Държавната власт пази в тайна самоличността на лицата в свои незаконни органи
В нарушение на Конституцията и практиката на Конституционния съд, включително в нарушение и на своята собствена задължителна практика по предходни дела, ВАС отказва да разкрие лицата, работили в „митичния“ държавен орган ЕОУПБ (създаден без законова уредба за това) към някогашното Министерство на икономиката и енергетиката. Защо ли?
(26.06.2015) Видно от официалната web-страница на действалото по онова време Министерство на икономиката и енергетиката (МИЕ), „от 01.03.2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства (ЕОУПБ) в страната“, натоварен с „дейности по предоставяне на права за търсене, проучване и добив на подземни богатства“ – което трябва да способства „за установяване на обща практика по провеждането на процедури и предоставяне на права“, и се очаква да осигури „повече прозрачност, ясни правила и намалява времетраенето за отделните процедури“. Именно с тази цел – осигуряването на повече прозрачност и яснота – гражданинът Роман Кендеров подава Заявление с вх.№94-Р-184 от 30.10.2013 г. по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) с искане МИЕ (днес вече обособено като две отделни министерства с ресори „икономика“ и „енергетика“) да предостави достъп до обществена информация за това кои са физическите лица, влизащи в състава на загадъчния ЕОУПБ и какви длъжности заемат. Със своя Заповед №РД-16-1591 от 13.11.2013 г., тогавашният главен секретар на Министерството постановява отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, тъй като същата според него... „представлява защитени лични данни“ (!).
Заповедта е постановена в противоречие с принципите на демокрацията и правовата държава, и в нарушение на трайно установената съдебна практика. Гражданинът Кендеров обжалва постановения от МИЕ отказ пред Административен съд София-град (АССГ), с мотива, че „личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица“ (Конституционно решение №4 от 26.03.2012 г. по к.д.№14 от 2011 г.), и, че е недопустимо да съществуват анонимни държавни органи, поради което е налице „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на §1, т. 6 от Допълнителната разпоредба (ДР) към ЗДОИ – тъй като в случая „чрез исканата информация се цели (...) повишаване на прозрачността и отчетността“ на съответния държавен орган. Председателстваният от административен съдия Бранимира Митушева 24-ти съдебен състав на II отделение при АССГ постановява Решение №3395 от 21.05.2014 г. по образуваното адм.д.№12163 от 2013 г., с което оставя без уважение жалбата на Кендеров и потвърждава отказа от предоставяне на достъп до обществена информация. Според административните съдии от АССГ, „информацията, представляваща лични данни, е изцяло изключена от приложното поле на ЗДОИ, а достъпа до нея се осъществява при условията и по реда на ЗЗЛД“. Това схващане – както ще проследим подробно по-долу – е в абсолютно противоречие както с правовия ред, така и с утвърдената съдебна практика.
Гражданинът не се отказва и в законоустановения срок подава касационна жалба против решението на АССГ пред Върховния административен съд (ВАС). Прокурорът от Върховната административна прокуратура (ВАП) дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Със своето окончателно Решение №6453 от 02.06.2015 г. по образуваното адм.д.№9481 от 2014 г., председателстваното от върховен административен съдия Диана Добрева V отд. при ВАС (при членове върховните административни съди Виолета Главинова (докладчик) и Еманоил Митев) отхвърля касационната жалба и оставя обжалваното решение в сила, със следните, доста постни и абсурдни мотиви: „В конкретния случай в съответствие с дадените в ЗДОИ дефиниции на „обществена официална информация“ и „обществена служебна информация“, информацията, свързана с имената и длъжностите на лицата, включени в ЕОУПБ, представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, но предвид съдържанието на търсената информация, касаеща лични данни на тези лица, тя няма характеристиката на обществена информация, която да може да бъде предоставяна по реда и при условията на ЗДОИ. Правилни са и изводите на Административния [първоинстанционен] съд, че в разглеждания казус не е налице „обществен интерес“ от получаването на така формулираната информация, която Кендеров търси. Защитата на личните данни, нормативно уредена в специалния Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), преодолява правото на достъп до обществена информация (чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ)“. Казано с други думи, на българския народ се отрича правото да знае кой го управлява и по този начин се формират анонимни и тайни органи на държавна власт.
