Главният прокурор като инструмент на антидемократичния политически инженеринг
Като лобира открито в полза на определени политически идеи, главният прокурор нарушава нормативната уредба и етичните правила за поведение в качеството му на първи държавен обвинител. Като разпространява внушения за „задължителност“ на резултатите от проведения национален референдум (без тези резултати да са „задължителни“ в действителност), главният прокурор разпространява и една умишлена нормативна лъжа. Подобни деяния би следвало да доведат до прекратяване на неговите правомощия.
(11.12.2016) Със свое Решение №4000-НР от 11.11.2016 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) определи резултатите от националния референдум от 06.11.2016 г. като „незадължителни“ по смисъла на чл. 23, ал.ал. 1 и 3 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС). Съгласно цитираните разпоредби, „предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“. Респективно, „когато в гласуването са участвали по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права и ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася в Народното събрание и се разглежда по реда на чл. 52“ (което задължава Народното събрание (НС) да разгледа направените предложения и в 3-месечен срок да вземе решения по тях).
В последните избори за Народно събрание (проведени на 05.10.2014 г.) са гласували 3'500'585 души. На референдума от 06.11.2016 г. са гласували 3'488'558 души (което е 50,86% от всички граждани с право на глас, но е с 12'027 души по-малко от изискуемото по чл. 23, ал. 1 от ЗПУГДВМС, за да се признаят резултатите от референдума като „задължителни“. Това мотивира ЦИК да произнесе цитираното по-горе Решение.
Единствен компетентен да се произнесе при оспорване на Решението е Върховният административен съд (ВАС) по реда на чл. 24 от ЗПУГДВМС. Въпреки това и в нарушение на своите правомощия по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, главният прокурор изрази „личното си мнение“ за „задължителност“ на резултатите от референдума. Въпросното „лично мнение“ е подписано от него не в качеството му на гражданина Сотир Цацаров, а в качеството му на главен прокурор: „В случая броят на участвалите в гласуването (близо 3,5 млн.) и броят на отговорилите с „да“ (близо 2,5 млн.) сам по себе си прави резултатите от референдума задължителни за парламентарно представените партии и изисква съответни действия за осъществяването им. Със или без недостигащите според ЦИК 12'027 гласа, трите „да“ станаха задължителни. Отричането на този извод, или дори само забавянето му за неопределено време, означава игнориране на пряко изразена народна воля. Това, обаче, не би довело до нищо добро за държавата ни“.
Освен че стои извън правомощията на главния прокурор, подобна позиция представлява откровено политическо лобиране. Не на последно място то е манипулация, предлагана в нарушение на цитираните по-горе чл. 23, ал.ал. 1 и 3 от ЗПУГДВМС. Очевидно деянието е извършено умишлено, тъй като главният прокурор е опитен и компетентен юрист, който е невъзможно просто да не се е ориентирал в нормативната уредба.
С горното си деяние главният прокурор (отделно от нормативната лъжа, която разпространява) нарушава чл.чл. 6 и 195, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), според които „при осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални“, респективно „докато заемат длъжността си, не могат: (...) да извършват политическа дейност“. Откритото лобиране на главния прокурор за налагане на резултатите от референдума като „задължителни“ (в противоречие с чл. 23, ал.ал. 1 и 3 във вр. с чл. 52 от ЗПУГДВМС) е нарушение и на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, където принципът „Безпристрастност“ изисква магистратите (в т.ч. и главният прокурор) да установяват „истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото, [да] създава[т] условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители, и [да] избягва[т] поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост или предразсъдък, основан на (...) убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение“. Още по-категорична е т. 9.2 в Раздел IV „Правила за преодоляване конфликт на интереси“ от Кодекса, съгласно която „магистратът не участва по какъвто и да е начин в партийно-политическа дейност и не се намесва в политически или бизнес среди на влияние“.
Главният прокурор не само, че взема участие в един политически въпрос чрез своето изказване, но дори подписва това свое участие в качеството си именно на главен прокурор – като по този начин ангажира поверената му институция в един откровено политически лобизъм. На кого служи главният прокурор с това свое нарушение, обаче, можем да проследим от естеството на самите въпроси и тяхното значение за българската държавност.
