„Приватизация“ на боклука – отнемане на последното препитание за най-бедните
Опитът на държавата да криминализира ровенето по кофите за храна, е удар срещу най-уязвимите членове на обществото, в услуга на едрия бизнес със сметосъбирането, сметоизвозването и сметопреработката на битови отпадъци. Подобен опит е в пряко противоречие с основните начала на българската държавност, която между другото е определена като „социална“.
(15.01.2016) Експерти на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) предлагат с §48 от проекта на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) в чл. 104 (погрешно отбелязан като чл. 133) към ал. 1 да се добави т. 7 (нова), предвиждаща с глоба от 300 до 1'000 лв. да се наказва всяко физическо лице, което „изземва съдържанието, обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/ли запалва съдове за събиране на отпадъци“. Експертите от МОСВ обясняват мярката като такава, която цели „да се спре изсипването и кражбите на отпадъци от кофите“.
„Нашата цел е не да тормозим клошарите – твърдят експертите на МОСВ, а да защитим обществения интерес и да не позволяваме посегателство.“ Не е трудно обаче да бъде проследен частният икономически интерес в предложения законопроект. Още повече, че разхвърлянето на боклуци и повреждането на контейнери за смет се преследва и от сега действащото законодателство. Следователно приемането на чл. 104, ал. 1, т. 7 (нова) е безпредметно – освен ако все пак не се преследват именно бедните хора, които търсят храна в боклука и които до този момент не са преследвани заради тези свои деяния.
Най-ясно този икономически интерес може да се проследи от позицията на Тодор Бургуджиев (изпълнителен директор на „Екопак България“ АД), изразена по повод скорошните еквивалентни усилия на Столична община (общински съветник Лорита Радева от ГЕРБ) да обслужи търговските му интереси, като предвиди глоби за ровене в контейнерите за боклук на територията на Столична община. „Това е нашият бизнес – заявява Бургуджиев. Друг въпрос е социалният елемент. Това, че някой няма какво да яде, не е наш проблем, а проблем на социалното министерство и на социалните институции“. Според него изхранването на най-бедните хора от боклука е „кражба“.
Чл. 194, ал. 1 от Наказателният кодекс (НК) определя като „кражба“ деяние, което включва „отнемане на чужда вещ от владението на другиго без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъде присвоена“. В случая с боклуците вещта не се отнема от владението на нейния собственик, защото той сам е прекратил владението си, като е изоставил вещта в контейнерите за боклук. Ако спорният законопроект се приеме, „изземването на съдържание“ от контейнерите ще стане противозаконно по см. на чл. 104, ал. 1, т. 7 (нова) от ЗУО, но към настоящия момент това не е факт; изказването на Бургуджиев, следователно, на този етап е незаконно – набеждава в престъпление най-бедните хора, които са принудени да се изхранват от боклука. Преамбюлът към българската Конституция определя нашата страна като „демократична, правова и социална държава“. В такава държава частни икономически интереси не би трябвало да надмогват интересите на цялото общество или на компактни групи от него – особено ако последните са уязвими, докарани до ръба, принудени да търсят храна в боклука. „Приватизацията“ на техния последен източник на препитание влиза в противоречие както със социалния принцип, така и с демократичния: гражданите никога не са питани каква е волята им за по-нататъшната съдба на ежедневно изхвърляния от тях боклук. И ако определени бизнес-организации поемат битовата услуга по сметосъбиране, сметоизвозване и сметопреработка, то няма никакво основание заедно с това да придобият и собствеността на боклука, която никой не им е предоставял.
Евгения Ташева, експерт по оползотворяване на отпадъците при Екологично сдружение „За Земята“: „Глобите за ровене в кофите са неприложими на практика в мащабите, в които тази дейност се извършва неформално – става дума за десетки хиляди хора, които се прехранват от това. Вместо да предлага все повече наказателни и ограничаващи мерки, държавата трябва да потърси начин да даде възможност за достойно препитание на хората, които в момента зависят от събирането и предаването на вторични суровини. (...) Предлаганите поправки в закона, предложени от МОСВ, са единствено в услуга на определени бизнес-интереси и в ущърб на други бизнес-интереси, както и в ущърб на най-бедното съсловие от хора, които се занимават със събиране на вторични суровини.“
В много държави – вместо да се подлагат на репресия (и практически да се лишават от последното им средство за препитание и съществуване), най-бедните хора биват въвличани в сметосъбирането, сортирането и рециклирането на отпадъците. По този начин тяхната принуда да оцеляват от боклука се превръща в общественополезна дейност, с която те могат достойно да изкарват прехраната си. Друг е въпросът дали институциите в България са способни да прилагат нормотворческте си правомощия в услуга на цялото общество и с особена грижа към най-уязвимите групи, вместо само в услуга на частни интереси – при това по най-грубия начин, в отрицание на основни правни принципи.
