МВР извърши предателство срещу българското Правосъдие под натиска на Ердоган
Напълно противозаконно и с недомлъвки МВР „услужи“ на Турция, като й предаде Абдуллах Бююк – въпреки категоричното отхвърляне от страна на Съда на подобна възможност поради рисковете за преследване на турския гражданин поради неговите политически възгледи. България допусна сериозно отстъпление от Свободния европейски свят, към който претендира, че принадлежи.
(20.08.2016) От кратко съобщение в официалния web-сайт на МВР от 10.08.2016 г. (вече изтрито от там) научаваме, че директорът на Дирекция „Миграция“ е издал заповед от същата дата за принудително отвеждане до границата на 43-годишния турски гражданин Абдуллах Бююк – тъй като бил изтекъл разрешеният му срок за престой в страната. Заповедта е изпълнена светкавично, още същия ден; няколко часа след изявление от турския министър на външните работи Мевлют Чавушоглу, че България е отказала политическо убежище на Бююк и „екстрадицията му е в процес на подготовка“; независимо, че има влязло в сила Определение на Софийския градски съд, потвърдено окончателно и от Софийския апелативен съд, определящо евентуалната екстрадиция като недопустима и отказващо даването на разрешение за извършването й. Малко по-късно турските медии съобщават, че „терористът“ е предаден на граничния пункт Капитан Андреево-Капъкуле от агенти на българските специални служби и Бююк е отведен в полицията в гр. Одрин.
Докато в своите объркани и противоречащи си едно на друго обяснения ръководството на българското МВР опита да нарече случилото се „рутинна процедура“, турският външен министър Чавушоглу нарече нещата с истинските им имена: не става дума просто за „административно отвеждане до границата“, а за прикрита, незаконна и насилствена екстрадиция, която е удар срещу върховенството на закона и българската държавност – в услуга на режима на Ердоган, който ще съди Абдуллах Бююк за тероризъм (последният не е „върнат при семейството му“, както нагло опита да излъже Георги Арабаджиев, заместник главният секретар на МВР).
Вероятно властите в България са били изнудвани от Турция, че ако не изпълнят изискванията й, към границата ни могат да бъдат насочени значителни мигрантски потоци. „Ние с Турция в момента трябва да се опитаме да градим възможно най-добри отношения – плахо заяви в тази връзка министър председателят Борисов. – Ние се втренчваме в един от 25 хил. случая. С цената – ако трябва на всичките [министри] да ни вземат главите – но ние мигрантската вълна не трябва да я допускаме да влиза в България“. Показателно е обстоятелството, че по-късно тези думи на българския министър председател бяха предадени от турските медии с манипулиран превод – като обещание на България да предаде на Турция главите на всички „гюлленисти“, намиращи се в нашата страна.
В пресконференция от 11.08.2016 г. заместник главният секретар на МВР Георги Арабаджиев и директорът на Дирекция „Миграция“ Николай Николов опитаха да дадат обяснения какво точно е станало с Абдуллах Бююк. „Вчера при рутинна проверка... – поде несигурно главен комисар Георги Арабаджиев, – при рутинно спиране в района на столичния кв. Младост, колеги от СДВР са спрели въпросното лице, което е било без валиден документ за движение в страната, след което е стартирала процедурата по неговото принудително отвеждане в координация с Дирекция „Миграция“. Тази „рутинна проверка“ се случва по-малко от 2 седмици след отказа от 27.07.2016 г. да се предостави политическо убежище на Абдуллах Бююк, тъй като според вицепрезидента Маргарита Попова „не са налице законовите основания за това“.
Очевидно с „рутинната проверка“, последвана от светкавично предаване на Абдуллах Бююк на властите в Турция, българското МВР е нарушило редица български и европейски норми, и утвърдените международни стандарти, които са задължителни за страната ни. При издаване на заповедта за отвеждане до границата не е даден нормативно изискуемият по чл. 39б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) срок между 7 и 30 дни, в който срок лицето да може да напусне страната в предпочитана от него посока – вместо което Абдуллах Бююк просто е задържан и предаден с белезници на турските власти. Това е нищо друго, освен противозаконна екстрадиция (представляваща задържане на едно лице от местните власти и принудителното му предаване в ръцете на властите от друга държава – в случая Турция).
Освен това нито Омбудсманът, нито неправителствени правозащитни национални или международни организации са били уведомени относно предстоящото предаване на Бююк. Главен комисар Николай Николов опита да излъже медиите, че „за Дирекция „Миграция“ не съществува такова задължение“, пропускайки чл. 39а, ал. 2 от ЗЧРБ, според която „при изпълнението на принудителните административни мерки (...) се осъществява наблюдение от Омбудсмана на Република България или от оправомощени служители от неговата администрация, както и от представители на национални или международни неправителствени организации“. Екстрадицията на Абдуллах Бююк е извършена мълниеносно, при запазването на строга тайна.
