Ясното посочване на противоправните действия на Израел е „обявяване на война“
Държавата Израел проявява крайна нетърпимост към международната общност при проявяването на каквато и да било критика спрямо нейната систематична политика на етническо прочистване на палестинските земи и поселването им изключително с евреи. Въпреки това, Съветът за сигурност при ООН за поредет път обърна внимание на този проблем в своя Резолюция S/RES/2334(2016) от 23.12.2016 г.
(28.12.2016) Съветът за сигурност при Организацията на обединените нации (ООН) прие на своето 7853-мо заседание от 23.12.2016 г. Резолюция S/RES/2334(2016), с която призовава държавата Израел да прекрати строителството на селища в окупираните палестински територии (включително в Източен Йерусалим). Противно на очакванията, САЩ не се възползваха от правото си да наложат вето, вместо което гласуваха „въздържал се“ – при 14 гласа „за“ (Ангола, Великобритания, Венецуела, Египет, Испания, Китай, Малайзия, Нова Зеландия, Русия, Сенегал, Украйна, Уругвай, Франция и Япония). Вносители на Резолюция S/RES/2334(2016) са Венецуела, Египет, Малайзия, Нова Зеландия и Сенегал (като Египет впоследствие са се оттеглили под натиска на Израел и Доналд Тръмп – новоизбрания президент на САЩ). Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун приветства приемането на Резолюцията.
В резултат на така приетата Резолюция Бенямин Нетаняху (министър-председателят на Израел) обяви публично, че „подкрепата за антиизраелската резолюция на ООН означава обявяване на война срещу Израел“. Това и още няколко подобни крайни изказвания, освен грубо незачитане статута на Съвета за сигурност, представляват също така арогантно изопачаване смисъла и значението на самата Резолюция: тя нито е „антиизраелска“, нито е „обявяване на война“ под каквато и да било форма. Държавата Израел в този контекст не следва да се ползва от специални международни привилегии за своята експанзивна политика и осъществявано от десетилетия систематично етническо прочистване на палестинските територии, в нарушение на всякакви международни правила и стандарти. Ясното посочване на противоправните действия на Израел не е „обявяване на война“, а е „Нещо, което трябва да се каже“1.
Доколкото в самата Резолюция проблемът е представен достатъчно подробно, макар и накратко, прилагаме български превод на същата с някои пояснителни бележки:
Резолюция 2334(2016),
Приета от Съвета за сигурност [при ООН] на 7853-то му заседание от 23.12.2016 г.
Съветът за сигурност,
като потвърждава своите относими Резолюции – 242(1967), 338(1973), 446(1979), 452(1979), 465(1980), 476(1980), 478(1980), 1397(2002), 1515(2003) и 1850(2008);
като се ръководи от целите и принципите в Хартата на ООН, и като потвърждава в частност недопустимостта на това да се придобива територия чрез сила;
като потвърждава задължението на окупационната сила Израел да спазва стриктно законните си задължения и отговорности по Женевската конвенция (IV) относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12.08.1949 г., и като се позовава на Консултативното становище на Международния съд [при ООН] от 09.07.2004 г.2;
като осъжда всички мерки, насочени към промяна на демографската състава, характера и статута на палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам, включително Източен Йерусалим и по-конкретно – изграждането и разширяването на селища, движението на израелски заселници, конфискуването на земя, разрушаването на домове и преместването на цивилни палестински лица в нарушение на международното хуманитарно право и относимите Резолюции;
като изразява сериозна загриженост във връзка с това, че продължават израелските дейности, насочени към поставяне под сериозна заплаха жизнеспособността на „Решението за две държави“3, базирано на границите от 1967 г.;
като припомня, че в съответствие с „Пътната карта за мир“4 съгласно Резолюция 1515(2003), Израел е длъжен да замрази всяка своя заселническа дейност, включително поради „естествен прираст“ и да премахне „предните постове“, създадени от март 2001 г. насам;
като припомня също, че според „Пътната карта за мир“ силите за сигурност на Палестинската администрация са длъжни да се противопоставят ефективно на всеки, който е замесен в тероризъм и да неутрализират възможностите за тероризъм, включително чрез конфискация на всяко незаконно оръжие;
като осъжда всички актове на насилие срещу цивилни граждани, включително терористични актове, както и всички актове на провокация, подбуждане и унищожение;
