В България един човек не е достатъчен: Главен прокурор vs Правосъден министър
Прокуратурата се самосезира светкавично, възприемайки като „законен повод“ (в нарушение на НПК) една анонимна и неподкрепена с нищо вестникарска публикация, и започна проверка срещу министъра на правосъдието Христо Иванов за „престъпления по служба, сключване на явно неизгодни сделки и безстопанственост“ (на обща стойност 5'556 лв.). Разбира се, акцията беше огласена по възможно най-шумния начин.
(11.07.2015) Около месец май 2015 г. в общественото пространство придоби популярност изказването на бившия правосъден министър на Румъния и настоящ европейски народен представител Моника Маковей, която отправи своето недвусмислено послание към България: „Трябва ви един човек с власт, който иска реформата“. Изказването беше поставено като контратеза на набиращите скорост по онова време популистки намерения Конституцията да бъде променена с цел извършването на Съдебна реформа (общо взето без сериозно да се обсъжда в какво конкретно ще се изразява тази реформа). „Промяната на законите и на Конституцията бави битката с корупцията – беше категорична Маковей. – Важни са хората. Не ви трябват промени в законите, за да разследвате сериозна организирана престъпност, просто трябва да го направите. Нека прокурорите не чакат политиците да кажат „давайте“. Защото те няма да го направят. (...) За да се справите с корупцията, е нужен един силен политик, който да иска такава промяна“.
Ще бъде пресилено, ако твърдим, че действащият понастоящем министър на правосъдието Христо Иванов е „силният политик“ от изказванията на Маковей. Няма обаче да сгрешим, ако признаем, че той за пръв път от много време насам си позволи да назове в ресорното му министерство някои от ключовите проблеми, преграждащи вече трето десетилетие възможността в България да се утвърди Върховенството на закона чрез ефективна, безпристрастна и справедлива Съдебна система. Подобно назоваване на публично известни проблеми може би не изисква особена прозорливост и не представлява голям подвиг, но със сигурност е рядкост за българския политически елит и поради тази причина си струва да бъде отбелязано. Още повече, че дори само произнасянето на глас на имената на някои от ключовите проблеми в Правосъдието впрегна добре известни групи в Съдебната система и в политико-икономическия елит на страната срещу идеите на министъра, противопоставяйки се с всички възможни средства на каквито и да било разговори за реформа – едва ли не българското Правосъдие е образец и в него няма какво да се реформира!
Повод за настоящия материал – може би не „законен повод“ по смисъла на чл. 208 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – е публикацията „Корупция в Министерството на правосъдието“ във в. Труд от 07.07.2015 г., публикувана в 09:13 ч. от... несъществуващия за вестникарската редакционна колегия журналист Калоян Стоев. Единственият известен колега с такова име работи за новинарските емисии на Нова телевизия и към момента на публикацията е на море, респективно нито преди, нито сега е писал за в. Труд, а още по-малко – мистериозната статия, цитирана по-горе. С други думи, статията от в. Труд е анонимна. Следователно тази статия не може да бъде „законен повод за започване на разследване“, тъй като чл. 209, ал. 1 от НПК забранява това: „анонимните съобщения [за извършено престъпление] не са законен повод за започване на разследване“. Не така обаче стоят нещата за Прокуратурата.
На основание именно тази анонимна статия Софийска градска прокуратура (СГП) реши да се самосезира, като възложи на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерството на вътрешните работи (МВР) да извърши на проверка в правосъдното министерство за „престъпления по служба, сключване на явно неизгодни сделки и безстопанственост“ във връзка с възлагане по граждански договор за абонаментно сервизно обслужване и профилактика на климатизатори, по който евентуално е нанесена щета с прогнозна стойност (по данни от статията във в. Труд) в размер 5'556 лв. Мълниеносната реакция на Прокуратурата е впечатляваща – тя се самосезира (и обявява достатъчно гръмко това, че да не остане някой неразбрал) едва няколко часа след публикацията във в. Труд и в изпълнение тъкмо на това, за което нейният „невидим“ автор призовава. Ето защо голяма част от българското общество разпознава в тази статия и в последвалата светкавична реакция на Прокуратурата „активно мероприятие“* срещу опитите на министър Иванов да говори за Съдебна реформа.
Освен от нахалните и неподкрепени с нищо констатации в самата публикация, превърнала се в „законен повод“ за Прокуратурата, поръчковият и тенденциозен характер на статията прозира и от цялостното „журналистическо творчество“ на митичния (несъществуващ) журналист Калоян Стоев. Видно от страниците на в. Труд, колегата Стоев има общо 5 публикации, като 4 от тях са насочени персонално срещу министър Иванов и неговите усилия във връзка със Съдебната реформа: цитираната по-горе „Корупция в Министерството на правосъдието“ (от 07.07.2015 г.) и предходните „Плакатна реформа на министър Иванов: Вторият ешелон на „Протестна мрежа“ избутан напред да брани провала на колегата“ (от 29.06.2015 г.), „Нагъл опит на Христо Иванов да уреди „гражданския сектор“ с власт и пари от данъкоплатеца: Лобизъм срещу демокрацията“ (от 10.06.2015 г.) и „НПО-та и адвокати със солидни интереси пишат законите на Христо Иванов“ (от 02.06.2015 г.). Единствената публикация на малко по-различна тематика е със заглавие „Време е длъжникът TV7 ЕАД да върне милионите, получени от КТБ“ (от 30.04.2015 г.) – вероятно с цел да бъде създадена подходяща легенда** на митичния „журналист“ за предстоящото „активно мероприятие“.
Писането на клеветнически дописки по дребнави въпроси (5'556 лв.) с очевидната цел да бъдат компрометирани принципно смислените намерения за осъществяване на Съдебна реформа, не представлява новост. Не представлява новост и това, че такива бдителни „журналисти“ като псевдо Калоян Стоев старателно заобикалят масивните престъпни тумори, разпрострели своите метастази на организирана политическа и икономическа корупция във всички сфери на нашето общество. Но именно последното – водещо до пълно единомислие и срастване между задкулисен елит, зависими магистрати и поръчкови медии, и даващо възможнст за една такава светкавичната „екипна“ реакция на Прокуратурата заради един очевиден вестникарски пасквил – издава отчайващата неприложимост на рецептата на Моника Маковей „един човек с власт“ да пожелае Реформата и да поведе борбата на България срещу висшата организирана престъпност. Особено когато последната притежава почти целия държавен и обществен апарат, такава борба не може да се осъществи от един човек, но може да се започне от него – дори само заради неговите колебливи назовавания на проблема. Добрата новина – въпреки всичко казано дотук, е, че българският народ все по-масово и все по-ясно разпознава този проблем.
____________
* активно мероприятие – израз от силовите ведомства; операция срещу набелязаните лица или групи, свързана с тактическо и силово засягане на тяхната сфера, като операцията е прикрита под привидно други цели, за да се постигне действителната цел в условията на конспиративност, без да бъде разкривана
** легенда – израз от специалните служби; изграждане на недействителен образ на оперативния работник (чрез изказване на мнения, демонстриране на поведение, определен начин на живот и др.) с цел да се впише в средата на набелязаните лица или групи, да бъде припознат от тях като „свой“ и да получи определени нива на доверие и достъп
