Цветанов би бил виновен за подслушване, само ако е извършено във военно време
Тихомълком законодателната власт промени ЗМВР по начин, довеждащ до абсурдна правна конструкция, съгласно която бившият министър на правосъдието Цветан Цветанов и бившите директори на СДОТО няма как да отговарят наказателно за извършените от тях доказани незаконни подслушвания на висши държавни служители, политици и бизнесмени.
(30.01.2015) През миналото лятото (в бр. 53 на Държавен вестник от 27.06.2014 г.) беше обнародван приетият от ХLIІ Народно събрание (НС) нов Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), който концентрира общественото внимание върху редица противоестествени на правната мисъл нормативни решения, за част от които редакцията на www.Advocati.org тогава писа. В §34 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) към новия ЗМВР между другото беше вмъкната и промяна в чл. 371 буква „в“ от Наказателния кодекс (НК), която според новата си редакция определя като наказателно отговорни държавните служители в МВР за извършването на престъпления по Глава XIII от НК само тогава, „когато са извършени във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната или във връзка с бойни действия“. Промяната звучи резонно и не поражда учудване, като се вземе предвид, че Глава XIII от НК е озаглавена „Военни престъпления“ и е насочена срещу престъпленията против подчинеността и военната чест, отклонението от военна служба, длъжностните престъпления, тези против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба, и други, в т.ч. – престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, или при участие в мисия или операция извън страната, и такива във връзка с военни действия.
В цитираното изреждане по разделите на Глава XIII едва ли прави впечатление за непредубедения читател изразът „длъжностни престъпления“, където чл. 387, ал.ал. 1 и 2 от НК предвиждат наказание за този, „който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задълженията си по служба или превиши властта си и от това произлязат вредни последици“, с квалификация (утежнение) в случай, че „от деянието са настъпили тежки последици или то се извършва системно от началник към подчинен“. Тъкмо по тези текстове във вр. с чл. 285 от НК за „допустителство“ беше привлечен към наказателна отговорност бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, станал известен с използване на ресурси от системата на МВР за повсеместно подслушване на политици, общественици и хора от бизнеса по време на първия кабинет Борисов. Към наказателна отговорност по същите текстове бяха привлечени и Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов (бившите директори на вече несъществуващата Специализирана дирекция „Оперативни технически операции“ (СДОТО) към МВР). Обвинителният акт срещу четиримата беше внесен в Софийския градски съд (СГС) на 03.02.2014 г. и разпределен на председателствания от градски съдия Петър Гунчев 30-ти съдебен състав.
5 месеца след внасяне на обвинителния акт срещу Цветанов и тримата бивши директори на СДОТО, Законодателят определи държавните служители от МВР да отговарят за деяния по Глава XIII само, ако са ги извършили във военно време. Изменението по чл. 371, буква „в“ от НК е мотивирано с цел привеждане на наказателното законодателство в съответствие с осъществената през 2006 г. девоенизация на системата на МВР. Това означава, че съдът трябва в изпълнение на своето задължение по чл. 301, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) да установи „съставлява ли деянието престъпление и [каква е] правната му квалификация“, респективно – да приложи общата квалификация за длъжностно престъпление по чл. 282, ал.ал. 1 и 2 от Глава VIII от НК „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“. Цитираната разпоредба е идентична на хипотезите по чл. 387, ал.ал. 1 и 2 от НК, по които е внесеното обвинение срещу Цветанов. Разлика представлява формулираната специална цел по чл. 282, ал. 1 от НК – изискваща деянието да е извършено „с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда“ или специалното качество на дееца по чл. 282, ал. 2 от НК – изискваща деянието да е извършено „от лице, което заема отговорно служебно положение“. Това обаче не води до отпадане на престъпния характер на извършеното, нито до отпадане на наказателната отговорност.
При нормални обстоятелства приетото изменение по НК не би съставлявало някакво усложнение и делото трябва да продължи без колебания своето по-нататъшно развитие. От една страна прокуратурата би могла да коригира квалификацията на обвинението, а от друга страна – наказателният съд е длъжен да приложи чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК и сам да квалифицира деянието съгласно нововъзникналите обстоятелства. В случая твърдението, че е налице „по-благоприятен закон“, е неприложимо – тъй като деянието съставлява престъпление и се наказва с еднаква строгост и във война, и в мирно време. Въпреки това наблюдаващите прокурори Чавдар Ангелов и Венцислав Андреев от Софийска градска прокуратура (СГП) не повдигнаха въпроса за промяна в квалификацията на деянието в съдебното заседание от началото на месец октомври 2014 г., а поискаха отлагане за събиране на нови доказателства. Едва сега, на 29.01.2015 г., при произнасяне на заключителните пледоарии, наблюдаващите прокурори изведнъж се сетиха, че обвинителният акт е базиран на неактуален законов текст и заявиха, че на това основание не поддържат обвинението. Очевидно главният прокурор Сотир Цацаров е съгласен със становището им – на журналистически въпрос той отговаря, че „няма възможност (...) на базата на тези обвинения и на базата на тази фактическа обстановка, която е формулирана в обвинителен акт, да бъде търсен механизъм за изменение на обвинението или за обвинение за друго близко престъпление. (...) Прокуратурата не е имала каквато и да е друга възможност – законосъобразна – освен да не поддържа обвинението, защото междувременно парламентът е приел по-благоприятен наказателен закон“. Това, в което трябва да ни убеди главният прокурор, е, че Цветанов би бил виновен за допуснатото от него незаконно подслушване, само ако е извършено във военно време.
