Паметникът на Съветската армия отново изрисуван – този път за „Слава Україні“
Преосмислянето на определени факти и обстоятелства от историческото минало и от политическата действителност, и даването на констатации за състоянието на институциите и за актуални обществени въпроси не може да се разглежда като „хулиганство“ – освен ако не желаем да изпаднем в онова тоталитарно състояние, при което всяко инакомислие се заклеймява толкова по-силно, колкото по-явно е изразено.
Оставяме настрана спекулациите доколко в цитираните събития са намесени чужди тайни служби, предизвикващи държавен преврат или сме свидетели на автентична гражданска революция. Независимо от отговора на този въпрос, очевидна остава изразената солидарност на неизвестния художник или група художници в София, които тази нощ изрисуваха паметника с цветовете на Украйна. Вероятно загубил в последно време значението си от близкото минало (днес в българската столица никой не почете Рождения ден на Червената армия), паметникът на Съветската армия все по-често става обект на художествени актове, предизвикали възсторга на ценителите на съвременното политическо изкуство и отвращението на българските русофили.
Така например на 21.08.2013 г. паметникът осъмна оцветен в розово, с напис на чешки „Bulharsko se omlouvá!!!“ (България се извинява!!!) – пряк художествен цитат от работата на чешкия артист Давид Черни, който на няколко пъти през 90-те години на миналия век оцветява в розово Паметника на Съветската армия в Прага (изобразяващ танк) и принуждава по този начин властите да го демонтират от центъра на града (където същата Червена армия „освободителка“ прегазва с танковете си „Пражката пролет“ от 1968 г.). Не без срам трябва в тази връзка да припомним, че Народна република България (НРБ) е първата страна от Варшавския договор, която настоява за въоръжена интервенция срещу чехословашкото антикомунистическо въстание, в което намират смъртта си близо 100 граждани, над 600 са ранени, а прогонени от родината се оказват между 70 и 300 хиляди.
Друга художествена рефлексия върху Паметника в София от 17.06.2011 г. преобрази „В крак с времето“ един от барелефите с войници от Червената армия в група американски pop-art герои – сякаш за да демонстрира факта, че паметникът на Червената армия „освободителка“ отдавна е загубил своето значение и вече не е „в крак с времето“.
Прицел на подобни политически художествени акции в последно време стават и редица други обекти в столицата и други български градове. Така например на 12.07.2013 г. единият от лъвовете пред Съдебната палата в София осъмна гримиран като клоун в цветовете на българското знаме, а върху постамента му беше изпълнен розов графит, гласящ „20 г. цирк“ – на фона на непрестанните деморализиращи скандали в Съдебната система.
Друг подобен акт се случи в Благоевград, където на 26.12.2013 г. паметникът на Димитър Благоев-Дядото осъмна оцветен като „Дядо Мраз“, а местни опозиционни активисти бяха засечени от градските охранителни камери и светкавично осъдени „за хулиганство“ заради това, че добавиха върху главата на паметника коледна шапка и червен чувал за подаръци с надпис „ОСТАВКА“ (очевидно в контекста на повсеместните протести срещу правителството на министър-председателя Орешарски).
Общото между всичките цитирани актове е, че изразяват ясни и недвусмислени обществено-политически идеи по художествен начин. В този смисъл окачествяването им като „вандалски“, „примитивни“ актове или „хулиганство“ е твърде неуместно. „Хулиганство“ по смисъла на чл. 325, ал.ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс (НК) е извършването на „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“, които в по-тежки случаи могат „по своето съдържание [да] се отличава[т] с изключителен цинизъм или дързост“. В цитираните действия няма нито непристойност, нито грубо нарушаване на обществения ред или неуважение към обществото, нито цинизъм. Ако следваме наказателноправните формули, в разглежданите деяния може би ще намерим само дързост – доколкото авторите им, несъмнено интелигентни хора (способни на художествена интерпретация относно актуални обществено-политически проблеми), са поели риска да понесат наказателна репресия заради извършеното.
Преосмислянето на определени факти и обстоятелства от историческото минало и от политическата действителност, и даването на констатации за състоянието на институциите и за актуални обществени въпроси не може да се разглежда като „хулиганство“ – освен ако не желаем да изпаднем в онова тоталитарно състояние, при което всяко инакомислие се заклеймява толкова по-силно, колкото по-явно е изразено. В този ред на мисли окачествяването като „вандалски акт“ например на оцветения в розово Паметник на Съветската армия – при това без изобщо да се обсъжда Съветската инвазия в Чехословакия и художествената взаимовръзка на стореното в София с творчеството на Давид Черни в Прага – е най-меко казано проява на безчувственост. Проява на безчувственост е и отказът да се разпознае жестът на солидарност с украинските протестиращи в днешния художествен акт, който за пореден път преосмисля един паметник от миналото, като му придава ново, актуално звучене. Отделно от художествените съображения трябва да се вземе предвид и чл. 39, ал. 1 от Конституцията, според който „всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Ал. 2 от същата разпоредба установява единствената граница, според която „това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността“. Извън посочените ограничения не може да се търси юридическо основание за санкционирането на подобни художествени актове като „хулиганство“ – особено когато те дават толкова ясна оценка на обществени и политически събития, процеси или епохи.