При арестуването на Абдуллах Бююк властите са били длъжни да му предоставят възможност да се обади по телефона, да получи адвокатско съдействие и такова на преводач, както и да му бъде обяснено, че може да обжалва задържането си пред Съда. Отново противно на лъжите, внушавани от МВР, евентуалното обжалване от страна на Абдуллах Бююк срещу заповедта за отвеждането му до границата би спряло изпълнението й. Незабавно изпълнение (което не се спира при обжалване) е допустимо съгласно чл. 44, ал. 4, т.т. 1-3 от ЗЧРБ само за другите мерки на административна принуда (отнемане правото на пребиваване, забрана за влизане в страната и експулсиране) каквито мерки не са налагани в интересуващия ни случай.
На следващо място – чл. 44а, ал. 1 от ЗЧРБ определя при експулсиране чужденецът в никакъв случай да не бъде привеждан „в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение“. Ал. 2 от същата разпоредба определя „когато обстоятелствата по ал. 1 са установени с влязъл в сила съдебен акт, на чужденеца [да] се издава и връчва заповед от органа, издал заповедта за експулсиране, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран“. Още в първите дни след опита за преврат от 15.07.2016 г., от международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ съобщиха за убедителни доказателства, че задържаните са бити, измъчвани и изнасилвани в турските затвори.
Отказвайки исканата от турските власти екстрадиция на Абдуллах Бююк през месец март 2016 г., българският Съд вече веднъж определи, че предоставената от Турция информация не е достатъчна за неговото предаване. Ако е подадена нова информация, единственият законов път за допускането на екстрадиция е бил чрез подаването на ново искане до Съда и изчакване на неговото решение. Заобикаляйки тази процедура, от МВР са нарушили и чл. 33 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), според който „не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция“.
Показателно в тази връзка е, че свързаните с Делян Пеевски медии започнаха активно да „разобличават“ Абдуллах Бююк и да критикуват тези, които се възмущават от действията на властите спрямо него. Ето защо, отделно от неприкрития страх на нашето правителство от евентуално насочване от турските власти на мигрантски потоци към българската граница, трябва да се вземат предвид и стоящи на пръв поглед встрани от случая с Бююк въпроси – като например изразеното в края на 2015 г. безпокойство на турските власти от значителния дял на марките „Булгартабак“ (собственост на Пеевски) на нелегалния пазар за цигари в Турция (още повече, че има данни за финансирането на терористични организации с генерираните средства от този пазар). В тази връзка се появи и информацията, че народният представител от ДПС Делян Пеевски има наложена забрана за влизане в Турция, а преплитането на неговите бизнес-интереси с тези на управляващите още от първия мандат на ГЕРБ обуславя продължаващия широк достъп на неговите компании до всевъзможни държавни ресурси и облаги.
Самият Абдуллах Бююк не отрича, че е свързан с движението „Хизмет“ на Фетхуллах Гюлен. В Турция той развива значителен бизнес с хостинг-услуги и internet. В България е дошъл към края на 2015 г., след като гоненията срещу „гюленистите“ стават интензивни, а срещу него е започнато разследване за участие в терористична група и пране на пари. Турция го обявява за издирване чрез Интерпол. През месец февруари 2016 г. той подава молба за убежище до Президента, в която посочва, че в родината си се чувства политически неудобен и преследван. Търси закрила и от Държавната агенция за бежанците (ДАБ). През месец март 2016 г. прокуратурата го задържа и подава искане до Съда за екстрадицията му, която е отхвърлена от Градски съдия Величка Цанова с констатацията, че има „основателно съмнение по отношение на предоставените от турската страна гаранции за справедлив съдебен процес“. Решението е потвърдено и от Апелативната инстанция, която между другото констатира, че „твърденията на молещата държава, че Бююк споделя възгледите на Фетхуллах Гюлен и публично известния факт, че Фетхуллах Гюлен е отявлен критик на управляващата партия в Република Турция, обосновават сериозни основания да се счете, че молбата за екстрадиция за престъпления от общ характер има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения“. Така екстрадицията е отказана окончателно.
