и пряко гласуване, при запазване тайната на вота. Внушенията за противното са повърхностен опит за политическо лобиране.
(01.05.2021) В днешния бр. 36 на Държавен вестник беше отпечатан Указ №125 от 30.04.2021 г. на президента, с който се обнародва Законът за изменение и допълнение (ЗИД) на Изборния кодекс (ИК), приет от Народното събрание на 29.04.2021 г. В случай, че не бъде съставен кабинет с третия проучвателен мандат (връчен на третата парламентарно представена сила БСП за България), съвсем скоро измененията и допълненията в ИК ще трябва да бъдат приложен в предсрочни парламентарни избори – някъде към средата на лятото.
Сред най-дискутираните изменения и допълнения е §25 от ЗИД, съгласно който в чл. 206, ал. 1 от ИК се въвежда гласуване задължително „с бюлетина за машинно гласуване“, освен в случаите по чл.чл. 212 и 269 от ИК (избирателни секции с по-малко от 300 гласоподаватели; и при непреодолими външни обстоятелства, правещи машинното гласуване невъзможно).
Според Димитър Димитров – говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК), „в новите правила най-скандално е забраната да се гласува с хартиена бюлетина, тоест да се ползват само устройва. Такова нещо няма никъде по света. Сигурен съм, че това не е в хармония с Конституцията“. В с.см. и проф. Георги Близнашки (изживяващ се като виден конституционалист), според когото „разпоредбата е противоконституционна. Въвежда се един ценз за компютърна грамотност. Как ще се справят тези, които нямат този вид грамотност?“
Не, Конституцията не изисква изборите да бъдат задължително с хартиени бюлетини.
Съгласно чл. 10 от Конституцията, „изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване“. Дали това ще става с хартиени блютени, с машина, по пощата или през internet, Конституцията не обсъжда – достатъчно е да се осигури общо, равно и пряко гласуване, при запазване тайната на вота.
Характеристика на начина, по който Основният закон изисква да се произвеждат политическите избори (изключая сроковете и правомощията на съответните органи и институции), намираме на още три места в Конституцията: в 42, ал. 1 (досежно правото на „гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода“ да участват в политически избори); в чл. 42, ал.ал. 2 и 3, и в чл. 93, ал. 1 (досежно определянето на организацията и реда за проидвеждане на избори и референдуми (в т.ч. такива за президент и за Европейски парламент) със закон); и в чл.чл. 66 и 93, ал. 6 (досежно оспорване законността на изборите пред Конституционния съд).
Нито Димитър Димитров (свързан със специализираната държавна администрация за произвеждане на избори), нито Георги Близнашки (професор по конституционно право) може да се предполага, че не познават цитираните няколко оскъдни конституционни текста досежно начина, по който следва да се произвеждат политически избори. Цитираните разпоредби на чл. 42, ал.ал. 2 и 3, и чл. 93, ал. 1 от Конституцията определят недвусмислено начинът за произвеждане на политическите избори да бъде определен „със закон“. А такъв закон е Изборният кодекс, който Народното събрание е оправомощено да приеме, да изменя и допълва и да отмени. В този смисъл, цитираните „експертни“ изказвания са нищо повече от повърхностен опит за политическо лобиране.
И преди да завършим – безспорно, прилагането на машини за гласуване въвежда някаква форма на образователен (а от там може би и на имуществен) ценз – изисква се определена „компютърна грамотност“, за да бъде натиснат бутонът на избрания кандидат; същата „компютърна грамотност“, която е необходима при натискане на бутона за желания етаж в асансьор. В тази връзка следва да се отбележи, че необходимостта да бъде прочетен номерът в хартиената бюлетина също включва определен образователен ценз: изисква се числото 9 да бъде разграничено от числото 10, за да не бъдат допускани „грешки“ като тази в кв. Йешилтепе на турския гр. Ергене, където на последните избори всичките 594 гласа „като под команда“ подкрепиха №10 (никому неизвестната партия Българска прогресивна линия), вместо традиционния фаворит с №9 (известното на всички ни Движение за права и свободи). Дали при инструктажите не са объркали номерата?
