Международен антикорупционен съд – за корупцията по високите етажи на властта
За страни, където доминира културата на безнаказаност и където липсва воля и ресурс за адекватно разследване, водене на дела и постановяване на справедливи присъди срещу висши държавни служители и политици, създаването на независим от отделните държави Международен антикорупционен съд може да се окаже единственият възможен механизъм за справяне с корупцията в особено големи размери, която се осъществява по високите етажи на държавната власт.
Своята идея съдия Улф представи за първи път пред Международния правен форум в Санкт Петербург през 2012 г. Тези дни предложението на американския съдия влезе и в дневния ред на Световния форум за управление, който беше проведен в чешката столица Прага.
„Корупцията по най-високите етажи на властта – пише в доклада си Марк Улф, – е ендемична в много страни. Тази „корупция в особено големи размери“ струва скъпо, свързана е с най-сериозните нарушения на човешките права и заплашва стабилността в много държави, а и в целия свят. Този тип корупция процъфтява благодарение на култура на безнаказаност, която съществува вследствие на нежеланието на управляващите да позволят безпристрастно и прецизно разследване на своите приятели, семейства и, разбира се, на самите себе си.“
Съдия Улф определя като „корупция в особено големи размери“ случаите, когато „политици и държавни съдебни служители, призвани да гарантират върховенството на закона „в името на народа“, злоупотребяват с влиянието си с цел да поддържат своята власт, репутация и богатство“. Ситуацията е най-тежка в такива страни, където доминира културата на безнаказаност и където липсва воля и ресурс за адекватно разследване, водене на дела и постановяване на справедливи присъди срещу висши държавни служители и политици.
В доклада са приведени множество примери за корупция в особено големи размери от всички краища на света. Най-пресният пример е от Украйна, където веднага след свалянето от власт президента Виктор Янукович стана обществено достояние екстравагантният начин на живот, който президентът и редица висши държавници (включително главния прокурор) са водили в продължение на години, допускайки редица длъжностни престъпления, без системите за сигурност в държавата да могат да реагират срещу това по какъвто и да било начин. Друг пример от изследванията на Global Financial Integrity показва как за периода 2000-2008 г. в Русия са реализирани „обороти“ от корупция по високите етажи на властта (подкупи, кражби, обсебвания, длъжностни престъпления) на приблизителна стойност от $427 млрд. По данни на Световната банка, общият размер на „сивата икономика“ в Русия за 2010 г. достига до 43,6% от брутния вътрешен продукт на страната.
Съдия Улф подчертава, че корупцията по високите етажи на властта не се ограничава само до пределите на по-бедните и по-малко демократични страни. Така например през 2006 г. във Великобритания министър-председателят Тони Блеър издава заповед за прекратяване на разследването срещу BAE Systems (британска оръжейна компания), която корумпирала висши държавни служители от Саудитска Арабия. Решението на министър-председателя да стопира разследването е отговор на заплахи от властите в арабската държава, че ще преустановят дипломатическите си отношения с Обединеното кралство. (Независимо от спирането на разследването във Великобритания, престъплението е доказано при друго разследване по същия случай в САЩ.)
Корупцията в подобни размери освен че блокира институционалната структура на държавите, подкопава конституциония ред и заплашва принципните устои и ценностна ориентация на обществото. Корупцията също така създава благоприятни условия за процъфтяване на организирани престъпни групи и терористични организации. В доклада е приведен пример от Мексико, където най-могъщите наркодилъри се ползват от протекцията на корумпирани държавни служители, включително прокурори и съдии. В крайна сметка корупцията по високите етажи на властта „разрушава устоите на демократичното управление, както и на човешките права“ на милиони души по целия свят.
Идеята да бъде създадена наддържавна съдебна юрисдикция, която да гарантира Върховенството на закона при разследване и привличане към наказателна отговорност на висши политици и държавници, е своеобразно признание за безсилието на националните държави да се справят с корупцията в своите администрации. Интензивните трансгранични отношения в днешната епоха способстват за формирането на глобални структури от корпоративен тип, които често управляват значително по-мащабни ресурси от повечето правителства в света. По този начин става все по-лесно властите да бъдат подлагани на натиск, превръщащ ги в заложник на трансгранични корупционни интереси, чиято сложност прави разследването им непосилно за Правосъдието в отделните държави. На фона на тези разсъждения пускането в действие на Международен антикорупционен съд изглежда разумно решение. Ако обаче корумпирането на един национален съд е възможно, то възможно остава и корумпирането на един международен съд. Ето защо идеята на съдия Улф няма да има успех, ако не бъде предходена от задълбочено изследване за същността на корупцията, причините за нейното възникване и системните грешки в Правосъдието, които допускат това да се случва. Не на последно място стои и въпросът за необходимостта от серия политически решения на най-високо ниво, за да може подобна международна съдебна юрисдикция да стане задължителна за отделните държави и да заработи срещу корупцията вътре в тях.