Цитираните съдебни решения влизат в крещящо противоречие с принципите на правовата държава и с трайно установената съдебна практика, според които не представляват защитени лични данни и поради надделяващ обществен интерес правото на обществен достъп надделява, когато се иска следната информация за висши държавни служители: техните имена (Решение №240 от 09.01.2008 г. по адм.д.№6700 от 2007 г. на V отд. при ВАС), брой, цел и продължителност на техните служебни пътувания (Решение №3101 от 23.03.2006 г. по адм.д.№8452 от 2005 г. V отд. при ВАС), придобито от тях образование и квалификация (Решение №9486 от 04.10.2006 г. по адм.д.№3505 от 2006 г. на 5-членен състав при ВАС), придобит от тях трудов стаж и професионален опит (Решение №8572 от 14.06.2012 г. по адм.д.№4051 от 2012 г. на 5-членен състав при ВАС), получавани от тях основни трудови възнаграждения (Решение №1051 от 29.01.2015 г. по адм.д.№1270 от 2014 г. на VII отд. при ВАС, Решение №3872 от 19.03.2014 г. по адм.д.№6575 от 2013 на VII отд. при ВАС), брой и цели на техните посещения в определени служебни институции (Решение №8987 от 27.06.2014 г. по адм.д.№2078 от 2014 г. на VII отд. при ВАС), членството в помощни органи на властта (Решение №13502 от 29.10.2012 по адм.д.№8102 от 2011 г. на V отд. при ВАС), подадени от тях декларации като експерти по ОВОС (Решение №2910 от 20.03.2006 г. по адм.д.№10371 от 2005 г. на V отд. при ВАС), получавани от магистратите подаръци (Решение №10398 от 10.07.2013 г. по адм.д.№2551 от 2013 г. на V отд. при ВАС и потвърдено с Решение №16380 от 10.12.2013 г. по адм.д.№13425 от 2013 г. на 5-членен състав при ВАС), брой постановени от магистратите актове и получени атестации (Решение №5400 от 13.05.2015 г. по адм.д.№9195 от 2014 г. на V отд. при ВАС), забавени от магистратите дела (Решение №132 от 07.01.2014 г. по адм.д.№11045 от 2013 г. на VII отд. при ВАС), имена на прокурорските помощници (Решение №14701 от 08.12.2014 г. по адм.д.№6440 от 2014 г. на V отд. при ВАС) и мн. др.
В постановяването на част от цитираните по-горе съдебни решения, утвърждаващи стандартите за демокрация и прозрачност в нашата страна, са участвали лично някои от същите магистрати, които днес отстъпват от собствените си стандарти и потвърждават отказа на властта да разкрие имената и длъжностите на служителите в ЕОУПБ. В свое решение от 2012 г. например двама от тримата върховни административни съдии на същото V отд. при ВАС приемат съвсем изрично във връзка с искан достъп до обществена информация за имената на лицата в друг държавен орган, че „имената и заеманата длъжност не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Нещо повече – заеманата длъжноста е факт, който обикновено е поместен в електронната страница на всяко едно министерство, поради което е и обществено известен. При това членството в орган, осъществяващ държавната политика, не може да се реализира чрез анонимното упражняване на властта.“ На фона на това демонстрираната в цитираното по-горе Решение №6453 от 02.06.2015 г. неспособност на върховните административни съдии да се придържат към установените от тях самите стандарти, е втрещяваща. Нещо повече – в подкрепа на правото на обществото да знае кой го управлява се е произнасял не веднъж и Конституционният съд (КС), според който „правото на всеки да търси, получава и разпространява информация може да се ограничава само по изключение, като политиците и държавните служители са длъжни да търпят критика в по-голяма степен от частните лица“ (Конституционно решение №7 от 04.06.1996 г. по к.д.№1 от 1996 г.) и „защитата на личните им данни [на лицата, упражняващи държавна власт] е много по-занижена от тази на обикновените граждани“ (Конституционно решение №4 от 26.03.2012 г. по к.д.№14 от 2011 г.). На тези констатации на КС многократно се позовават в своите мотиви при постановяване на своите решения и върховните административни съдии във връзка с осигуряването на достъп до обществена информация.
Съгласно българската Конституция „подземните богатства са изключителна държавна собственост“ (чл. 18, ал. 1) и „Република България осигурява (...) разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната“ (чл. 15). Следователно управлението на природните богатства е изключителна функция на държавата. На следващо място, „цялата държавна власт произтича от народа“ и „се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция“ (чл. 1, ал. 2). Никъде в българското законодателство не се предвижда създаването на ЕОУПБ – следователно този орган по същността си е противен на установения в България конституционен ред. „След като властта произтича изцяло от народа, а всеки гражданин е съставна част от народа – разсъждава адв. Александър Кашъмов, работещ по случая, – не става ясно какво е смутило магистратите от въпроса за самоличността на лицата, които влизат в състава на въпросния орган. Информация за съществуването му е публикувана на internet-страницата на министерството и толкова по-странно е какъв е този загадъчен, митичен и същевременно – анонимен орган.“ Адв. Кашъмов достига до категоричния извод, че „съдебната и изпълнителната власт [в цитирания случай] си стиснаха ръцете, за да скрият от гражданите информация, която им се дължи по Конституция и закон; информация, която е елементарна и не би засегнала никакви защитени интереси, в това число „лични данни“. Така и не става ясно какво се крие, но нещо явно се крие – от гражданите, от тяхното мнение и техния избор.“
Тъй като съществуването и функционирането на ЕОУПБ не са предвидени в никой нормативен акт, за съществуването на този извън-законен държавен орган научаваме единствено от официалната web-страница на МИЕ (сега ресорът е прехвърлен към МЕ). От оскъдните податки в internet научаваме, че „митичният“ ЕОУПБ през 2011 г. е започнал работа по 1'100 преписки за предоставяне на концесии и към края на следващата година са му останали около 100 процедури за търг или конкурс. ЕОУПБ явно е ефективен, макар да е непроницаемо анонимен. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите за проучване и добив на подземни богатства съставлява внушителен финансов интерес, е стряскащо, че главният секретар на МИЕ и посочените по-горе административни съдии (чиято самоличност е публична), укриват от обикновения гражданин Роман Кендеров (чиято самоличност очевидно също е публична) имената и длъжностите на лица, в чиито ръце са поверени решенията за милиарди левове – в интерес или във вреда на целокупния български народ.
