За двойния стандарт по отношение Свободата на словото и Правото на изразяване
От последните събития трябва да останем с впечатление, че подигравката например с ислямски светини е „свобода на словото“, докато подигравката с еврейски светини е недопустима проява на антисемитизъм.
(14.01.2015) Терористичният акт от миналата сряда в редакцията на френското сатирично списание „Шарли Ебдо“ (Charlie Hebdo), където намериха смъртта си 12 души, беше определен като удар срещу Свободата на словото и срещу гарантираното от европейската цивилизация Право на изразяване; право на всеки да публикува и разпространява своите възгледи, като ги подлага на обществен дебат без страх от преследване и без възможност за налагане на цензура от една деспотична власт.
Със светкавична скорост в internet започнаха да се разпространяват таговете #JeSuisCHARLIE! (Аз съм Шарли!) и #JeSuisAHMED! (Аз съм Ахмед!) – в израз на съпричастност към избитата редакционна колегия на списанието и към първия загинал в атентата полицай (изповядващ по ирония на съдбата именно религията, „в чиято защита“ се извърши атентатът).
Преди още да се е съвзела от шока, френската и световната общественост беше разтърсена и от втори терористичен акт само два 2 по-късно – този път в магазина за кашер (юдейска ритуална храна) в кв. Порт дьо Венсен в Източен Париж, където бяха убити други 4 души, докато по същото време в печатницата в гр. Дамартен ан Гоел на 40 км. североизточно от френската столица намери смъртта си и още 1 жертва.
След още 2 дни (на 11.01.2015 г.) милиони граждани от цяла Европа се обединиха в своеобразен „Марш на единството“, в който Париж отекна от гласовете за солидарност срещу тероризма и в защита на правото на свободно изразяване, без което европейската демокрация не би била възможна.
Само ден след цитирания апотеоз на признатото и защитавано от европейците свободно слово и право на изразяване, Франция отново приковава общественото внимание с един неочакван инцидент, който по всяка вероятност ще остане незабелязан от повечето медии и няма да получи подобаващо внимание, а още по-малко – обяснение. Пак по ирония на съдбата, сами сатириците от „Шарли Ебдо“ са рисували многократно карикатури на тази тема – като се подиграват с „правото на свободно изразяване“, когато се подиграваме например с ислямските ценности и арабите, на фона на стриктната нетърпимост към сходни подигравки например с юдейските ценности и евреите (заклеймявани като „антисемитизъм“1).
По-конкретно, в резултат от този двоен стандарт днес беше арестуван и привлечен към наказателна отговорност Дийодоне М'бала М'бала (Dieudonné M'bala M'bala) – комик, актьор и политически активист с камерунско-френски произход – по обвинение, че сатиричните му коментари във връзка с атентатите в редакцията на „Шарли Ебдо“ и в магазина за кашер представляват пропагандиране на тероризъм. Като съставомерно за цитираното деяние е определено не-особено художественото изказване на Дийодоне във Facebook, публикувано след като актьорът взе участие в „Марша на единството“: „Какво мога да кажа след този исторически поход... Легендарно! Вълшебен момент, равен на Големия взрив, създал Вселената!... Или, в по-малък мащаб, сравним с коронацията на Версенжеторикс2. Сега съм най-накрая у дома. Що се отнася до мен, да знаете, че днес се чувствам Шарли Кулибали3.“
В условията на плурализъм, свободна съвест и право на изразяване, явяващи се висша ценност на европейската цивилизация и фундамент на демокрацията, проявата на подобен двоен стандарт спрямо обсъжданите теми и застъпваните гледни точки напомня силно някакъв Джордж-Оруеловски „новоговор“, където логическата последователност се изкривява до невъобразими „политически коректни“ конструкции. Ако можем да се шегуваме със светините на исляма и по този начин да ги оскверняваме (от гледна точка на мюсюлманите), то защо да не можем да се шегуваме на същото основание с актуални събития и замесените в тях лица – колкото и трагични, и античовешки да са те? Нима подобна цензура, определяща с какво можем и с какво не можем да се шегуваме, не е отрицание именно на онази свобода на словото, заради която карикатуристите от „Шарли Ебдо“ загубиха живота си? В този ред на мисли ще се въздържим от повдигането и на още по-застрашителни въпроси – като например изричната забрана в законодателството на редица държави под страх от наказателно преследване да се изразява каквото и да било съмнение и дори да се разсъждава критично за факти и обстоятелства, наложени поради някои политически съображения като задължително „ясни“ и „неоспорими“ – какъвто е например официално приетият прочит на Холокоста4.
____________
1 антисемитизъм – за трети път по ирония на съдбата – наложено по политически съображения понятие за всякакъв род нагласи, изказвания и позиции, свързани с или намекващи за ненавист и омраза към евреите; които по своите културно-антропологични особености се явяват идентични с арабите (въпреки упоритите усилия да се разглеждат отделно от тях), което от своя страна обезсмисля понятието, в чието съдържание би трябвало да се включват и останалите семитски народи;
2 Версенжеторикс – известен галски вожд от племето арверни, обединил галските племена през 52 г. преди Христа и водил продължителни войни срещу Юлий Цезар за освобождаването на Галия; разгромен при крепостта Алезия, пленен и отведен в столицата Рим, където през 46 г. преди Христа бива ритуално удушен;
3 днес се чувствам Шарли Кулибали – подигравка с лозунга „Аз съм Шарли!“, с вмъкната фамилията на терориста Амеди Кулибали, съучастник на атентаторите в редакцията на „Шарли Ебдо“, който беше застрелян от полицията на 09.01.2015 г. в еврейския магазин за кашер, след като се барикадира там и уби четирима от заложниците си;
4 Холокост – от гръцки – „всеизгаряне“; целенасочено и планирано унищожаване на евреи по време на Втората световна война, чието оспорване или омаловажаване се преследва като престъпление в Австрия, Белгия, Германия, Израел, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швейцария.
