Обществото не разбира какво е „Съдебна реформа“, нужна ли е и ако „да“ – защо
Макар да е налице известно доверие към интелектуалния заряд на юридическите гилдии, способен да ги движи напред, у българското общество широко разпространение намират екстремистки възгледи, насочени към тоталитарен контрол спрямо Правосъдието, със значителен потенциал за радикализация и подриване демократичните устои на обществото.
(27.07.2017) Агенция „Медиана“ публикува изследване със заглавие „В битката за Съдебната реформа няма добри (отношение към Правораздавателната система)“. Изследването е национално представително за страната, проведено е в периода 12-18.07.2017 г. и включва 1'002 респонденти, разположени в 125 точки. На първо място трябва да отбележим, че изследването разкрива пълната неподготвеност на българското общество в разпознаването на основни конституционни принципи – каквито са тези за Разделение на властите и за Върховенство на закона. А както е известно, без съблюдаване на основните конституционни принципи се подкопават и рухват основите на Демокрацията.
Сред основните изводи от изследването се открояват следните: обществото като цяло (86%) е дълбоко незапознато с това какво всъщност представлява „Съдебна реформа“ (като едва 11% от респондентите се информират активно за случващото се в Съдебната система); призивите за „Съдебна реформа“ преди всичко са увеличили недоверието към Правосъдието (едва 3% считат, че то работи добре); в битката за „Съдебна реформа“ обществото не разпознава „добри“ – сочат се единствено „лоши“ и „още по-лоши“ (едва 7% от респондентите разпознават добри намерения у партии и организации от последните години за осъществяването на действителна Съдебна реформа); конфронтацията между Съдии и Прокурори снижава одобрението и на двете страни, като най-засегнати от това се оказват Съдиите – с оценка Слаб (2,28); но въпреки подчертания негативизъм, до 23% от респондентите все пак считат, че Съдебната реформа вече е в ход (макар и донякъде), и според 20% от тях прекият избор на членове във Висшия съдебен съвет (ВСС) може да подобри работата на Правосъдието.
Като основни проблеми пред Правосъдието респондентите сочат корупцията, политическите и олигархични зависимости, безконтролността и безнаказаността на магистратите. Не се посочват проблеми като безхаберието, некадърността и систематичната негативна селекция; магистратите се разпознават като достатъчно интелигентни – техните грешки и безобразия се приписват като резултат от корупция и натиск, а не като последица от некадърие и безхаберие. Това – макар да не е посочено експлицитно – дава основание да се търси известен кредит на доверие относно вътрешните възможности на гилдиите да адресират своите проблеми и да се еманципират срещу оказвания им политически и корупционен натиск.
Изключително негативно се приема възможността организации на магистрати да бъдат финансирани от чужбина (до 4% от респондентите одобряват това). Получаването на европейско финансиране одобряват до 18% от респондентите. Това поставя законодателната инициатива на ГЕРБ от последните дни в пълен синхрон с обществените настроения. Очевидно обществото не разграничава възможностите за международно сътрудничество на съсловни организации на магистратите от една страна и независимостта на Правосъдието от друга страна. Това ще позволи засилване на национал-популистките тенденции за ограничаване дейността на магистратските организации (и по-специално – на Съюза на съдиите в България (ССБ), което беше разпознато като изключително тревожен симптом от редица европейски партньори – бел. www.Advocati.org).
Общественото мнение е изключително радикализирано и лишено от разбиране на принципите за Разделение на властите и за Върховенство на закона. До 65% от респондентите одобряват идеята съдилищата да бъдат подчинени на Изпълнителната власт (!) и „министърът на правосъдието да може да наказва и уволнява Съдиите, които издават неправилни присъди“. Около 16% от респондентите одобрява дори идеята Съдът и Прокуратурата да преминат на пряко подчинение (!!!) на министър-председателя Бойко Борисов (като едва 56% са против това). Констатира се влечение от идеи за „силна ръка“, за „народно правосъдие“ или дори за „народен съд, наказващ „виновните“, които правото не може да накаже" (!!!!!).
В масовите обществени нагласи „Съдебната реформа“ се изразява в следните „мерки“: оставка на всички (каквото и да означава това); съд („извънреден“, „специален“, „народен“) за всички; откриване на „чисти“, „светли“, „некорумпирани“ и „независими“ магистрати (които да заменят всички останали); контрол и санкции спрямо магистратите (в т.ч. и от страна на Изпълнителната власт). В светлината на цитираните „мерки“ едва около 33% от респондентите признават, че не знаят какво трябва да се направи, а 10% застъпват, че вместо радикални действия е необходимо постепенно усъвършенстване на системата. Подобни данни разкриват изключително опасния потенциал за радикализация на обществото и осъществяване чрез него на „реформи“, наподобяващи концентрацията на цялата власт в Република Турция от последните месеци.
Като основен извод Агенция „Медиана“ посочва необходимостта „юристите да предложат на обществото (а не обратното!) ясна и разбираема идея за „Правосъдна реформа“, в основата на която да е изчистване на Съда и Прокуратурата от „черните овце“, вътрешен контрол и намаляване на политическата и корпоративна зависимост“. Въвличането на общественото мнение (общественото недоволство) като форма на натиск спрямо магистратите за реформиране на Съдебната система се разпознава като позитивен фактор. Заедно с това обаче се изразява изключително притеснение от крайните и радикални възгледи, които представят обществото като напълно неподготвено да изрази разумно мнение относно механизмите на Съдебната реформа – „защото първите жертви на обществено приветстваната „Правосъдна реформа“ ще бъдат самите магистрати, правото и обществото като цяло“.