На първия въпрос „Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?“ с „да“ са отговорили 2'509'864 души (71,95%), а с „не“ 560'024 души (16,05%) – при неотговорили 330'928 души (9,49%) и недействителни 87'668 гласа (2,51%) – или общо гласували 3'488'258 избиратели (за „задължителност“ не достигат 12'327 гласа). Вероятно по-голямата част от избирателите дори не са разбрали, че въпросът е зададен погрешно. „Абсолютно“ е такова мнозинство, което е повече от половината от всички избиратели – не само от тези, които са гласували. Подобно условие би блокирало изборите, ако никой от кандидатите не успее да концентрира гласовете на 50%+1 от всички избиратели. Нарастващото недоверие към политиците и произтичащата от това ниска избирателна активност прави подобна опасност повече от вероятна. Отделно стои и обстоятелството, че една мажоритарна избирателна система би концентрирала политическата власт в ръцете на едва няколко големи политически сили и местни олигарси от феодален тип. По-малките политически сили просто ще изчезнат от изборната карта заедно с плурализма на демокрацията, защото няма да могат да концентрират „абсолютно“ мнозинство в нито един избирателен район. И последно – мажоритарната избирателна система дава широки възможности на управляващите към момента партии да разчертаят такава „изборна география“, която да предопредели до максимална степен резултатите в голяма част от избирателни райони. Никой обаче не обясни на избирателите, че с отговор „да“ на този въпрос те просто се отказват от политическото многообразие и от възможностите за вливане на нови идеи в българската политика. Въвеждането на мажоритарна избирателна система би била пряка услуга за големите политически сили ГЕРБ, БСП, ДПС и вероятно няколко местни бизнес-феодали.
На втория въпрос „Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?“ с „да“ са отговорили 2'158'929 души (61,89%), а с „не“ 905'691 души (25,96%) – при неотговорили 336'180 души (9,64%) и недействителни отново 87'668 гласа (2,51%) – или общо гласували 3'488'605 избиратели (за „задължителност“ не достигат 11'980 гласа). Няма много логика в това да попиташ тези, които идват да гласуват, дали желаят гласуването да стане задължително и за тези, които не идват да гласуват. Още повече, че правото на глас е именно право, при това основно (чл. 42, ал. 1 от Конституцията). Следователно, зададеният по този начин въпрос е в нарушение на Конституцията (чието променяне досежно основните права на гражданите може да се извърши единствено от Велико Народно събрание – чл. 158, т. 4 във вр. с чл. 57, ал. 1 от Конституцията). Задаването на такъв въпрос в национален референдум е недопустимо съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 от ЗПУГДВМС – нещо, което главният прокурор не може да не знае отлично. Отделно от това е разсъждението какъв би бил вотът на гражданин, който е принуден да упражни това свое „право“ със закон; може ли да се очаква разумен и конструктивен вот от този, който не желае да се произнесе? От поставянето на такъв популистки въпрос на референдума (който всъщност е недопустим и би следвало да се атакува пред Конституционния съд, ако бъде произведен в закон) прозира единствено страхът на политическите сценаристи, устроили референдума, че популярността на политическата система намалява със застрашителни размери и не след дълго е възможно да не получи никаква подкрепа на избори (която подкрепа към настоящия момент клони към 20-30% от имащите право на глас). В такива условия ситуацията очевидно няма да остане стабилна (и удобна) за политиците, упорито отказващи да допуснат каквито и да било реални и ефективни реформи – дори и да се приложи целият възможен арсенал за принуда и охрана на обществения ред; без значение, че политическият инженеринг се очаква да стабилизира на първо време мажоритарните изборни резултати с принудата на задължителното гласуване.
И на третия въпроса „Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?“ с „да“ са отговорили 2'516'791 души (72,16%), а с „не“ 523'759 души (15,02%) – при неотговорили 359'778 души (10,31%) и недействителни за пореден път 87'668 гласа (2,51%) – или общо гласували 3'488'154 избиратели (за „задължителност“ не достигат 12'431 гласа). Неудовлетворението на избирателите от политическия елит обяснява волята на народа да се ограничат парите, получавани от политическите партии. Тук обаче никой не си направи труда да разясни, че годишната държавна субсидия е нищожна част от средствата, които партиите (и особено големите партии) усвояват под най-различни форми от държавата и обществото, и използват за своето функциониране. Намаляването на субсидията отново ще засегне не другиго, а най-малките политически сили, които едва-едва са успели да преминат еднопроцентовата бариера и се опитват да влеят някакъв нов ресурс от идеи в политическия живот. Тези малки политически сили, които разчитат основно на годишната държавна субсидия, ще бъдат принудени окончателно да млъкнат, задушавани от концентрацията на медии и нерегламентирани канали за политическо влияние. От ограничаването на годишната държавна субсидия няма да бъдат засегнати по никакъв начин големите партии ГЕРБ, БСП, ДПС – те и без това не разчитат на този мизерен по своята реална стойност ресурс, а на отдавна изградени и функциониращи обръчи от фирми, уредени обществени поръчки, нагласени назначения, търговия с влияния.
Като се застъпва (в нарушение на своите правомощия и в противоречие с етичните правила) за налагането като „задължителни“ на резултатите от референдума (този път в нарушение на закона), главният прокурор не само се поставя в услуга на политическия елит, но ангажира с тази своя позиция поверената му институция. И въпреки, че настоящият текст няма да произведе никаква реална последица за главния прокурор (предвид атрофиралото състояние на политическата среда), се чувстваме длъжни да го заявим: такова деяние е основание за прекратяване на неговите правомощия и въобще за отстраняването му от всякаква магистратска длъжност.
