Очевидно бездействие на системите ни за сигурност и за борба с престъпността
Защо НСО притаява, а след това Прокуратурата замита под килима очевиден инцидент със сигурността на автомобила на висшия държавен служител Лозан Панов?
(23.06.2017) Едва ли остана човек в страната, който да не е чул за инцидента от 01.06.2017 г., при който в района на гр. Берковица са били премахнати два от болтовете, закрепващи лявата задна джанта на служебния автомобил на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов за носещата главина, а другите три болта от главината са били разхлабени – с което са създадени условия колелото да се откачи в движение и е бил застрашен животът и здравето на пътниците в автомобила.
Впечатление прави обстоятелството, че Националната служба за охрана (НСО), чиято собственост е автомобилът, е затаила съобщаването на инцидента в продължение на 6 /шест/ дни и е изпратила материалите по компетентност на Военно-окръжната прокуратура (ВОП) в гр. София едва на 07.06.2017 г. – ден, след като Прокуратурата се е самосезирала по случая заради публикация в електронното издание на „Правен свят“ ЕАД със заглавие „Колата на НСО, ползвана от Лозан Панов, с развити болтове“.
По случая е заведена Прокурорска преписка с вх.№926 от 2017 г. на ВОП-София, разпределена на прокурор полк. Спас Илиев. Същият, след като се запознал с материалите по преписката, установил, че „деянието не съставлява престъпление“ и с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 19.06.2017 г. прекратил преписката.
Без да заставаме на чиято и да било страна, твърдим, че в разглеждания случай без съмнение престъпление има – и това няма как да бъде прикрито. Налице е деяние или по чл. 340, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) – ако някой действително е развил болтовете на Лозан Панов; или такова по чл. 326, ал. 1 от НК – ако Лозан Панов е вдигнал лъжлива тревога.
Чл. 340, ал. 1 от НК предвижда „който повреди (...) автомобил (...) и с това създаде опасност за живота на другиго (...), [да] се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години“. Очевидно Законодателят е възприел тези деяния като особено тежки престъпления – и това не е случайно. Всеки шофьор ще потвърди, че развиването на болтове от джантата може да доведе до много жертви и материални щети – застрашени са не само пътуващите в конкретния автомобил, но и всеки друг участник в движението, оказал се в този момент на местопроизшествието. Независимо дали някой си е направил „майтап“ или съвсем сериозно сплашва председателя на ВКС, деянието му създава реална опасност – следователно е съставомерно.
Чл. 326, ал. 1 от НК предвижда „който предава (...) неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, [да] се наказва с лишаване от свобода до 2 години“. Ако никой не е развил болтовете, като единствен възможен извод остава този, че Лозан Панов и неговият шофьор лъжат – вероятно за да внушат на обществото, че председателят на ВКС е обект на заплахи от някакви задкулисни противници. Чрез предаването на неверни знаци за тревога относно несъществуваща опасност компетентните органи се отклоняват от работата им по предотвратяване на действителни опасности – и това прави подобни деяния също съставомерни.
Тъй като и двете деяния са престъпления от общ характер, чл. 46, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) задължава Прокуратурата да предприеме мерки за разследването им и да установи кое от двете в действителност е извършено; респективно, да идентифицира и привлече към наказателна отговорност виновните лица.
Вместо да изпълни задълженията си по закон, обаче, Прокуратурата замете безцеремонно случая, като си позволи да манипулира експертни становища и да застъпва неистинното твърдение, че болтовете могли да се развият сами под въздействието на вибрациите от неравностите на пътя и от центробежните сили, образувани при завоите; като пропусна да отбележи, че болтовете действително могат да се развият от самосебе си под такива въздействия, но само ако предварително не са били затегнати съгласно изискванията, респективно – ако предварително някой ги е разхлабил. Показателно е обстоятелството, че Прокуратурата пропусна тази ключова подробност от полученото експертно становище (за което изобщо нямаше да узнаем, ако „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД (оторизиран дистрибутор на Mercedes-Benz) не бяха разкрили цитирания пропуск със свое официално опровержение).
Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Национална служба за охрана (ППЗНСО), службата „осъществява обслужване, ремонт, съхранение, ежедневен контрол на техническото състояние и периодични технически прегледи на автомобилите“, предназначени за специализиран превоз на висши държавни служители (какъвто е и Лозан Панов). Задължителният ежедневен контрол на техническото състояние на автомобилите включва всички основни моменти по изправността на превозното средство, които дори и най-обикновеният шофьор ще посочи: състояние на четирите колела, наличното масло, светлини, спирачки. Проверка на автомобилите за специализиран транспорт се осъществява всеки ден от техническия персонал в сервизите на НСО преди издаването им за осъществяване на специализиран превоз, а така също – от самия шофьор, непосредствено преди да тръгне на път. Не звучи убедително това никой от служителите да не е забелязал липсата на два от болтовете и отхлабването на останалите три; още повече, че това не би могло да се случи бързо и не би могло да се случи само на едно от колелата (ако възприета от Прокуратурата версия отговаряше на истината).
Защо НСО притаява случая толкова дълго време, преди да подаде материалите на Прокуратурата? Защо Прокуратурата от своя страна не предприема дължимите действия за установяване на това кое от двете възможни престъпления е извършено? И защо прокурор полк. Спасов премълчава такава ключова част от полученото експертно становище?
