От днес укриването на осигурителни и здравни вноски над 3'000 лв. е престъпно
До криминализиране отклоняването от внасяне на дължими осигурителни вноски се стигна след натрупването на значителни дефицити в базираната върху принципа на солидарността система за социална сигурност. Сред основните причини за натрупването на тези дефицити е именно значителната несъбираемост на дължимите осигурителните вземания, породени от т.нар. „сива икономика“.
Съгласно влизащата в сила от днес разпоредба на чл. 255б, ал. 1, т.т. 1-5 от НК, „който укрие задължителни осигурителни вноски за ДОО или за ЗО в големи размери, като: 1. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигуреното лице; 2. не подаде декларация; 3. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация; 4. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите; 5. унищожи или укрие в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати; се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 2 хил. лв.“. (Съгласно допълнителната разпоредба на чл. 93, т. 29 от НК, задължителните осигурителни вноски са в „големи размери“, ако надхвърлят 3 хил. лв. – без значение за какъв период се отнасят и дали са дължими за едно или повече лица.)
В чл. 255б, ал. 2 от НК е предвиден квалифициран (утежнен) състав за укриването на задължителни осигурителни вноски, извършено „с участието на орган по приходите или регистриран одитор“ – с наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба до 5 хил. лв., както и лишаване от правото да се заема определена държавна или обществена длъжност, и да се упражнява определена професия или дейност.
Квалифициран състав предвижда и следващата ал. 3 – лишаване от свобода от 2 до 8 години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния – „когато задълженията за задължителни осигурителни вноски (...) са в особено големи размери“. (Съгласно чл. 93, т. 29 от НК, задължителните осигурителни вноски са в „особено големи размери“, ако надхвърлят 12 хил. лв.)
Следващата ал. 4 предвижда привилегирован (по-лек) състав – „ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд задължителните осигурителни вноски (...) бъдат внесени в бюджета заедно с лихвите, наказанието по ал.ал. 1 и 2 е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 500 лв., а по ал. 3 – лишаване от свобода до 3 години и глоба до 1 хил. лв.“.
Интерес представлява ал. 5 от цитираната разпоредба, с която се освобождават от наказателна отговорност работниците и служителите, подлежащи на задължително осигуряване – за извършването на казаните престъпления или за осъществено от тях подбудителство или помагачество (въздействие спрямо работодателя или длъжностно лице с цел мотивирането му да извърши престъплението или пряко съдействие, изразяващо се в улесняване, даване на напътствия и осигуряване на условия за извършване на престъплението).
В своята дългогодишна работа по инкриминиране укриването на осигурителни вноски проф. Христосков многократно акцентира върху един от основните проблеми на осигурителната система – липсата на адекватни и сигурни механизми за повишаване събираемостта на дължимите вноски и за правилно разпределяне на осигурителната тежест в обществото. Проф. Христосков многократно се противопоставя на либералната икономическа политика, насочена към реформи в социалната система преди всичко чрез орязване на разходите – противопоставяйки примера на държави като Австрия, Испания и Португалия, където пенсионната система съставлява 14-15% от брутния вътрешен продукт с тенденция към нарастване, при средни равнища в Европейския съюз (ЕС) от 12,5% и равнища в България до 8-10% (без да се отчита катастрофалната демографска картина в страната ни). На фона на това Националната агенция по приходите (НАП), която е отговорна за събирането на дължимите вноски, няма достатъчно надежден механизъм за установяване размера на дължимостта и за неговото своевременно внасяне – и никое от последните няколко правителства не пожела да предприеме необходимите действия за реформа в тази посока. Резултатът е показателен: осигурителната система е пред колапс заради предизвикания от несъбираемостта огромен дефицит, а либералната политика по намаляване размера на вноските за бизнеса и хвърляне на осигурителната тежест върху цялото население нито доведе до повишаване на приходната част, нито осигури обещавания икономически подем чрез очакваните реинвестиции на освободени средства (които в повечето случаи или се изнасят от страната, или служат за строителството на ненужни и нефункциониращи недвижими активи).
Аналогична на цитираните по-горе норми, насочени към гарантиране събираемостта на осигурителните и здравните вноски, е чл. 255 от НК, с който през 2006 г. беше инкриминирано укриването и неплащането на данъчни задължения – отново с предвидени квалифицирани състави за укриване/неплащане в особено големи размери и за деяния с участието на длъжностни лица, и с привилегирован състав за по-леко наказване при внасяне на дължимия данък до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. Интерес в тази връзка представлява нормата на чл. 255а от НК, която предвижда наказание при опит за укриване и избягване плащането на дължимите данъци „чрез преобразуването на търговско дружество или друго юридическо лице, чрез извършване на сделка с търговско предприятие или чрез извършване на сделка със свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)“. Като се вземе предвид, че масова практика в т.нар. „сива икономика“ е избягването на установяването и плащането не само на данъци, но също така – и на трудови възнаграждения, и съответно на дължимите към тях осигурителни и здравни вноски, считаме, че допълването на чл. 255а в този смисъл е логична стъпка за пресичане на широко разпространилата се практика, подиграваща труда на хиляди български граждани от десетилетия насам.
