Двойните стандарти на Цацаров и Прокуратурата – нова намеса в изборния процес
Докато прекратява тихомълком разследвания, уличаващи в прав текст висши български държавници в извършването на най-тежки корупционни престъпления, Прокуратурата проявява „цялата строгост на закона“ спрямо маловажните престъпления на кандидат за народен представител от една малка политическа сила, който така или иначе ще бъде привлечен към следващата му се отговорност два-три дни по-късно, след изборите.
(25.03.2017) Този четвъртък в района на бул. Черни връх в столицата е установено Николай-Емил Шопов (кандидат за народен представител от Коалиция „Движение Да България“ да управлява мотоциклет без регистрационни табели, като междувременно е причинено леко пътнотранспортно произшествие, без пострадали. Пристигналите полицаи задържат Шопов за 24 часа (въпреки имунитета му на кандидат за народен представител, който забранява това) и е стартирано бързо производство за привличането му към наказателна отговорност по чл. 345, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Съгласно цитираната разпоредба, „който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред (...), се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба от 500 до 1'000 лева“. След потвърждаване от Централната избирателна комисия (ЦИК), че Шопов действително е кандидат за народен представител, обвиняемият е освободен от ареста поради имунитета му.
На следващия ден лично главният прокурор отправя искане по чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс (ИК) до ЦИК с вх.№НС-09-13 от 24.03.2017 г. за разрешение Шопов да бъде привлечен като обвиняем по д.п.№684 от 2017 г. на 04.РУ-СДВР и п.п.№9452 от 2017 г. на Софийската градска прокуратура (СГП). Това става на 24.03.2017 г. – 2 /два/ дни преди произвеждане на изборите за народни представители – след които имунитетът така или иначе ще отпадне, ако Шопов не стане народен представител; или а ако стане – по случая ще се произнесе Народното събрание (НС). Доказателствата за евентуално извършеното престъпление са събрани, а давността за привличане към наказателна отговорност за подобни леки престъпления е 3 години – така че няма опасност Шопов да се отклони от наказателна отговорност и няма никаква оперативна необходимост Прокуратурата да бърза толкова, като създава впечатление за вмешателство в политическия процес.
За щастие, със свое Решение №4630-НС от 24.03.2017 г., ЦИК отказва да даде исканото от главния прокурор разрешение, като се мотивира така: „Деянието, за което се твърди, че е престъпление, е извършено на 23.03.2017 г. – 3 дни преди изборния ден – и на ЦИК не е станало ясно какво е мотивирало главния прокурор да иска разрешение за привличане като обвиняем на кандидат за народен представител 2 дни преди изборния ден.“ Открит остава въпросът за причината Прокуратурата да бърза толкова настоятелно с привличането на кандидат за народен представител, евентуално извършил толкова незначително престъпление – след като така или иначе тя ще може да го привлече на един по-късен етап, без да смущава произвеждането на предстоящите избори.
В същото време – докато проявява светкавична бдителност за наказването на незначителни престъпления като горното, Прокуратурата негласно прекратява едни от най-големите разследвания срещу едрата политическа корупция и подминава с безразличие груби нарушения на изборния процес.
Така например, Специализираното звено „Антикорупция“ към Прокуратурата преди близо месец, тихомълком, без да се мотивира, е прекратило досъдебното производство за изтеклите в медиите записи от разговори между градските съдии Владимира Янева и Румяна Ченалова, и адвокат Момчил Мондешки. Изтеклите чрез сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ записи разкриват данни за мащабни корупционни зависимости между главния прокурор Сотир Цацаров, председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, приближени към тях членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), министър-председателя Бойко Борисов, „успелия млад мъж“ Делян Пеевски и много други по високите етажи на властта.
Както ВСС, така и прокуратурата категорично отказаха да се занимават с този случай, докато под натиск на Европейската комисия (ЕК) все пак ВСС осъществи скоростна проверка, която се прекрати с аргумента, че не могла да се потвърди автентичността на записите (нещо, което технически напълно и недвусмислено може да се осъществи). Контролираното изцяло от Цацаров звено „Антикорупция“ в Прокуратурата също извърши безрезултатна проверка, която обаче се насочи не към съдържанието на разговорите, а към това кой е направил записите. Самият главен прокурор (въпреки уличаването му от разговорите и произтичащия от това очевиден конфликтен интерес), категорично отказа да се отведе от проверката, която сега се оказва, че е приключена тихомълком, без обяснения.
Друго нарушение, за което Прокуратурата изобщо не реагира, се случи само преди ден, пред очите на хиляди членове и симпатизанти на Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) – на самото официалното закриване на предизборната кампания на партията на Бойко Борисов. По време на заключителната реч на председателя Борисов, на сцената се качи дете на видима възраст около 10 години, със знаменце на партията, което остана при трибуната до края на произнасяната реч, прегърнато от лидера. Ал. 4 от чл. 11 „Закрила срещу насилие“ от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД) определя, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Очевидно никой от присъстващите възрастни не предприе дейсвия за осигуряване закрилата, на която детето има право. В такива случаи чл. 51 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и чл. 16, ал. 1, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) задължават Прокуратурата да предприеме необходимите действия за защита правата на детето, което поради своята възраст и безпомощност очевидно не може да се защити само. Това свое правомощие Прокуратурата, разбира се, не изпълни; може би защото нарушението е извършено от една от най-обвързаните с високите етажи на властта партии – ГЕРБ.
И докато наблюдаваме как се прекратяват тихомълком разследвания, уличаващи в прав текст висши български държавници в извършването на най-тежки корупционни престъпления, а допускани пред очите на хиляди граждани нарушения от големите партии срещу нашите деца остават незабелязани, Прокуратурата проявява „цялата строгост на закона“ спрямо маловажните престъпления на кандидат за народен представител от една малка политическа сила, който така или иначе ще бъде привлечен към следващата му се отговорност два-три дни по-късно, когато минат изборите. Вместо това обаче, главният прокурор впряга всички сили за осъществяване на процедурата по най-бързия възможен начин, непременно в навечерието на изборите; може би защото след това ефектът от неговото бързане ще бъде само наказателен, но не и политически? Уви, в предизборната си кампания ГЕРБ не предвижда създаването на механизми, чрез които действията на главния прокурор да могат да се поставят под контрол за тяхната законност и етичност!
