Без е-управление „комплексно административно обслужване“ няма как да се случи
След 25.03.2015 г. държавната администрация няма право да изисква от лицата данни и документи, които са налични в друго звено на държавната администрация – вместо това трябва да достигне до необходимите данни и документи по вътрешен административен ред и да обслужи лицата „комплексно“, без да предпоставя исканата услуга от каквото и да било допълнително документиране и доказване.
Чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ забранява „административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, (...) да изискват от гражданите и организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени данни“, като ги задължава „да ги съберат служебно от първичния администратор на данните“ (административния орган, който по силата на закон събира/генерира данните за първи път). Това означава, че ако данните са били предоставени на държавната администрация по какъвто и да било повод, тя не може да ги изисква повторно. Вместо това първичният администратор се задължава на осн. чл. 3 от ЗЕУ да препрати копие от данните до всеки друг орган на властта или изпълнител на публични функции и обществени услуги, който се нуждае от тях за изпълнение на законните му дейности. Препращането става под формата на автоматична „вътрешна електронна административна услуга“ (чл. 4, ал. 1 от ЗЕУ) или под формата на документ с неструктурирано съдържание (включително на хартиен носител), когато липсва технологична възможност за автоматично подаване (чл. 4, ал. 2 от ЗЕУ).
Това задължение на администрацията е израз на чл. 13а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), според който „административните органи прилагат комплексно административно обслужване“, при което съгласно §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби към АПК, „административната услуга се извършва (...) без да е необходимо заявителят да предоставя информация или доказателствeни средства, за които са налице данни, събирани или създавани от извършващия административната услуга първичен администратор на данни“ – което съгласно §12, ал. 1 от Допълнителните разпоредби към АПК става задължително за администрацията от 25.03.2015 г. Липсата на технологична възможност за автоматизиран обмен на данни между различните звена на администрацията не е основание тя да изисква от гражданите и техните организации „да я обслужват“, като ѝ доставят документи, удостоверяващи известни за администрацията факти и обстоятелства. Сред най-често срещаните нарушения на цитираните разпоредби от ЗЕУ е изискването по най-различни поводи да бъде представяно например „Удостоверение за актуално състояние“ на търговците или „Свидетелство за съдимост“ на физическите лица, които се явяват изпълнители по обществени поръчки, кандидати за получаването на лицензия, за заемането на държавна служба и т.н. Примерите са много, но ще се спрем само на тези двата, защото разкриват проблема в достатъчна степен.
Удостоверението за актуално състояние на търговеца не разкрива никакви допълнителни данни, различни от вписаните в Търговския регистър (ТР) при Агенцията по вписванията (АВ), която допълнително към това прави вписаните данни обществено достояние в реално време чрез възможността Регистърът да бъде преглеждан по електронен път от всеки заинтересуван. Издаването и представянето на „Удостоверение за актуалното състояние“ генерира разходи – както за самата администрация, която трябва физически да издава удостоверенията и след това да ги преглежда и сверява, така и за бизнеса и гражданите, които трябва да се снабдяват с удостоверения и да ги представят пред други звена на администрацията (често разположени на съседни гишета в една и съща сграда). Този тип удостоверения са анахронизъм от времето, в което преглеждането на регистрите в реално време беше технически невъзможно. Този тип удостоверения – на следващо място – представляват пробив в правната система, тъй като издадено от преди няколко месеца удостоверение може все още да е валидно, но да не отразява настъпили съвсем наскоро съществени промени при търговеца.
Свидетелството за съдимост, издавано на физическите лица, предпоставя идентични на горните нарушения и – на следващо място – явява се нарушение на презумпцията за невинност по чл. 31, ал. 3 от Конституцията. Доказването на съдимостта с документ се маскира като „справка“ и поставя гражданина в положение да доказва своята „невинност“ (липсата на привличане към наказателна отговорност и липсата на доказателства или дори съмнения у властта за евентуалната му връзка с престъпления). Редом с отсъствието на координация и разумно интегриране на държавните администрации, намираме противоречие с конституционни принципи, почерпани от базисните принципи на българската правна система и от почти всички съвременни международни конвенции. Разглеждането на гражданина като потенциално осъден или подследствен го поставя в положението да удостоверява, като снабдява администрацията с издавани от нея самата документи, че всъщност тя не го разглежда като осъден или подсъдим и той действително е невинен пред нея.
Предвид горното и на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ, гражданите и юридическите лица могат след 25.03.2015 г. да започнат да изискват всеки административен орган, лице с публични функции или организация за обществени услуги да предоставя своите услуги без да им изисква под каквато и да било форма удостоверяването на факти и обстоятелства, за които други нейни подразделения вече са обработили данните и са длъжни да ги съхраняват в своите регистри и архиви. Тогава обслужващата администрация ще трябва да достигне до необходимите данни по вътрешен административен ред и да обслужи „на едно гише“, „комплексно“, без да предпоставя услугата от допълнително документиране и доказване. Това може да се реализира само при реално функциониращо електронно управление – каквото в България няма и каквото едва ли ще възникне в оставащата по-малко от година без осезателна „допълнителна помощ“. Ако гражданите масово започнат след определената дата да се позовават на чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ, администрацията ще се изправи пред лавина от откази да бъде снабдявана с исканите от нея документи и ще се принуди да изпълнява задълженията си, като започне сама да се свързва с другите звена и да се снабдява с необходимите ѝ данни и документи – което е стъпка в правилната посока.
