ВАС обезсмисля случайното разпределяне на делата чрез административни хватки
Обособяването на Трето отделение във ВАС, което да гледа всички административни дела като последна инстанция, бламира случайното разпределяне на делата, което е ключово за гарантиране правото на справедлив и безпристрастен съдебен процес. В предвиденото „супер“ Трето отделение ще влязат до 10-15 „елитни“ съдии, сформиращи до 2-3 петчленни състава – което на практика предизвестява кой ще има „последната дума“ в административния процес.
(28.10.2015) Едно от най-широко споделените разбирания, до които българското общество достигна в публичния дебат за Съдебна реформа, е критичната необходимост от случайно разпределяне на делата между отделните магистрати. Преграждането на всяка възможност да се осигури попадането на конкретно дело в ръцете на конкретен магистрат, в значителна степен прекъсва корупционните връзки в Съдебната система. Отделен магистрат или група от магистрати може да се корумпира и сравнително лесно да изпадне в сенчести зависимости, но това едва ли е възможно за цялата колегия. Защитата, която произтича от случайното разпределяне, става дори по-здрава, ако този принцип се прилага във всяка от инстанциите. Така, дори на първа инстанция делото да попадне в ръцете на предубеден магистрат, втората инстанция ще приложи всичките си правомощия за контрол спрямо недопустимите, неправилни и необосновани решения на долната инстанция. Ако предубеденост бъде допусната на горната инстанция, за нея ще бъде твърде неудобно да влезе в спор с правилните и обосновани решения на колегите от предходната инстанция, които са решили делото съгласно закона, доказателствата и своята непредубедена съвест. Трагедията без съмнение идва тогава, когато може да се осигури разпределяне на делото в корумпирани ръце последователно на всички инстанции и особено на последната, която произнася окончателно решение по правния спор.
На 19.10.2015 г. Пленумът на Върховния административен съд (ВАС) с 48 гласа „за“ и 31 „против“ взе решение да бъде сформирана специална Трета колегия, която ще се произнася само като последна инстанция. Това означава, че всяко административно дело (което по дефиниция следва да защити гражданите и техните организации срещу административния произвол на държавната власт), вместо да бъде възложено на последна инстанция от случайно подбран състав от всичките върховни административни съдии (наброяващи около 80 магистрати), ще се възложи на състав, подбран само от новосформираната Трета колегия (която ще наброява до 10-15 „елитни“ магистрати, сформиращи до 2-3 петчленни състава за окончателните произнасяния като Касационна инстанция).
Решението на Пленума на ВАС идва само 19 дни след като за цялата Съдебна система най-после беше въведен в експлоатация новият софтуер за случайно разпределение на делата, който – след серия от брутални скандали, за които писахме не веднъж – е значително по-надежден и в голяма степен препятства грубото и непроследимо „манипулиране“ на резултатите при случайното разпределяне. „Съвпадението между внедряването на новата система във ВАС и скоростното приемане на решение, с което касационните дела се концентрират в ръцете само на 10 съдии от ВАС, буди подозрение, че това е опит за овладяване на случайния подбор в петчленните състави, които ще се произнасят като последна инстанция“ – четем в специализирания web-сайт „Съдебни репортажи“.
Първи официалната си позиция против спорното решение заяви Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) в своя Декларация от 23.10.2015 г. в която адвокатите „категорично се противопоставя[т] на приетото от Пленума на ВАС решение за образуване на Трета колегия (...), която да се занимава с разглеждане на касационни производства“. От ВАдвС констатират нарушението на чл. 121 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), изразяващо се в отказ компетентните органи и институции да бъдат предварително запознати с предложението и да им се даде възможност да изразят своето становище по него. „По този начин се минира не само Стратегията за съдебна реформа, която ние сме одобрили и обществото очаква да бъде извършена – пишат от ВАдвС, – но и принципът на случайно разпределение на делата, като се ограничава броят на съдиите, които могат да гледат тези производства. Неприлагането на този принцип е посегателство върху правото на справедлив процес и компрометира доверието в Правосъдието.“
Със своя Декларация от 26.10.2015 г. против спорното нововъведение се изказа и Съюзът на съдиите в България (ССБ), явяващ се най-голямата и авторитетна организация на българските съдии: „С решението на Пленума се прави неудачен опит да се отговори на критиките към ръководството на ВАС относно начина на формиране на петчленните състави. (...) Приетото решение е в нарушение на целта на закона и е в разрез с приетата Стратегия за съдебна реформа. То надхвърля правомощието на Пленумите на върховните съдилища да определят специализацията на колегиите и отделенията по материя, и позволява само малка част от съдиите във ВАС да постановяват окончателните съдебни актове по най-важните административни дела в държавата – отбелязват от ССБ. – По този начин изцяло се компрометира и принципът на случайното разпределение на делата, в чийто обхват трябва да се включват всички съдии в пределите на приетата специализация, без специализацията да се нарушава. Създава се несъобразена с Конституцията и със ЗСВ двустепенна структура на ВАС, при която малка част от върховните съдии ще са с особена по-висша компетентност от останалите върховни съдии, без да са избрани от Висшия съдебен съвет по уредени в Конституцията и закона критерии.“
В свое Писмо от 27.10.2015 г. против решението на Пленума на ВАС се изказа и министърът на правосъдието Христо Иванов: „Избраният подход за разрешаване на този несъмнено важен проблем повдига много въпроси. От една страна, е съмнително дали подобно вътрешно преструктуриране на ВАС, което въвежда инстанционна йерархичност сред съдиите от един съд, може да стане с решение на Пленума. От друга, (...) избраният модел отново не дава удовлетворително решение на централния проблем: случайността при разпределяне на делата. Твърде ограниченият брой съдии, които по силата на решението на Пленума ще се сдобият с изключителното правомощие да решават делата на последна инстанция, в значителна степен възпрепятства възможността да се говори за случайност при разпределението. Избраният от ВАС подход рискува да влезе в дисонанс и с усилията на ВСС, с които той най-сетне прави необходимото да бъде създаден и въведен софтуер за случайно разпределение на делата, обезпечен с гаранции против манипулации.“