като потвърждава своята визия за един регион, където две демократични държави – Израел и Палестина – живеят една до друга, в мир, в рамките на сигурни и признати граници;
като подчертава, че настоящата ситуация не е устойчива и е налице спешна необходимост от предприемането на сериозни стъпки в съответствие с преходните мерки, предвидени в по-ранните споразумения с цел:
I) стабилизиране на ситуацията и объръщане на негативните тенденции към постоянно подкопаване жизнеспособността на „Решението за две държави“ чрез налагане на единодържавни реалности, и
II) създаване на условия за успешни преговори за окончателно решаване на статута чрез уреждането му в съответствие с „Решението за две държави“ в рамките на тези преговори,
1. потвърждава повторно, че създаването на селища от Израел в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам, включително в Източен Йерусалим, няма юридическа легитимност, представлява грубо нарушение на международното право и е сред основните пречки за постигане на споразумение в съответствие с „Решението за две държави“ в един справедлив, траен и всеобхватен мир;
2. повторно настоява Израел незабавно да прекрати всякакви заселнически дейности в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим, и напълно да се съобрази със своите законови задължения в тази връзка;
3. подчертава, че няма да признае никакви промени на границите, съществували към 04.07.1967 г.5, включително по отношение на [Източен] Йерусалим, различни от тези, които са договорени между страните чрез преговори;
4. дебело подчертава, че пълното спиране на всякакви заселнически дейности от страна на Израел е ключово условие за запазване на възможността за уреждане в съответствие с „Решението за две държави“ и призовава за незабавни положителни стъпки към обръщане на негативните тенденции, застрашаващи възможността за уреждане в съответствие с „Решението за две държави“;
5. призовава всички държави, като вземат предвид §1 от настоящата Резолюция, да правят разграничение между териорията на държавата Израел и териториите, окупирани от 1967 г. насам;
6. призовава за незабавни стъпки към предотвратяване на всякакви актове на насилие срещу цивилни граждани, включително актове на тероризъм, както и всякакви актове на провокация и унищожение; призовава за отговорност в тази връзка и за спазване на задълженията, произтичащи от международното право – с цел укрепване на борбата с тероризма, включително чрез съществуващите механизми за координация на сигурността, и за непоколебимо осъждаме на всякакви актове на тероризъм;
7. призовава двете страни да действат в съответствие с международното право, включително международното хуманитарно право и предходните им споразумения и поети задължения, като прилагат спокойствие и сдържаност, и се въздържат от актове на провокация, подбуждане и войнствена реторика, с цел – освен всичко друго – да се намали и напрежението в точките за възстановяване на доверието и да се демонстрира чрез политика и действия един действителен ангажимент за разрешаване в съответствие с „Решението за две държави“, създавайки условия за насърчаване на мира;
8. призовава всички страни да продължават – в интерес на мира и сигурността – да полагат съвместни усилия за започване на действителни преговори по всички проблеми за окончателно решаване на статута в Близкия Изток и за мирния процес, в сроковете, определени от „Четворката“6 с изявлението от 21.09.2010 г.;
9. призовава в тази връзка към укрепване и ускоряване на международните и регионални дипломатически усилия и подкрепа, насочени към постигането на цялостен, справедлив и траен мир в Близкия Изток, базиран върху относимите Резолюции на ООН, Договореностите от Мадрид7, включително на принципа „Земя за мир“, „Арабската мирна инициатива“, „Пътната карта за мир“ и прекратяване на израелската окупация, започнала през 1967 г.; и подчертава в тази връзка значението на продължаващите усилия за постигане на напредък по „Арабската мирна инициатива“, „Френската инициатива за свикване на международна мирна конференция“, на неотдавнашните усилия на „Четворката“, а така също и на усилията от страна на Египет и Руската федерация;
10. потвърждава решимостта си да подкрепи страните по време на преговорите и в прилагане на споразумението, което ще се постигне;
11. отново потвърждава решимостта си да търси практически начини и средства за гарантиране пълното прилагане на съответните Резолюции;
12. указва на Генералния секретар да докладва пред Съвета на всеки 3 месеца за прилагането на настоящата Резолюция;
13. взема решение да продължи да следи повдигнатите въпроси.
