Плосък фарс с основния свидетел Ваклин и прокурорите Цацаров, Шишкова и Гешев
Защо прокуратурата приема Александър Ваклин (основният свидетел на прокуратурата по делото срещу Десислава Иванчева) по оплакване от частен характер, което не е във функциите на Държавното обвинение? И защо толкова шумно оспорва публикуваните документи за свързаност между заместник прокурор Гешев и неговата партньорка, и получавани от последната „подаръци“ чрез търговски дружества на основния свидетел?
(27.08.2019) Александър Ваклин, основният свидетел на Прокуратурата по делото срещу Десислава Иванчева (отстранена от поста кмет на район Младост в столицата и осъдена на първа инстанция за подкуп) е бил приет от главния прокурор Сотир Цацаров и двамата му заместници Мария Шишкова и Иван Гешев (единственият номиниран за заемане на поста главен прокурор след мандата на Цацаров), с оплакване срещу публикация в сайта за разследваща журналистика www.Bivol.bg относно неговата съпричастност в предполагаеми корупционни дейности.
Повод за оплакването е статията „Ваклин финансирал сградата, в която жената до Гешев взела евтин апартамент“ от 07.08.2019 г., в която се разкрива информация (подкрепена с данни от Търговския регистър и с копия от документи) за построяването на жилищна сграда „София Централ“ на бул. Ген. Столетов №8 в столицата. Строителните работи са финансирани към 2010-2011 г. с дългосрочни заеми от притежаваното от Ваклин търговско дружество „МС Консулт 2004“ ООД (50% дялово участие до 24.04.2018 г.) и са осъществени от търговското дружество „МС Консулт 2010“ ЕООД (притежавано от Марио Кръковски, съдружник на Ваклин в „МС Консулт 2004“ ООД с 50% дялово участие до 24.04.2018 г. и посочен от Апелативната специализирана прокуратура (АпСП) като „дългогодишен приятел“ на заместник главния прокурор Гешев). Детелина Ханчева (живееща на семейни начала с прок. Гешев) е закупила през 2014 г. апартамент в тази сграда с площ 86 м2, срещу цена €234 на м2 (значително по-ниска от пазарните цени, които за подобни имоти в района към него момент започват от €800 на м2). Изповяданата цена е по-ниска дори от данъчната оценка на имота. Отделно от цитираната покупко-продажба, Ханчева е разкрита и като съдружник в „Отеа“ ООД (което от своя страна е свързано с притежаваните от Ваклин и Кръковски търговски дружества „М Консулт 95“ ООД и „София Централ“ ООД).
Горните разкрития са квалифицирани от Ваклин в предоставеното му право на отговор като „невярна и оклеветяваща доброто ми име публикация“, „недодялана сводка“ и „евтини манипулации с жълто-кафяв привкус“ (без да бъдат обсъждани в тяхната конкретност изнесените факти и документи). Оставяме настрана както квалификациите на Ваклин, така и разкритията на Биволъ, за да обърнем внимание единствено на факта, че Александър Ваклин е приет от главния прокурор и двамата му заместници с оплакване срещу публикацията.
Ако допуснем, че цитираната публикация е „невярна и оклеветяваща доброто име“ на Ваклин, тя трябва да бъде квалифицирана като деяние по чл. 148, ал. 2, хипотеза „първа“ във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – клевета (разгласяване на [неистинно] позорно обстоятелство за другиго и/ли приписване на [неизвършено от него] престъпление), която клевета е утежнена от факта, че е разпространена чрез медиите (станала е достояние на по-широк кръг от лица).
Съгласно чл. 161, ал. 1 от НК, наказателното преследване срещу случаи на клевета „се възбужда по тъжба на пострадалия“ – следователно цитираното престъпление е от частен характер. От частен характер са такива престъпления, които засягат лично пострадалите лица и на тях се предоставя правото да решат дали да привлекат извършителя към наказателна отговорност; за разлика от престъпленията от общ характер, чиято по-висока обществена опасност задължава Държавата да преследва извършителя в интерес на цялото общество, без значение дали пострадалите лица желаят това.
Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), „прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер“; той няма отношение към престъпленията от частен характер, където обвинителната функция е в ръцете на частния тъжител (какъвто при евентуално наказателно преследване заради публикацията в Биволъ би се явил Александър Ваклин). Изключения от това правило допускат чл.чл. 48 и 49 от НПК, които вменяват на прокурора да образува служебно наказателно производство за престъпление от частен характер (или да встъпи във вече образувано такова), „когато пострадалият поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя на престъплението не може да защити своите права и законни интереси“. В безпомощно състояние са преди всичко децата, невменяемите и тези, чието здравословно състояние не позволява сами да се защитават. В зависимост едни от други са напр. членовете на едно семейство. Александър Ваклин не е дете, не е невменяем, не страда от сериозно заболяване и не е зависим от журналистите на Биволъ – което той очевидно осъзнава, след като в края на правото си на отговор заявява, че „ще поканя в съдебна зала автора на материала и/ли собственика на сайта“; т.е. ще се конституира като частен тъжител, на когото законът позволява „да покани“ в съдебната зала обвиняемия в извършването на престъпление от частен характер.
Дори да допуснем, че Ваклин не е наясно с правомощията на Прокуратурата и с разграничението между престъпления от общ характер и такива от частен характер, това със сигурност е напълно известно на главния прокурор Цацаров (чиято юридическа подготовка, за разлика от тази на кандидата за неговия пост Гешев, е безупречна).
Възниква въпросът – защо Прокуратурата изобщо приема основния свидетел по делото срещу Иванчева (където обвинителската функция се осъществява преди всичко от прок. Гешев) с оплакването му срещу публикация в Биволъ, по което Държавното обвинение изобщо не може да има отношение? И още повече – защо след тази среща (стояща напълно извън компетенциите на Прокуратурата) Държавното обвинение публикува безпрецедентно прессъобщение, според което „ръководството на Прокуратурата е на категоричната позиция, че са недопустими опити[те] за натиск върху свидетели и уронване на доброто им име, включително и чрез дирижирани медийни кампании“? Вменените „дирижирани медийни кампании“ се изчерпват от една единствена публикация в Биволъ, а уронването на доброто име (както вече проследихме) е деяние от частен характер, с което Прокуратурата просто няма право да се занимава; отделно от въпроса за това налице ли е каквото и да било уронване на доброто име, в случай, че Биволъ изнася действителни факти и обстоятелства. Дали разкритите обвързаности между Гешев и съдружници на Ваклин, и разкритите съмнителни придобивки на партньорката на Гешев, не съсредоточават вниманието върху още по-дълбоки обвръзки, които поставят Прокуратурата в невъзможност да ограничи действията си до рамките на своята компетентност? Предвид конституционната недосегаемост и безотчетност на Прокуратурата, едва ли ще бъде даден легален отговор на тези въпроси.
