Уволняват (цензурират) университетски преподавател заради проявена критичност
Дисциплинарното уволнение на университетски преподавател заради изразена от него критична позиция е тежко посегателство срещу академичната свобода – явяваща се фундамент и гарант за научното мислене. Още повече, че доц. Мартин Осиковски е прав – на територията на Университета е недопустимо осъществяването на политически предизборни мероприятия.
(23.04.2021) С изявление в личния си Facebook профил от 02.04.2021 г., университетският преподавател от Катедра „Медии и обществени комуникации“ при Университета за национално и световно стопанство (УНСС) доц. Мартин Осиковски изрази възмущението си от посещението на министър-председателя Бойко Борисов в новопостроения корпус* на Университета (отразено като искрена загриженост на премиера за образованието) два дни преди парламентарните избори от 04.04.2021 г. В знак на символичен протест срещу въвличането на академичната институция в предизборната кампания на ПП ГЕРБ, доц. Осиковски символично подаде оставка от заеманите от него университетски ръководни постове (главен секретар по уеб комуникациите на Университета, член на редколегиите „Научни трудове“ и „Годишник на УНСС“, и член на атестационната комисия на Факултет „Икономика на инфраструктурата“ при УНСС).
„Беше допуснато един български университет да се превърна в снимачна площадка за #ЖипкаTV“, – четем във Facebook профила на доц. Осиковски. – Намирам това за обидно по отношение на автономията като цяло, на толкова много хора, които работят или учат тук и които се чувстват, меко казано дискомфортно от това, че неволно са превърнати в домакини на предизборна обиколка навръх последния ден от предизборната кампания на Политическа партия ГЕРБ.“
Като „възмездие“ за така заявената позиция, доц. Осиковски е уволнен на осн. чл. 190, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (КТ) във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ (дисциплинарно уволнение поради злоупотреба с доверието и уронване доброто име на предприятието) и чл. 77, т. 7 от Правилника на УНСС (задължение членовете на академичния състав да допринасят за утвърждаване доброто име на Университета, да го защитават и да не уронват неговия престиж). Прочее, следващата т. 8 от същата разпоредба на цитирания Правилник на УНСС задължава членовете на академичния състав „да не провеждат политическа или религиозна дейност“ на територията на учебното заведение. Така или иначе, дисциплинарното уволнение е наложено заради критичната позиция, чието изразяване е схванато като „оронване на престижа“.
„Дори напротив, – коментира уволнението си доц. Осиковски пред Свободна Европа. – Смятам, че моето действие допринася за престижа на една образователна институция. То изкарва на повърхността разногласия, притеснения, тревожност. А това винаги е показател за наличие на добър вътрешен имунитет на Университета като общност. То показва, че общността е готова да забележи опасност и да се съпротивлява срещу тази опасност.“
Без да коментираме политическите възгледи на доц. Осиковски, следва да отбележим, че неговото възмущение от предизборната проява на министър-председателя Борисов е правилно – не само заради цитираната забрана по т. 8 на чл. 77 от Правилника на УНСС, но и заради по-широко призната от правото академична свобода (която гарантира развитието на научната мисъл и е органично несъвместима с каквито и да било политически пристрастия). И именно заради тази академична свобода (явяваща се фундамент и гаранция за развитието на научната мисъл) налагането на дисциплинарно наказание за изразената от доц. Осиковски позиция е незаконосъобразно. При учените правото на свободно изразяване на мнение е признато в редица международни актове (Препоръка от 11.11.1997 г. на Генералната конференция на ЮНЕСКО относно статута на преподавателите в областта на висшето образование, Препоръка 2018/2117(INI) от 29.11.2018 г. на Европейския парламент, Декларация относно академичната свобода и автономността на институциите за висше образование, приета от World University Service на 10.09.1988 г. и др.), и в практиката на Съда на ЕС (вж. напр. Решение от 06.10.2020 г. по дело C-66/18, §222-234) и в практиката на ЕСПЧОС (вж. напр. Решение от 27.05.2014 г. по дело Mustafa Erdoğan and Others v. Turkey и др.). В същите изрично се изтъква правото на научните работници на мнение (вкл. относно институцията или системата, в която работят) и е въздигната в ценност свободата от институционална цензура. Подчертава се значението на критичното и независимо мислене, като се обръща внимание, че „критичният дискурс не е акт на нелоялност“.
От името на екипа на www.Advocati.org благодарим на студентите и университетските преподаватели, които още в същия ден на уволнението организираха online петиция в подкрепа на доц. Осиковски и срещу неговото дисциплинарно уволнение. За броени часове петицията събра 3'237 подписа (към момента на публикуване на настоящата позиция) и продължава да набира популярност. Държим да подчертаем, че подобна подкрепа не се ограничава до случая на един университетски преподавател – тя се простира далеч отвъд личната съдба и – както студентите правилно са отбелязали в аргументите си към петицията – се изправя срещу едно „тежко посегателство срещу свободата на изразяване на лично мнение“, което е „изключително притеснително в контекста на устойчивото влошаване на условията за свобода на словото в България“.
(28.04.2021) Изразяваме задоволство от това, че ръководството на УНСС се вслуша в обществения отзвук и преосмисли позицията си бързо – дисциплинарното наказание е отменено и доц. Мартин Осиковски е възстановен на заеманата длъжност. Поздравления!
____________
* новопостроеният корпус на УНСС е по проект „Нов учебен корпус на УНСС в гр. София“ (BG16RFOP001-3.003-0005-C02) по ОП „Региони в растеж“. Поради злоупотреби със средствата от страна на вече бившия ректор Стати Статев, Университетът е доведен при изпълнението на проекта до финансов колапс. С лично решение на министър-председателя Борисов са отпуснати допълнителни 7,5 млн. лв. за довършване на строежа. От изтекли на по-късен етап записи с гласа на Борисов (разговор с бившия Главен прокурор и настоящ Конституционен съдия Борис Велчев, който междувременно потвърди автентичността на записа) научаваме, че първоначалните средства по проекта „от 4,5 млн. станàха 16 млн. лв., щот' трè'а да му пострòиме и хотела“ (визира се корупционна схема, през която се твърди част от средствата по проекта да са отклонени за „построяването на хотел“ за бившия ректор в Гърция)
