Търговското споразумение TTIP между ЕС и САЩ заплашва националния суверенитет
Над 1 млн. европейски граждани подкрепиха подписката срещу Споразумението TTIP, насочено към създаването на най-голямата в света зона за свободна търговия и инвестиции (между САЩ и ЕС), и към овластяване на големи трансгранични компании да задължават националните правителства под страх от осъждане в специални международни търговски арбитражи.
Споразумението TTIP има за цел да създаде най-голямата в света зона за свободна търговия и инвестиции (между САЩ и ЕС, което съставлява почти 50% от световния брутен вътрешен продукт). Заедно със свободата на търговията и инвестициите обаче, Споразумението ще даде възможност на големи трансгранични компании да задължават националните правителства (под страх от осъждане в специални международни търговски арбитражи) да им предоставят безпрепятствен достъп до местните пазари – включително и когато това вреди на локалните икономики и на народите им, и унищожава местния дребен и среден бизнес. Споразумението TTIP позволява на големите компании да оказват натиск срещу всяка страна-членка на ЕС, която би се възпротивила срещу спорни индустриални и търговски практики – каквито са например разпространяването на генномодифицирани организми, добиването на шистов газ чрез хидравлично разбиване (fracking), забраната за използване на растения и животни чрез патентоването им, и други. Споразумението TTIP би лишило националните правителства от техния суверенитет по отношение допускането или забраната на определени продукти и услуги, търговски и индустриални практики на тяхна територия, и би ги лишило от възможностите им да осъществяват политика на подпомагане на своята икономика и покровителстване на местния бизнес в интерес на своите народи.
Ето защо повече от 320 неправителствени организации и внушителен брой активисти от 24 страни-членки на ЕС (сред които и България) обединиха сили в своеобразната Коалиция „STOP TTIP“, и в рамките на Европейската гражданска инициатива за по-малко от 2 месеца активизираха съпротивата на повече от 1 млн. граждани на ЕС срещу подготвяното Споразумение. Съгласно Регламент (ЕС) №211 от 16.02.2011 г. относно Европейската гражданска инициатива, ако петицията бъде подкрепена от толкова много граждани за такъв срок, Европейската комисия (ЕК) се задължава да преразгледа своята позиция и да предизвика изслушване в Европейския парламент (ЕП). В България до момента са събрани малко над 2'700 подписа от необходимите 12'750, за да може да се покрие минимумът от българска страна за придвижване на петицията съгласно правилата на Европейската гражданска инициатива. Ако петицията успее да набере необходимата подкрепа, ще доведе до забавяне утвърждаването на Споразумението TTIP с поне 1 година и ще позволи спорните клаузи в него да бъдат преразгледани в интерес на европейските граждани.
Проф. Саския Сасен (Saskia Sassen) – социолог, съпредседател на Комитета по глобални изследвания към Колумбийския университет в Ню Йорк и водещ учен в областта на глобализацията и урбанистиката – изтъква, че Споразумението TTIP би способствало за създаването на „глобално оперативно пространство, което ще бъде предимство за мултинационалните компании [и ще позволи] печалбите [да] се концентрират в корпорации, опериращи в световен мащаб. (...) В дългосрочен план ефектът [от това] може да бъде намаляване динамиката на икономиката и ограничаване разкриването на нови работни места“ – в противовес на политическия прочит на Споразумението, според който свободната търговия и инвестиции биха довели до увеличаване на заетостта. На журналистически въпрос дали това означава, че Споразумението TTIP трябва просто да бъде отхвърлено, проф. Сасен изтъква необходимостта при сключването на подобни търговски споразумения да бъдат отчитани не само интересите и печалбите на мултинационалните корпорации, но така също следните два фактора: равнището и качеството на заетостта (които при подобни споразумения биха се влошили за сметка на поевтиняването на стоките и услугите в краткосрочен план и извличането чрез това на още по-големи печалби), от една страна; и равнищата на устойчивост и дългосрочна перспектива за развитие (които се поставят пред сериозно изпитание предвид липсата на заинтересуваност у трансграничните компании за местната икономика и околна среда, и изключително неизгодните условия за местните малки и средни предприятия), от друга страна. „И едно последно съображение във връзка с тези споразумения от ново поколение – обобщава проф. Сасен. – Корпорациите придобиват права. Ако се вгледате в случващото се и се запитате кой придобива правата, със сигурност това не са гражданите. В много от нашите страни гражданите изгубват правата си; малки права на глед, които повечето граждани дори не забелязват – докато не им се наложи в личен план.“
Към 22:19 ч. (българско време) на 09.12.2014 г. петицията е подкрепена от 1'120'057 европейски граждани, от които 3'250 българи (от необходими минимум 12'750).