Нещата се объркват след неуспешния опит за преврат от 15.07.2016 г. Няколко дни след събитията, визирайки Бююк, турският министър на външните работи заявява по време на митинг, че „в България има един предател, който е избягал там преди това. Ще искаме да ни го предадат, ще изпратим делегация за тази цел“. По-малко от месец след тази закана българските власти доказаха, че няма защо турските им колеги да изпращат делегация, тъй като са готови да услужат и сами, включително и като прегазят българското Правосъдие. Извършеното има особено тежък характер, тъй като са засегнати фундаментални елементи на правовата държава, което сериозно компрометира България като европейска демокрация. Вероятно заради това, обезпокоени от собственото си беззаконие, властите в България само за няколко дни разпространиха съвсем различни и нелепи версии за това какво точно са направили, а накрая министър председателят откровено обясни, че става въпрос за „политически произвол“!
Всяка държава, в която Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) е в сила, се задължава при предаването на намиращи се на нейна територия лица на властите в трети държави да спазва строго определен ред от процедури и гаранции за основните права на тези лица съгласно българското, европейското и международното право. Такива са правото на справедлив съдебен процес (чл. 6 от ЕКПЧОС), на ефективни средства за правна защита (чл. 13 от ЕКПЧОС) и на законова установеност на наказанието (чл. 7 от ЕКПЧОС), а така също забраната на смъртното наказание (чл. 2 от ЕКПЧОС), на мъченията, нечовешкото и унизително отношение и наказване (чл. 3 от ЕКПЧОС). Повечето от изброените са от категорията на т.нар. „неотменими права“, които следва да се гарантират дори и на обвинените в най-тежки престъпления, в т.ч. и тероризъм.
Едва ли някой може разумно да отрече, че по отношение на Абдуллах Бююк съществува съвсем осезаем риск за живота му, за прилагането на мъчение, нечовешко или унизително отношение и наказване, както и за правото му на справедлив съдебен процес, на ефективни средства за правна защита и на законова установеност на наказанието, на което евентуално би бил осъден (във връзка с последното е многократно заявяваната готовност на турските власти да бъде възстановено със „задна дата“ смъртното наказание за съпричастните към опита за преврат). Налице са категорични предпоставки за предоставянето на убежище и в тази връзка българският Съд е установил с влязъл в сила съдебен акт още преди събитията от 15.07.2016 г. обстоятелства, застрашаващи правата на Бююк. След тази дата в Турция бяха предприети серия от действия, които застрашават допълнително сигурността на Бююк (в т.ч. масови арести по обвинения за свързаност с Фетхуллах Гюлен, въвеждане на извънредно положение и спиране прилагането на ЕКПЧОС, смразяващи репресии срещу магистрати, журналисти, учени). Суспендиран е съществуващият в страната демократичен порядък и е налице масова политическа репресия, в разрез с всякакви основни права и гаранции за тяхната защита.
Престъпването на закона, на международните стандарти и на изричната воля на българския Съд от страна на МВР е тежко посегателство срещу правовата държава. изявленията на министър председателя Борисов в смисъл, че сме изправени пред властови произвол, макар и продиктуван „от важни външнополитически съображения“, разкрива огромния мащаб на това посегателство. Правова е тази държава, в която подобен произвол на властта „по целесъобразност“ срещу отделния човек остава недопустим и институционално невъзможен; тази, в която съществуват непреодолими гаранции за основните права, ред за защитата им, ред за упражняване на властта и ред за контрол спрямо нейните действия. Това обуславя нейната законност и легитимност. Ето защо случаят Бююк се превръща в крещящ пример за прегазването на правовата държава. От задкулисните договорки между България и авторитарния режим в Турция не може да последва друго, освен компрометирането ни пред свободния европейски свят и срив на малкото останало доверието към нас. Подобно допущение е удар по принадлежността на страната ни към Европейския съюз и Свободния свят.
Засега няма а и едва ли ще последва някакъв опит прокуратурата да изясни дали е налице престъпление по служба или престъпление против Правосъдието във връзка с противозаконното предаване на Абдуллах Бююк – въпреки, че именно такава е нейната функция. Липсва отчетлива реакция дори в парламентарната опозиция (доколкото такава изобщо съществува), за която прегазването на закона от страна на изпълнителната власт би следвало да е ключов източник на политически позиции. Дали предаването на Бююк ще предизвика реакции от европейските институции предстои да видим. Случаят позволява установяване на нарушение от българска страна на европейското правото и осъждане на страната ни в Съда на Европейския съюз и в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). В контекста на други проблеми във функционирането на правовата държава у нас, особено при задълбочаване на тенденцията към властови произвол и нарушения на основни права, не може да бъде изключена и възможността страната ни да бъде подложена на мерки по чл. 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), позволяващ практическо суспендиране на членството ни в ЕС. Какви ще бъдат последиците от предаването на Абдуллах Бююк впрочем зависи и от реакцията на всеки в България, който споделя демократичните ценности и развитието на България като част от Обединена и Свободна Европа.
