КФН като лост срещу свободата на словото, вместо да назове истинските проблми
КФН не само налага съмнителни относно тяхната правомерност максимални санкции на медии с локално значение, прекомерният размер на които санкции поставя под въпрос по-нататъшното съществуване на тези медии. Но най-впечатляващо от въпросните наказателни постановления е това, че КФН си позволява да посочи в тях други медии, които според нея са „пример“ за „правилно“ отразяване на повдигнатите проблеми.
(20.01.2015) В суматохата около новогодишните празници Комисията за финансов надзор (КФН) наложи на „Икономедиа“ АД имуществена санкция в максималния размер от 100 хил. лв. – заради статията „Паниката е по-голяма от проблема“ във в. „Капитал“ от 27.06.2014 г. с подзаглавие „Атаката се пренесе и към ПИБ, но държавата реагира бързо и обяви пълна финансова подкрепа“. КФН наложи и две персонални глоби от по 5 хил. лв. заради отказа на журналисти от в. „Капитал“ да разкрият своите източници във връзка със статията „На косъм от изкуствена катастрофа“ от 04.07.2014 г. с подзаглавие „Как БНБ, правителството, ДПС, ГЕРБ и Първа инвестиционна за малко да наложат „банкова ваканция“ за неопределен период“. С още една санкция от 50 хил. лв. – заради публикации в изданието „Капитал Дейли“ относно Общото събрание на акционерите в „Софарма трейдинг“ АД, което планира да разпредели дивиденти от 6,6 млн. лв. за 2013 г. – общият размер на санкциите срещу „Икономедиа“ АД за допусната от нейните издания „пазарна манипулация“ възлиза на 160 хил. лв.
От последните няколко дни обаче нашумя дори още по-абсурден случай, при който КФН наложи максималната възможна санкция от 100 хил. лв. и на „Алпико пъблишинг“ ЕООД – издател на регионалния врачански сайт с локално значение www.Zovnews.com – заради статията „И ПИБ пред фалит?“ (прегледана от има-няма 800 потребители). Впечатляващо в конкретния случай е обстоятелството, че КФН дава като „образцов“ пример за начина, по който трябва да се отразява темата, публикациите на Агенция „ПИК“, от които именно врачанското издание е преписало голяма част от своята дописка. Вероятно съвсем скоро ще станем свидетели и на още подобни действия от страна на КФН, тъй като в момента текат проверки и срещу online-изданията www.Mediapool.bg и www.Bivol.bg – които също се осмеляват да споделят в общественото пространство информация относно „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ).
Чл.чл. 39, 40 и 41 от българската Конституция прогласяват правото на изразяване на мнение и свободата на словото, забраната за цензура в печата и другите средства за масова информация, и правото на всеки да търси, да получава и да разпространява информация. Аналогични разрешения намираме в чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС) и в чл. 11, ал. 1 от Хартата на основните права в Европейския съюз (ХОПЕС). В контекста на тези разпоредби Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установил трайна и еднозначна практика, според която „ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение“ (из Решение на ЕСПЧ по Жалба №30002 от 2008 г. „Affaire Martin et Autres c. France“).
Ограничаване на цитираните права е допустимо само по чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и по чл. 41, ал. 1, хипотеза втора от Конституцията – при накърняване правата и доброто име на другиго; при призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, разпалване на вражда или насилие над личността; при конфискация въз основа на акт, издаден от съдебната власт; при застрашаване на националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. Очевидно в случая не може да става дума за народно здраве и морал, нито за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, разпалване на вражда или насилие над личността. Също така не може да става дума за конфискация, наложена от съдебната власт (КФН не представлява никаква съдебна власт). Ако КФН твърди, че с интересуващите ни публикации е допуснато накърняване правата и доброто име на другиго (например на ПИБ), трябва да посочи конкретните неверни клевети и да обясни каква е причината в аналогични случаи като този с Корпоративна търговска банка (КТБ) да запази абсолютно мълчание. Ако е налице застрашаване на националната сигурност и обществения ред – тогава всичките мрачни прогнози на атакуваните медии може и да се окажат истина – при положение, че банковата ни система е толкова нестабилна и податлива на (иначе абсолютно неистинни и клеветни?) публикации.
По-конкретно, Законът срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти (ЗПЗФИ) установява значително по-ограничителни правила за получаването, използването и разпространяването на информация – въпреки очевидните му противоречия с Конституцията, ЕКПЧОС и ХОПЕС. Чл. 8, ал. 1 и чл. 9, т.т. 1 и 2 от ЗПЗФИ забраняват на лице, което е придобило въз основа на служебното си положение вътрешна информация на издател на финансови инструменти, да използва тази информация, като придобие или прехвърли финансовите инструменти; да разкрива информацията на трети лица; да препоръчва въз основа на тази информация трети лица да придобият или прехвърлят финансови инструменти. Чл. 10, ал. 1 от ЗПЗФИ разпростира действието на цитираните разпоредби и върху всяко друго лице, което е придобило вътрешна информация – ако знае или е длъжно да знае, че тази информация е вътрешна. Именно в това се изразява „вината“ на журналистите, които превръщат в публично достояние получената вътрешна информация; а като запазват тайната на своите източници, те преграждат и възможността да бъде търсена отговорност от тях, за това, че са разкрили притежаваната от тях служебна (вътрешна) информация. На това място обаче е важно да се отбележи чл. 1, ал. 2 от ЗПЗФИ, който определя като злоупотреба „търговията с вътрешна информация“, а не простото й съобщаване. Доколкото КФН не навежда доказателства за това, че огласената от журналистите информация е „изтъргувана“, издадените наказателни постановления се явяват лишени от принципната основа, върху която ги поставя ЗПЗФИ (отделно от противоречието с цитираните по-горе норми от Конституцията, ЕКПЧОС и ХОПЕС).
