Турция – от светската демокрация на Ататюрк към османския султанат на Ердоган
Популистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР), подкрепяна от националистическата Партия на националното действие (ПНД), извежда Турция от парламентарната демокрация и съсредоточава цялата власт в ръцете на президента Реджеп Тайп Ердоган, като смазва по пътя си всеки опит за опозиция и инакомислие.
(16.04.2017) Принципът за „Разделение на властите“ се изразява в гарантиране на демокрацията и плурализма, като всяка власт в държавата се ограничава от някоя от другите власти. По този начин никоя от властите (законодателна, изпълнителна или съдебна) не може да посегне безконтролно срещу правата на гражданите и да погази Демокрацията; ако стори това, някоя от другите власти трябва да я възпре. Това не може да се случи, ако в конституционната архитектура на държавата не е заложен принципът за „разделение на властите“. Върху този принцип стъпват всичките съвременни конституции и модели на държавно управление.
С изключение на Турция. От днес. С приблизително 51,34% гласа „за“ при 48,66% „против“, турците приеха на днешния референдум предложената от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и подкрепена от националистическата Партия на националното действие (ПНД) Конституционна реформа, която превръща страната от може би най-прогресивната ислямска парламентарна демокрация в един централизиран президентски султанат. Т.нар. президентска република „от турски тип“ е нищо друго, освен безпрецедентна концентрация на властта в ръцете на настоящия президент Реджеп Тайп Ердоган, който по всичко личи, че се готви да господства еднолично над държавата поне до 2029 г.
Съгласно утвърдените с днешния референдум конституционни промени, в лицето на президента се съсредоточава цялата Изпълнителна власт – освен като държавен глава, той вече ще действа и като министър-председател, назначаващ и освобождаващ без ограничение министрите (вицепрезидентите), които от своя страна вече не подлежат на контрол от страна на Законодателната власт. На президента се дава право по всяко време, без никакво обяснение да разпусне Меджлиса (турското Народно събрание), като стопира по този начин всяка нежелана законодателна инициатива. В замяна на това на президента се дава право да обявява извънредно положение (пак без никакво обяснение) и да урежда с указ всеки въпрос, който не е уреден от Меджлиса със закон. Конституционно се закрепва произвеждане в един и същи ден на парламентарните и президентските избори – което предпоставя водещата партия да излъчи едновременно най-голямата парламентарна група и президента. Отпада конституционната забрана президентът да бъде лидер на партия – което му позволява да контролира директно най-голямата парламентарна партия. Президентът получава директен контрол и върху Съдебната власт – с правото му да определи 6 от 13-те членове на Върховния съвет на съдиите и прокурорите (турският Висш съдебен съвет, който отговаря за кадруването на магистратите); и с правото му да определи 12 от 15-те съдии в Конституционния съд (който, освен да защитава принципите на Конституцията, трябва да води и разследванията срещу президента за престъпления). Президентът получава и правото да изготвя и внася за утвърждаване държавния бюджет – което ще му позволи да структурира и предопределя развитието на държавната политика.
Фронтът за налагане на цитираните конституционни промени беше открит чрез опита за преврат от 15.07.2016 г., когато в страната се въведе извънредно положение и практически беше заглушена всяка възможност за публично говорене „против“. Прокарването на конституционните предложения в Меджлиса беше доминирано не толкова от политически дебати, колкото от безусловно и арогантно налагане на мнозинството над опозицията. Под предлог от опита за преврат и под формата на „антитерористични мерки“ започна безпрецедентно прочистване на държавата от всякакви възможности за опозиционно мислене или формиране на влияние, което не е под контрола на ПСР. Бяха арестувани голяма част от опозиционните лидери и народни представители, висши военни, магистрати, университетски преподаватели, журналисти; от длъжност бяха отстранени над 100 хил. държавни служители; национализирани бяха или направо се закриха десетки медии; ликвидираха се стотици неправителствени организации и учебни заведения, в т.ч. и университети; бяха лишени от право да преподават хиляди учители и професори; стотици граждани бяха привлечени към наказателна отговорност за клевета (защото били „обидили“ президента), или бяха сплашвани със сила; турски граждани в чужбина бяха следени и шантажирани от представители на тайните служби. Целият държавен апарат беше впрегнат в неприкрито популяризиране и налагане на конституционните предложения, и в блокиране на всякаква възможност за представяне на алтернативно мнение. С това практически се слага край на 140-годишната парламентарна традиция в Турция.
Конституционната реформа беше наложена в Меджлиса и след това придвижена за утвърждаване от народа в днешния референдум чрез гласовете на управляващата ПСР, подкрепена от националистическата ПНД (като набра 339 гласа „за“ при необходими поне 330). Лично действащият към момента министър-председател Бинали Йълдъръм (също от ПСР и вероятно един от бъдещите вицепрезиденти на Ердоган) открито систематизира и посочи четирите групи „противници“ на новата Конституция (и „врагове“ на Турция): на първо място – Кюрдската работническа партия (ПКК), явяваща се нелегалната кюрдска опозиция; следвана от привържениците на ислямския проповедник Фетуллах Гюлен (обвинявани за неуспешния преврат от 15.07.2016 г.); следвани от основната опозиционна Народно-републиканска партия (НРП), която поддържа светските и проевропейски принципи на Кемал Ататюрк; и накрая – легалната кюрдска опозиция в лицето на парламентарно представената Демократическа партия на народите (ДПН), голяма част от народните представители на която междувременно бяха арестувани и отстранени от Меджлиса.
В свое становище от 13.03.2017 г. Венецианската комисия предупреждава, че „с отстраняването на необходимите системи за взаимен контрол и баланс в управлението на държавата, поправките в Конституцията излизат извън модерната демократична президентска система, основана на разделение на властите, като вместо това се създава риск за израждането й в авторитарна президентска система“.
Европейската асоциация на съдиите (ЕАJ) в свое открито писмо също изразява загриженост, че „с одобряването на тези промени Турция е на ръба да изостави конституционната демокрация, базирана на върховенството на закона и водена от принципа за разделението на властите и адекватна система на проверка и баланс“.