____________
1 „Нещо, което трябва да се каже“ – едно от последните стихотворения на Гюнтер Грас (нобелова награда за литература от 1999 г.), в което строфите „ядрената сила Израел / на риск излага крехкия световен мир“ разгневиха Тел Авив и доведоха до призиви за „отнемане“ на присъденото нобелово отличие, обявяване на поета за persona non grata и яростното му заклеймяване в „опити да насажда омраза срещу Държавата Израел и народа на Израел“ (по думите на Ели Ишал, тогавашния вътрешен министър на Израел).
2 Консултативното становище на Международния съд при ООН от 09.07.2004 г. – озаглавено „Правни последици от изграждането на стена в окупираните палестински територии“, съдържа констатация на Международните съдии, според която „изграждането на стената от Израел в окупираните палестински територии е в противоречие с международното право“ и указва на Израел и Палестина „да спазват съвестно правилата на международното хуманитарно право, една от първостепенните цели на което е да защитава цивилния живот“, като призовава към „създаването на палестинска държава, съществуваща рамо до рамо с Израел и другите съседни държави, в мир и сигурност за всички в региона“;
3 „Решението за две държави“ – международна концепция от 1974 г. за мирно уреждане на палестинския въпрос чрез признаването на независима държава Палестина с територии от източния бряг на р. Йордан, в рамките на установените през 1967 г. граници (срещу което категорично се противопоставя държавата Израел, която систематично прочиства територии на източния бряг и ги населява с евреи, като изтласква по този начин палестинците от там, включително и със сила);
4 „Пътната карта за мир“ – неуспешен опит от 2003 г. за разрешаване на Израело-палестинския въпрос, предложен от „Четворката“ (вж. бел. 6 по-долу) и базиран върху предложението на Доналд Блом (директор на американската Служба за външни въпроси), възпроизведено на свой ред и от Джордж Буш (тогава президент на САЩ) в речта му от 24.06.2002 г., където се призова за обособяването на независима палестинска държава, която да живее в мир с държавата Израел;
5 границите, съществували към 04.07.1967 г. – преди Шестдневната война (05-10.06.1967 г.) срещу Египет, Йордания и Сирия, с която държавата Израел анексира значителна част от признатите от международната общност палестински територии отвъд източния бряг на р. Йордан и в Източен Йерусалим, и започва да осъществява систематичното им етническо прочистване (продължаващо почти без прекъсване и до днес), като заселва окупираните територии изключително с евреи;
6 „Четворката“ – включва ООН, ЕС, Русия и САЩ, които утвърждават 3 принципа за посредничество в израелско-палестинския конфликт и за дипломатическо признаване на палестинското правителство: I) бъдещата държава Палестина да признае държавата Израел, без да поставя като условие за това каквито и да било свои оплаквания или претенции; II) да спазва постигнатите до момента дипломатически споразумения; и III) да се откаже от насилието като средство за постигане на своите цели – които принципи са утвърдени през 2008 г. и от Съвета за сигурност при ООН като „подготовка за държавност“ на Палестина;
7 Договореностите от Мадрид – постигнати на Мадридската конференция от 1991 г., на която противниците от Шестдневната война (Израел от една страна и Египет, Йордания, Палестина и Сирия от друга страна) за първи път встъпват в двустранни и многостранни преговори, като Израел се отказват от предварителното си условие да се отмени Резолюция S/RES/3379(1975) на Съвета за сигурност при ООН (заклеймяваща Ционизма като „форма на расизъм и расова дискриминация“) и преговарящите страни до голяма степен оформят бъдещия модел на „Пътната карта за мир“ (вж. бел. 4 по-горе).