На следващо място, чл. 11 от ЗПЗФИ забранява „манипулирането на пазара на финансови инструменти“, което според чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ означава „разпространяване чрез средствата за масово осведомяване (...) на информация, която създава или може да създаде невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини“. Ал. 2, т. 3 от същата разпоредба определя като „манипулативно“ действие, включващо „изразяването на мнение за финансови инструменти или за техния емитент чрез средствата за масово осведомяване (...), когато предварително са открити позиции по тези финансови инструменти и впоследствие се извлича полза от влиянието на изразеното мнение върху цената [им] (...), без да е оповестен публично този конфликт на интереси“. С други думи – за да е налице нарушение по ЗПЗФИ от страна на санкционираните медии, изразяващо се в допусната/предизвикана от тях манипулация на пазара на финансови инструменти, трябва да има невярна, подвеждаща или заблуждаваща информация (а), или такава информация, която способства за извличането на полза (б). КФН не навежда съображения нито за едното, нито за другото – което още веднъж поставя под съмнение правната стойност на разглежданите наказателни постановления.
Интерес представлява още един момент от поведението на КФН, разкрит от адв. Александър Кашъмов (специалист в областта на достъпа до обществена информация): „Медии, свързани с кръга около Делян Пеевски, бяха изключително гласовити преди и по време на кризата с КТБ, но не сме виждали по никакъв начин да бъдат санкционирани. Така че има нещо очевидно тенденциозно и едностранчиво.“ На този въпрос председателят на КФН Стоян Мавродиев отговаря задочно в телевизионния ефир, като изтъква, че „в КФН работят по сигнали“, а по въпроса за КТБ нямало постъпили такива. Очевидно председателят Мавродиев бърка КФН в качеството й на орган на изпълнителната власт с институцията на Съда, който наистина не може и не трябва да действа по своя собствена инициатива. Съдът като правораздавателен орган е овластен да реши по окончателен и недвусмислен начин един спор. Ако Съдът взема самостоятелни решения за това да се намесва в съществуващите или възможни спорове, то още с встъпването си в спора (още с решението да встъпи в спора) той до голяма степен ще е загубил своята безпристрастност. Ето защо всички юристи-първокурсници се запознават с принципа, че съдът правораздава след като бъде сезиран (от гражданския ищец, от частния тъжител или от прокурора), но никога не се самосезира – и това е необходимо в интерес на правосъдието. Не така стоят обаче нещата в изпълнителната власт, където без съмнение се намира и КФН.
Чл. 41, ал. 2 от ЗПЗФИ препраща във връзка с преследването на административните нарушения към Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В ЗАНН няма нито един текст, ограничаващ административнонаказващия орган да действа само и единствено на базата на постъпили сигнали. В Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) единственото място, където се среща понятието „сигнал“, е в чл. 18, ал. 1, т. 5, която дава право на Комисията, нейните органи и длъжностни лица, с оглед на възложените им задачи, „да изискват от трети лица сведения, документи, включително и заверени копия от документи, извлечения по сметки и други данни, необходими за извършване на насрещните проверки и/ли във връзка със сигнали, жалби или искания, включително от органи на други държави, осъществяващи финансов надзор“. Изразът „да изискват“ визира именно служебното начало, което позволява на изпълнителната власт да се самосезира (за разлика от Съда). Изразът „има данни“ от своя страна визира неограничено широкия обем от възможни източници, от Комисията може да черпи сведения за да изпълни предходното си правомощие – да се самосезира. Очевидно отказът на КФН да направи това през лятото на 2014 г., когато цитираните от адв. Кашъмов медии разтърсиха цялото българско общество във връзка с КТБ, не е поради липсата на сигнал, а поради други (неназовани) причини.
Още по-категоричен е Административнопроцесуалният кодекс (АПК), който се прилага субсидиарно наред със ЗАНН, ЗПЗФИ и ЗКФН – доколкото в цитираните специални закони не е посочено друго. Както проследихме, в специалните закони няма изричен текст, който да указва кога и при какви условия КФН трябва да се задейства. Това означава, че трябва да преминем към общите правила за издаване на индивидуални административни актове (каквито се явяват и наказателните постановления на КФН). Чл. 24 от АПК недвусмислено посочва, че „производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган“. В случая „компетентен орган“ е КФН, която очевидно не е проявила дължимата инициатива. Такава инициатива не са проявили и от прокуратурата, и от редица други държавни органи. Това още веднъж показва – както вече не веднъж се изтъква от санкционираните или разследвани медии – че проблемът е системен и КФН в конкретния казус е само проявление на този проблем. Остава да си изясним „кой“ има интерес от това случаят с КТБ да бъде пропуснат, а по отношение на ПИБ да се действа с максималната възможна жестокост?
