Да си купиш здравна грижа с приоритет – Хипократовата клетва допуска ли това?
Като предлага „дарение под условие“ на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Ивайло Пенчев (основателят на Walltopia) се опитва да подкопае Хипократовата клетва: медицинската грижа не може да бъде предоставяна с приоритет на лица, посочени от дарителя – тя зависи единствено от установените медицински стандарти и добра медицинска практика.
(16.03.2020) Ивайло Пенчев (основател на групата търговски дружества за катерачни средства и съоражения Walltopia) направи опит да дари 222'000 лв. на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД под формата на респираторни апарати – под условие неговите служители и техните близки да бъдат обслужвани с предимство при необходимост от обдишване чрез респираторен апарат. Теоретично това означава обгрижването на друг пациент да бъде преустановено, ако се яви привилегирован близък на Пенчев – без значение какво е медицинското състояние на двамата пациенти и какъв е моралът в това да изключиш животоспасяващата апаратура на едного, за да окажеш грижа на другиго. Въпросът е особено актуален в контекста на Коронавирус пандемията, тъй като най-тежките случаи на болестта са съпътствани от остра дихателна недостатъчност и без прилагане на скъпата респираторна апаратура (с каквато българските болници не са окомплектовани в достатъчна степен) изходът може да бъде фатален.
Пенчев оправдава предложението си просто: „Аз ги купувам тези апарати. Грижа се за моите хора на първо място. За всички други на второ място. Но поне се грижа“ и привежда латинския израз donatio sub modo (дарение под условие) като юридически аргумент на своето предложение. От гледна точка на един десен бизнес модел всичко изглежда разумно и обосновано; който плаща, той поръчва музиката; факт е, че човекът е готов да предостави свои средства за полза на обществото, макар и под условие. Дали обаче това е допустимо?
Чл. 255, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) определя дарението като такова, с което „дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема“. Чл. 256, ал. 3 от ЗЗД определя като нищожни (юридически недопустими) такива дарения, които „са противни на закона или на добрите нрави“. Тук е място да обогатим правната култура на г-дин Пенчев, като отбележим, че елементът modo (условие) при дарението не е безграничен – независимо от безспорното обстоятелство, че той, със свои собствени пари, е решил да купи респираторните апарати. Граница на допустимите условия, налагани с едно дарение, са законът и добрите нрави; в същия дух е и обширната римскоправна теория, описала даряването под условие (donatio sub modo).
Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), „медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии“. Нищо друго, освен утвърдените методи и технологии не може да определя кога и каква медицинска грижа да бъде предоставена на пациентите. Съгласно чл. 80 от ЗЗ, „качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти (...) и Правилата за добра медицинска практика“. Нито в утвърдените медицински стандарти, нито в Правилата за добра медицинска практика можем да намерим основание за приоритезиране на едни пациенти спрямо други. Основание за приоритизиране намираме единствено в чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗЗ, прокламираща „равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година“. Извън цитираните критерии не може да се уговарят каквито и да било предимства за специални категории привилегировани пациенти.
Във връзка с горното използваме случая да поздравим ръководството на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, което е имало дързостта да откаже така любезно предложеното дарение, обвързано с неморално условие; и да пожелаем на всички здравни работници „да запазят живота си чист и свещен, както и своето изкуство“ – по начина, по който са се заклели да правят съгласно думите на Хипократ, при встъпването им в лекарското призвание.
