Контра предложение на това от БНБ за криминализиране на говоренето за банките
Ако се въведе строга наказателна отговорност за висшите банкери, които са допуснали притежаваните, управляваните или контролираните от тях банкови институции да потънат, без да дадат своевременни, ясни и почтени индикации пред обществото за достигнатата нестабилност, ще бъдем свидетели на далеч по-отговорно отношение и БНБ вместо да предлага наказания за тези, които са си позволили да разпространяват „сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението“, ще се заеме (под страх от тежки осъдителни присъди) с поверените й регулаторни и контролни функции за гарантиране стабилността на системата.
Още същия ден законопроектът на юристите при БНБ „се възприе“ от Йордан Цонев и с цел пресичането на „прояви, свързани с всяване на смут и страх в населението чрез разпространяване на невярна информация по отношение на банките и финансовите институции“, беше придвижен мълниеносно за обсъждане. „Подобен текст – мотивира предложението „си“ Цонев, – има превантивна цел, за да осигури спокойното функциониране на финансовия сектор“. Категорично се противопоставяме на цитираната формулировка и предлагаме свое „контра предложение“, с което си поставяме задача ако не друго, то поне да хвърлим известна светлина върху действителния център на проблема с банковата стабилност.
На първо място, очевидно е отсъствието на каквато и да било „превантивна цел“ в законопроекта на Йордан Цонев (и БНБ). В потвърждение на това може да се посочи например констатацията на „Съдебни репортажи“ за абсолютното бездействие на БНБ във връзка със съществуващото и към настоящия момент нейно правомощие по чл. 152а от Закона за кредитните институции (ЗКИ). Съгласно ал. 1 от цитираната разпоредба „който разпространява невярна информация или обстоятелства за банка, с което се уронват доброто име на банката и доверието към нея, се наказва...“. Въвеждането на наказателна отговорност за деяния, за които няма данни дори за едно прилагане на предвидената по ЗКИ административно-наказателна отговорност (видно от съдебната статистика на Софийски районен съд (СРС) за 2013 г.), не може да намери никаква „превантивна“ обосновка и наблюдатели не без основание разпознават в цитираната законодателна инициатива евентуален опит да бъдат сплашени онези граждани и медии, които си позволяват да разпространяват „сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението“.
На следващо място – самата формулировка на законодателното предложение на Цонев е зле прикрит опит за налагане на непроницаема цензура по отношение на каквото и да било публично говорене относно банките и банковата стабилност (освен разбира се говоренето на очевидни и безкритични хвалебствия). Предложената редакция на чл. 252а (нов) от НК криминализира разпространяването на „заблуждаваща или невярна информация“, но и на „[всякакви] други сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението“. Такива „други“ сведения могат да бъдат и обективно напълно верните сведения за фактическата несъстоятелност на определена търговска банка. Естествено е такива сведения да внесат „смут и страх в населението“, което ще се опита панически да изтегли вложенията си от надвисналата над пропастта банка, но е абсолютно неестествено (и противно на обществените интереси) да се въвежда наказателна забрана за разгласяване на информация за излъганото доверие на вложителите. Съгласно чл. 2 от ЗКИ, банките осъществяват дейността си „за своя сметка и на собствен риск“, и няма никакво човешко (и правно) оправдание да се въвежда задължение под страх от наказание за това истината да бъде укривана „от населението“, като по този начин „знаещите“ се превръщат в съучастници по закон при прехвърлянето на риска от банката към нейните вложители.
Съгласно чл. 2, ал.ал. 4 и 6 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ), „БНБ съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях.“ (4), респективно „БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.“ (6). Успоредно с това, съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗКИ, „този закон урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността, надзора за спазването на пруденциалните изисквания и прекратяването на кредитните институции (банките) с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и изискванията за оповестяване на информация от страна на БНБ в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките“. Няма да навлизаме в детайлите на ЗБНБ и ЗКИ, които уреждат подробно регламентацията на банковата стабилност и отговорността за нейното поддържане. Ще се задоволим само с това съвсем набързо да посочим конкретните отговорници (физически лица), които [би трябвало да] заемат най-отговорните позиции в държавата във връзка с гарантирането на банковата стабилност.
Съгласно чл. 10 от ЗБНБ, „органи за управление на БНБ са управителният съвет, управителят и тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления по чл. 19“ (управленията „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“). Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКИ, „[търговската] банка се управлява и представлява съвместно най-малко от две [физически] лица, от които поне едно владее български език“ (с други думи – управлението се осъществява от двете лица заедно, но не и поотделно). Съгласно чл. 7 от ЗКИ, „[търговската] банка се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго, за нея се прилага Търговският закон“. Последният определя като задължителни органи на акционерното дружество Общото събрание на акционерите (собствениците на разпределения в акции капитал) и Надзорния съвет със Съвета на директорите, който избира от своя състав изпълнителни членове (при двустепенни системи на управление), или Общото събрание и Управителния съвет (при едностепенни системи на управление). Към това чл. 73, ал. 1, т.т. 1-3 от ЗКИ добавят изискването „компетентният орган за управление на всяка банка [да] приеме и периодично [да] актуализира в съответствие с най-добрите международно признати практики за корпоративно управление на банки: 1. организационната структура на банката; 2. реда за определяне и делегиране на правомощията и отговорностите на администраторите; 3. стратегията и плана за дейността на банката“. Във връзка с това и на осн. ал. 3 от цитираната разпоредба „БНБ може да дава препоръки и предписания за подобряване на корпоративното управление в съответствие с най-добрите международно признати практики и да следи за изпълнението им“.
Нашето контра предложение на това от БНБ (и от Йордан Цонев) за криминализиране на говоренето за банките се концентрира именно в тези лица и групи от лица, които са отговорни с решенията си (или с липсата на такива решения) в най-голяма степен за стабилността на цялостната банкова система и на всяка от търговските банки по отделно. В този ред на мисли считаме, че трябва да се търси отговорност не от тези, които правят публично достояние информацията за фактическа несъстоятелност на определени търговски банки или на финансовата система като цяло, а тъкмо обратното – от тези, които въпреки, че разполагат с такава информация или са длъжни по занятие да разполагат с нея, я укриват „от населението“ и прехвърлят по този начин риска от банковата дейност изцяло върху обикновения вложител и върху държавния бюджет. Ако се въведе строга наказателна отговорност за висшите банкери, които са допуснали притежаваните, управляваните или контролираните от тях банкови институции да потънат, без да дадат своевременни, ясни и почтени индикации пред обществото за достигнатата нестабилност, ще бъдем свидетели на далеч по-отговорно отношение – и БНБ вместо да предлага наказания за тези, които са си позволили да разпространяват „сведения за банка или финансова институция, които могат да доведат до всяване на смут и страх в населението“, ще се заеме (под страх от тежки осъдителни присъди) с поверените й регулаторни и контролни функции за гарантиране стабилността на системата. В противен случай ставаме свидетели на нищо друго, освен на опит за заглушаване на гражданското общество и на медийната свобода. А това в дългосрочна перспектива е по-опасно за националната сигурност от финансовите интереси на определени кръгове.
