В България няма никаква готовност за адекватна реакция при бедствена ситуация
В момента, в който предстоящото бедствие е било идентифицирано, Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова е могла (и е била длъжна) да изпълни правомощията си по ЗЗБ, съгласно който „кметът на община (...) осъществява своевременното оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие“.
По данни на метеоролога Петър Янков, отразени от медиите на 09.07.2014 г., Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ) е локализирала заформящия се градоносен облак около 30 минути преди стихията да се изсипе над столицата. Специалистът подчертава, че тогава „не е можело да се действа“, тъй като е недопустимо ракети за разбиване на градоносните облаци да бъдат изстрелвани над населени места – отломките им могат да причинят неоправдани поражения на хората и имуществото долу в града. Както е видно от радарните снимки на 08.07.2014 г., градовият щорм (началната фаза на формиране на градоносния облак) е локализирана за първи път към 15:57 ч. в областта на Драгоман, Сливница и границата със Сърбия. Към 16:05 ч. растящият облак е формирал ледени кристали с размери до 1-1,5 см, а към 16:08 ч. кристалите са достигнали и надхвърлили размери от порядъка на 2-2,5 см. От този момент градушката е станала неизбежна. Към 16:12 ч. градоносният облак е достигнал западните квартали на София и е започнал да се снишава (което е начална фаза на самото изваляване). Видно от горното, НИМХ към Българската академия на науките (БАН) е разполагал с информация за мащабите на предстоящото бедствие и за приблизителните райони, които ще бъдат засегнати, приблизително 20 минути преди самото бедствие да настъпи. Данните се подават през системата за мониторинг в реално време към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР) и към другите органи и институции, отговорни за наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването на бедствия.
В момента, в който предстоящото бедствие е било идентифицирано, Кметът на Столична община Йорданка Фандъкова (противно на оправдателните й твърдения) е могла (и е била длъжна) да изпълни правомощията си по чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЗБ, според която „кметът на община: 4. осъществява своевременното оповестяване и информиране на населението при заплаха от възникване или за възникнало бедствие“. Целта на такова ранно предупреждение и оповестяване съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност от 09.03.2012 г., е „ограничаване на риска при опасност от предстоящо или настъпило бедствие или въздушна опасност, организиране на бързо и ефективно овладяване на ситуацията и намаляване на последиците от нея“. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредбата, „ранното предупреждение и оповестяването при бедствия (...) се извършва (...) на (...) общинско ниво – от (...) кмета на община по предложение на директора на ГДПБЗН или началника на съответното Областно управление по пожарна безопасност и защита на населението (ОУПБЗН)“. Очевидно, нито кметът е пристъпил към осъществяване на своите правомощия по чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЗБ, нито в ОУПБЗН е осигурено осъществяването на функциите по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Оправданието, че евентуално ранно оповестяване на приближаващото бедствие би предизвикало допълнителна паника, е несъстоятелно – доколкото Системата за ранно предупреждение и оповестяване предоставя възможност за подаване освен на Националния сигнал за тревога, също и на конкретни гласови указания за това какво точно да предприемат гражданите, за да избегнат опасността и да намалят последиците от нея. Така например, могло е да се дадат прости указания хората да влязат в близките сгради и да стоят далече от прозорците (което можеше да спаси загиналия в Борисовата градина гражданин и да предотврати поне част от контузиите, причинени на заварени от градушката хора на открито).
Липсата на каквато и да е реакция от страна на Единната спасителна система на България за ранно предупреждение и оповестяване на приближаващото бедствие от 08.07.2014 г. е поредната обезпокоителна индикация за липсата на каквато и да било готовност на държавните институции и органи да предприемат своевременни и адекватни действия за защита на населението в случай на критична ситуация. Констатацията става още по-обезпокоителна, като се вземе предвид, че бедствия от типа на градушката са сравнително лесно предвидими с помощта на съвременните технологии и се поддават (макар и с кратко предварение) на точно наблюдаване и прогнозиране. Щом българската държава е толкова неспособна да задейства Единната спасителна система при такова предвидимо бедствие (дори и когато разполага с цялата необходима информация за него), какво остава за справянето с други критични ситуации, които изобщо не се поддават на предварително наблюдаване и прогнозиране? Възниква въпросът в какво се изразява дейността на сектор „Сигурност“ и с какво може да се оправдае внушителната част от националния доход, която всяка година се заделя за нейното обезпечаване?
